Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВСИЧКИ ДАННИ ЗА НАРКОТРАФИКА ЩЕ СЕ СЪБИРАТ НА ЕДНО МЯСТО

НЯМА ДА СЛЕДИМ ПОКУПКИТЕ НА АПАРТАМЕНТИВасил Киров, директор на Агенция Бюро за финансово разузнаванеГ-н Киров, предстои обсъждане на промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Какво наложи да събирате информация за всички сделки над 30 000 лв., платени в брой?- По принцип има три типа задължения за уведомяване на финансовото разузнаване. Първият тип е уведомяване за операции и сделки, които са съмнителни; вторият е за операции и сделки над определен праг при плащане в брой, а третият - за всички операции над определен праг. Нашето законодателство срещу прането на пари е в начален етап на развитие и сме въвели само първия тип уведомяване - при съмнение. Тенденцията в Европейския съюз е към затваряне на този кръг, т.е. към въвеждане на доклади за операции над определен праг, независимо дали са в брой, или не. Тоест, ако сега парламентът одобри проектозакона, ние ще достигнем втория етап от това развитие, като ще обхванем всички сделки в брой над определен праг.Какви са най-често използваните механизми за изпиране на пари и попадат ли сред тях покупките на апартаменти за 30 000 лв., платени в брой?- В никакъв случай няма да следим покупките на апартаменти. Тези сделки не ни интересуват. Не само това. Ние нямаме правото да предоставяме информацията, която сме получили, на съответните институции, интересуващи се от нея, например данъчните. Нашата работа е да обработим всички сигнали, които получаваме, и ако не са свързани с изпиране на пари, не ги изпращаме никъде. Това, че е трябвало да платите 1000 лв. данък, а не сте го платили, не е престъпление. Значи дори и да установите, че са укрити данъци, да речем за 10 млн. лв., ще си мълчите?- Ако е само укриването на данъци, да. Но когато става въпрос за подобна сума, това обикновено означава, че парите са препрани някъде. Така че случаят отива при съответните органи, но на друго основание. Колкото до най-често срещаните механизми за пране на пари, най-старият е инвестирането на суми, които идват от офшорни зони, в приватизационни сделки. Обикновено това са средства, изнесени от страната от най-различни престъпни източници. Другото, което установяваме, е приток на средства от Европа към България и връщането им обратно в Европа. Тоест България е пощенската кутия, в която тези пари понякога остават само за 24 часа.Има ли пари от наркотици, които се изпират чрез приватизацията?- В един случай имаме инвестирана крупна сума в приватизацията и съмнението е за престъпление, свързано с трафик на наркотици. Лицето, което оперира, е било осъждано за трафик на наркотици. И не е български гражданин.Какво, освен вашата дума, гарантира, че събраната от Бюрото за финансово разузнаване информация ще остане капсулирана във финансовата система и няма да се ползва за икономически или за репресивни цели?- Напоследък се приемат закони, които биха могли да интервенират много дълбоко в личната сфера на гражданите. Винаги съм отстоявал тезата, че тогава, когато предоставяме едно правомощие на администрацията, трябва да създадем механизъм за контрол върху нейните действия. Ние не можем да изхождаме от презумпцията за недобросъвестност на администрацията, но и не можем да предполагаме, че тя ще бъде добросъвестна. Трябва да има обективен стимул за това и контрол над нейната дейност. Той трябва да се осъществява от съдебната власт, която безспорно е независима. Даже някои смятат, че тя е прекалено независима от правителството. Но тази власт трябва да има компетентността да санкционира онези служители на администрацията, които по някакъв начин са превишили своите права и са злоупотребили с информацията, с която разполагат.Наказателна отговорност ли се носи за разгласяването на данни?- Да, зависи от конкретното деяние. Разгласяването на данни може да бъде престъпление по служба по чл. 282, а неправомерното разкриване на служебна тайна - престъпление по чл. 284 от Наказателния кодекс, и т.н. Те дават възможност да се постанови осъдителна присъда, свързана и с лишаване от свобода.Съществуват ли нива на достъп, правила за проверки и други подобни механизми, които да гарантират, че няма да се злоупотребява с данните, които събирате?- Да, оформянето на ниво на достъп е задължително. Ние имаме създаден такъв механизъм и в момента информацията, която се съдържа при нас и представлява някаква тайна (да я наречем сензитивна информация), е достъпна само за нашите служители. Знае се на кой служител е достъпна и той подписва декларация, че е уведомен за отговорността, която носи за разгласяването на тези сведения. Същевременно има само един изход на тази информация - към прокуратурата. Ние й предоставяме данни само когато съберем достатъчно допълнителна информация, която да потвърди съмнението, възникнало първоначално в банката или у някого от другите субекти, които са задължени да ни докладват. Въпросът за нивото на достъп ще възникне, когато се създаде (каквито са плановете) централизирана информационна банка. Вече има работна група за създаването на национален център за борба срещу наркотиците. Идеята е в този център да има информационна банка, която да съдържа данни от данъчните, митниците, финансовото разузнаване, полицията и други институции. Проблемът, който стои от наша страна (и ние ще го поставим в рамките на работната група), е за нивото на достъп до тази информация. Не можем да създадем свободна база данни - да вкараме всичко, което имаме: полицията, митниците и данъчните, също и всеки да има свободен достъп до всички данни, които са вътре. На Запад в подобни служби функционират така наречените вътрешни отдели, които се занимават точно с това - да следят служителите да не пипат, където не им е работа. Според вас необходимо ли е да имате и такава структура?- Казвате страшни отдели. Да, така е. По-страшна е обаче корупцията на хората, които работят в тези институции. Тук бих могъл да говоря и като член на правителствената комисия против корупцията, оглавявана от министър Станков. Едно от основните неща, които се опитваме да въведем, е точно такава система на вътрешен контрол, която да гарантира разкриването на случаите на корупция.Миналата седмица се получи писмо от главния прокурор, адресирано персонално до всеки член на комисията, с което той ни покани на среща, на която да обсъдим съвместни действия за противодействие на корупцията. Това е много голям проблем. И въпросът е доколко при съмнения спрямо дадено лице може да процедира срещу правата му. Защото говорим за стабилност на държавния служител и по закон той има големи права. Много е трудно да бъде отстранен от длъжност някой, срещу когото съществуват съмнения за корупция, но те не са доказани. Същото се отнася и за един прокурор, съдия или следовател.Може би хората, които се занимават със специални данни, не трябва да са държавни служители, а друга категория?- Една от идеите, които се обсъждат, е да се създадат различни нива на защита на различните служители. Мисля, че е добре, когато за служителя, заемащ отговорна позиция, съществува съмнение за корупция, той да бъде отстранен от длъжност. Не са тайна за обществото фактите, че например лицето Х взема подкупи. Но понеже това не може да се докаже в рамките на наказателен процес, лицето Х си стои на длъжността. Затова всички говорят, че има корупция, а никой не действа срещу нея.Законът за защита на класифицираната информация съдържа доста изисквания спрямо лицата, които имат достъп до държавна тайна, но това не е предвидено за хората, които работят със служебна тайна. Защо?- Законът действително предвижда по-висока степен на проверка по отношение на лицата, които имат достъп до държавна тайна. При нас е възприето проверките да са същите, както и за лицата, които имат достъп до държавна тайна, независимо че работим предимно със сведения, класифицирани като служебна тайна. Тази процедура на проверки на служителите вече е започнала. Имаме изградена структура - ако искате, я наречете за вътрешна сигурност. Една от целите й е съвместно със специализираната служба на МВР - НСС, да извършва наблюдение на действията на служителите в Агенцията, в това число и на директора. За чест на Бюрото за финансово разузнаване досега не е имало случай дори на съмнение за изтичане на информация.Как ще коментирате правото на шефовете на районни управления на МВР да имат достъп до данъчните досиета на фирмите. Има ли такъв случай в държава с установена демокрация?- Въпросът е малко комплициран. В по-голямата част от демократичните държави няма централизация на органите, които осъществяват държавната репресия. В Съединените щати МВР отговаря за охраната на парковете. Има множество други институции, които не са под една шапка и осъществяват едни или други функции, включени в системата на МВР. Може би по този начин се постига защита на интересите на гражданите, тъй като всяка служба не може да използва получените сведения за други цели, а нейната функция е ограничена. Има и служби, които имат неограничен достъп до информация, например финансово-разузнавателната служба на САЩ, но тя има изключително тясна функция. Системата в САЩ обаче е съвсем различна от нашата.Добре, но нали се сещате какви бели може да направи един капитан от полицията с данъчното досие на една фирма?- Принципът е, че този достъп става с прокурорско разрешение. Този, който се нуждае от тази информация, трябва да убеди прокурора, че тя наистина му е необходима, а не че просто проявява любопитство.Дори и да докаже, че има разследване срещу фирмата, какви са гаранциите, че тази информация ще се използва по предназначение? В един момент следствието се прекратява, а са натрупани файлове, от които може да се изкарат много пари.- Това е така. Но ако някой го направи, би осъществил състав на престъпление.Но това е много трудно да се докаже?- По принцип е трудно, да.Така, щем не щем, опираме до добросъвестността на служителите...- И до това. Но и до наказуемостта на престъпните деяния, което не е никак малко. Служителят ще бъде толкова по-мотивиран за правомерно поведение, колкото по-голяма е вероятността да бъде санкциониран. У нас, за съжаление, не е висока нито разкриваемостта, нито наказуемостта на тези случаи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във