Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВСИЧКИ ЧАКАТ СИМЕОН ДА КАЖЕ

Десните партии окончателно се разделиха и вече могат да започнат да се обединяват. Конфликтната линия беше гръмко обявена пред и през всички медии - отношението към управляващата НДСВ. Освен това стана ясно, че ако тя бъде преодоляна, организациите от десницата няма да имат проблеми помежду си. Засега прекрачването й затруднява единствено ССД и най-вече главният секретар на партията Диляна Грозданова. Тя демонстрира през последната седмица повече от необходимата агресивност и остроумие, а това със сигурност не е най-доброто, което може да направи за бъдещето на организацията на Стефан Софиянски. Самият Софиянски признава, че част от причините за проблемите, които му се стовариха, се крият и във факта, че е говорил повечко, отколкото трябва. Сега приятелите му го съветват да спре Диляна Грозданова, преди да е предизвикала двойно повече затруднения и на себе си, и на Софиянски, и на цялата ССД.Разбира се, още е рано да се говори за каквото и да е обединение. Първо, ще е необходимо време, за да се успокоят страстите, бушували повече от две години. Едва тогава ще може да се потърси някакъв обединителен механизъм. На всичко това обаче все още не му е дошло времето. Най-голямата питанка, която тревожи сънищата на всички десни лидери, е какво ще прави Симеон Сакскобургготски. От неговото поведение ще зависи и какво ще се случи с десницата. Социолозите вече започнаха да пробутват на публиката идеята за втори мандат на премиера. Според проучвания, той бил най-харесваният лидер. Като се има предвид какви интереси обслужват част от българските агенции, проучващи общественото мнение, може лесно да се прогнозира, че средите, които докараха Сакскобургготски от Мадрид в София, се готвят да управляват чрез него поне още един мандат. Ресурсите им за влияние в обществото не са никак малки и затова желанията им не бива да бъдат пренебрегвани. Още повече че е възможно те да съвпаднат с удобството и интересите на важни западни държави. Намирането на формула за ново управление на Симеон Сакскобургготски обаче няма да е много лесна работа. Според някои от жълтите депутати, с това е било свързано и посещението на Милен Велчев в САЩ през миналата седмица. Задачата на финансовия министър била да се ориентира дали в американските делови и финансови кръгове биха подкрепили второ управление на Симеон Сакскобургготски, или пък на част от неговия екип. Стара кулоарна клюка е, че за наследството на Симеон се борят вицепремиерът Пламен Панайотов и министър Милен Велчев. И двамата се надяват, че сегашният премиер или ще се оттегли от политиката, или ще насочи амбициите си към президентския пост и така ще освободи шефския стол в Министерския съвет. Тези планове обаче очевидно се правят без кръчмаря или пък, както някои депутати намекват, не с правилния кръчмар. Те обясняват, че американците и европейците по принцип подкрепят определен политически курс. Те не могат да сложат на премиерския пост личност, която не може да събере необходимата парламентарна подкрепа. А според тях, колкото и силно лоби да има сред западните банкерски среди, Милен Велчев не може да разчита на сериозна вътрешнополитическа подкрепа, затова и едва ли би привлякъл интереса на чуждестранните посланици. Същите източници допълват, че отношението на Белия дом и на останалите западни правителства към българските политици се определя от докладите, изготвени от техните представители в София, а не от срещите на нашенци с различни бизнесмени и банкери зад Океана. Твърди се, че участниците в тях обикновено кръжат около теми от най-общ характер и са без особено политическо значение.Милен Велчев има голямо политическо самочувствиено за съжаление то няма сериозно покритие, обяснява шепнешком негов съпартиец. Според него финансовият министър разчитал изключително много на връзките си с принц Кирил и с бизнесмена Спас Русев. В България пък поддържал близки отношения с лидерите на Новото време, но те не можели да му осигурят необходимия политически ресурс нито за да стане премиер, нито пък за да води собствена финансова политика в рамките на сегашното правителство. Жълтият депутат припомня как само преди месец Велчев беше принуден да се подчини на искането на Симеон Сакскобургготски и да обещае повишаване на минималните заплати и пенсиите и намаляване на данъците догодина, без изобщо да му се харесват последствията, до които биха довели подобни мерки. Все пак той отдава дължимото на министъра, чиито политически изяви донякъде се изразяват в повишаващия му се напоследък рейтинг. Някои хора просто се въобразяват повечко и забравят, че са извикани единствено за да бъдат изпълнители, коментира пък друг депутат, който е притеснен от влиянието на вицепремиера Пламен Панайотов. Хората на Панайотов на практика продължават да вземат всички важни законодателни решения в парламента, а освен това имат сериозно влияние и върху външнополитическите отношения, както и върху евроинтеграционния процес. Шефът на парламентарната комисия по европейска интеграция Даниел Вълчев е известен като дясната ръка на Пламен Панайотов в парламента. Преди месец пък двамата успяха да назначат една от спряганите за панайотки депутатки - Гергана Грънчарова - за заместник-министър на външните работи и говорител на министерството на Соломон Паси, с което разшириха влиянието на юристите в много важна област. Депутати коментират, че без да вдига много шум, Панайотов прави всичко възможно, за да печели външнополитически връзки и влияние. До какво ще доведе всичко това обаче все още е прекалено рано да се коментира, защото никой не знае какви са намеренията на самия премиер. Наблюдатели колебливо прогнозират, че след като се отказа от царския престол, сега Симеон е на път да се откаже и от президентския пост. Тези изводи следвали от факта, че напоследък жълтите като че ли се забравиха идеята си за свикване на Велико народно събрание и промени в държавното устройство на страната. Според анализатори, ако се стремеше към поста на държавния глава, Сакскобургготски щеше да се постарае да си осигури предварително повече лостове за влияние и права за намеса в работата на правителството. Но дали е така?Дали пък всъщност Симеон не мечтае да царува без никакви отговорностии дали това не е точно бонусът, който предлага институцията на българския президент, такава, каквато е в момента. Ако има промени в основния закон, правомощията на държавния глава или ще се увеличат - и той ще поеме част от отговорностите на изпълнителната власт, или пък ще се намалят - в съответствие с формата на парламентарната република. И в двата случая бившият монарх би бил в по-неизгодна ситуация от тази, която предлага институцията на държавния глава в сегашния си вид. Симеон пак ще се намесва в политическия живот, ще коментира, ще отсъжда, но никой няма да може да го вини за нищо и в крайна сметка винаги ще бъде прав, прогнозира депутат от левицата, според когото премиерът вече се е втренчил в стола на Георги Първанов. Според него Сакскобургготски ще направи всичко възможно да се дистанцира от предстоящите парламентарни избори догодина и така загубата на НДСВ, независимо в какви проценти ще се изчислява, няма да се отрази върху собствения му имидж. Това ще му позволи година по-късно да се бори за поста на държавния глава, без да се интересува много от актуалната политическа ситуация, за която отсега е ясно, че няма да е много стабилна и ще благоприятства подобно начинание. Жълтите депутати обаче се надяват, че Сакскобургготски няма да се откаже толкова лесно от властта. Според тях той би оставил премиерския пост само в ръцете на верен човек като Велчев или Панайотов. Но тъй като е съмнително дали те ще могат да съберат достатъчно политическа подкрепа за това, все пак ще се наложи отново самият Симеон да оглави правителството. В десницата коментират това като безумие, но всъщност се плашат от непрогнозируемостта на министър-председателя и си имат едно на ум, когато говорят за бъдещето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във