Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВСЕ СМЕ СИ НА ИЗТОК, НО ДОСТА ДАЛЕЧ ОТ РАЯ

Петнадесет години след началото на демократичните промени в Централна и Източна Европа споменаването на региона вече не предизвиква чак толкова мрачни асоциации сред чуждестранните инвеститори. Някогашният заден двор на Стария континент, отделен със желязна завеса, днес е едно от най-предпочитаните места, където западноевропейските компании влагат своите капитали. Поне на такива мисли навяват предварителните данни за преките чуждестранни инвестиции в държавите от бившия социалистически лагер през 2004-а. Статистиката на Организацията на ООН за търговия и развитие показва, че през миналата година в техните икономики са влезли отвън 36.4 млрд. щ. долара свежи пари. Тази сума представлява абсолютен рекорд за последното десетилетие и е с 9.5 млрд. щ. долара повече в сравнение с направените инвестиции през 2003-а. Основният дял - 27 на сто от вложенията, е отишъл в Русия. Челната тройка на най-привлекателните дестинации се допълва от Полша (с 14%) и Чехия (с 13 на сто). Няма как да не се отбележи, че непосредствено след първенците се нарежда северната ни съседка Румъния, която е успяла да примами 8% от споменатите 36.4 млрд. щ. долара, изпреварвайки такива отличнички в икономическите реформи като Унгария и Словакия. Любопитство представлява и фактът, че над една четвърт от преките чуждестранни инвестиции се падат на държави от Югоизточна Европа - като България, Сърбия и Черна гора, Хърватска, Македония и други.Причините за своеобразния бум могат да се търсят в няколко посоки. Но основната като че ли е присъединяването към Европейския съюз през 2004 г. на осем страни от региона, както и предстоящото членство на България и Румъния. Конкретно за държавите от Западните Балкани допълнителен плюс е все още неприключилият процес на приватизация на държавните предприятия.От цялата тази статистика добрата новина за нас е, че с преки чуждестранни инвестиции от 2 млрд. евро България се нарежда сред челниците в класацията по вложения като процент от брутния вътрешен продукт, и по-точно е на първо място (с 9.2% от БВП). След нея са Румъния (5.6% от БВП) и Чехия ( с 4.4% от БВП). Отделен въпрос е доколко това се дължи на нарасналото доверие на чуждестранните инвеститори към страната ни или е следствие от закъснелите продажби на държавни активи в областта на телекомуникациите и енергетиката? Във всеки случай нямаме повод за особена гордост, ако се съди по изследването, направено от Организацията на ООН за търговия и развитие, сред представители на някои от най-големите транснационални компании за инвестиционните им предпочитания в Централна и Източна Европа. В него България е поставена на осмо място сред 13 държави. На първите пет са съответно Полша, Русия, Чехия, Унгария и Румъния.Смущаващо е, че независимо от постоянното биене в гърдите колко много се е подобрил бизнес климат у нас, страната ни продължава да липсва на картата на т. нар. маркови инвеститори. Без да се омаловажава рангът на чуждестранните компании, вложили пари в България, на нашия пазар ги няма водещите транснационални корпорации в света. В една Унгария например са Кока-Кола, Дженерал Електрик, Филип Морис, Дойче Телеком, Ауди, Електрисити де Франс и др.Слаба работа сме и в привличането на инвестиции на зелено. Сред малкото положителни стъпки в тази насока е установяването у нас на френската Монтупет. За сметка на това Чехия, да речем, бе предпочетена от японския автомобилен концерн Тойота, а Словакия от корейския гигант Хюндай. Двете компании ще построят свои заводи в тези страни, които ще започнат да работят през 2006 година. Една от държавите, която успя в най-голяма степен да осребри членството си в Евросъюза, безспорно е Полша. Атрактивността на нейния пазар бе оценена подобаващо и от авторитетната американска консултантска компания Ей Ти Киърни (АТ Kearney Inc), която всяка година изготвя индекс за доверието на чуждестранните инвеститори към отделните икономики. Според него Полша е на четвърто място в света и на първо в Европа. Редица анализатори са на мнение, че немалък потенциал за привличане на преки чуждестранни вложения притежават и икономиките на Хърватска и Сърбия и Черна гора, особено след като са на път да преодолеят последствията от юговойната през 90-те години. В реалността на подобна прогноза лично ние се убедихме през лятото на 2003-а. Тогава, докато българското правителство правеше безуспешни опити да приватизира Булгартабак Холдинг АД, Сърбия успя да продаде две от цигарените си фабрики (в Ниш и във Вране) на Филип Морис и Бритиш Американ Тъбако за общо 605 млн. евро. Тоест за около една трета от преките чуждестранни инвестиции в България за цялата 2004 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във