Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВСЕ ОЩЕ РАЗЧИТАМЕ НА БОГ ПРИ ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ

На повече от 13 млрд. долара оценяват германските застрахователи щетите, причинени от земетресението, което разтърси Югоизточна Азия на 26 декември. Над 160 хиляди души са изброените жертви от тази природна катастрофа.Акциите на застрахователни компании продължиха да падат с нарастването на щетите от природните бедствия в страните от Югоизточна Азия, пише британският вестник Гардиан. Застрахователните компании в Германия решиха да изплатят обезщетения на роднините на безследно изчезналите в Азия туристи без бюрократични спънки, съобщи Дойче веле. Те ще признаят като свидетелство за смъртта на близо 700 немски туристи официалните списъци на Министерството на външните работи и полицията на ФРГ (обикновено при загуба на живот наследниците на починалия представят в застрахователната компания смъртен акт).Не стигат тези катаклизми, ами в края на миналата седмица, на 9 януари, Северна Европа беше връхлетяна от мощен ураган, в който загинаха най-малко 14 души. Седем човека - в Швеция, четирима в Дания и трима в Северна Англия, където силни наводнения принудиха хиляди хора да напуснат домовете си, предаде Би Би Си. Ураганът предизвика големи щети и в прибалтийските държави. В България земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, защото предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време. Според сеизмолози близо една трета от сградите в страната могат да бъдат разрушени само за 20 секунди. В случай на наводнение, ураган, земетресение или друго природно бедствие обаче би възникнал социален проблем и няма кой да помогне на пострадалите, защото в такива ситуации държавата влага средства основно във възстановяване на общата инфраструктура. Затова още в началото на миналата година , на 12 февруари, Венислав Йотов, председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и изпълнителен директор на AIG-България, изнесе доклад пред Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, в който отново обясни идеята да се създаде застрахователен пул за катастрофични събития. В страни като Германия и Австрия подобни пулове са създадени за случаите на наводнения . Гледните точки на застрахователите и на държавата обаче някак си не се пресякоха и три години по-късно тези идеи все още се коментират в бъдеще време. От една страна, причината е липса на начални финансови средства за стартиране на пула, а от друга - защото обществото не е достатъчно запознато със същността и смисъла на задължителното застраховане срещу природни бедствия. Ограниченият капацитет на застрахователите на българския пазар ги прави почти индиферентни към създаването на такъв задължителен пул.За вестник БАНКЕРЪ Лука Доков, един от идеолозите за създаване на застрахователен катастрофичен пул, обясни, че причината начинанието да буксува е, че не е постигнато споразумение с администрацията. Чакаме нови избори, за да получим разбиране от управляващите по този важен за страната въпрос. Необходима е подкрепата на правителството и парламента, за да се въведе задължителната застраховка. Досегашните ни разговори не доведоха до резултат, защото парламентаристите твърдят, че задължителната застраховка ще ни върне в епохата на социализма, сподели Доков.Асоциацията на българските застрахователи още от 2002 г. периодично повдига въпроса за необходимостта от създаване на застрахователен пул за катастрофични събития, чрез който да се компенсират щетите при природни бедствия. Беше създадена специална работна група с председател Лука Доков. Целта на българския пул е да привлече средства от всички граждани, притежаващи недвижими имущества. Набраните от задължителното застраховане пари да отиват по специална сметка в банка и да се събират от данъчните служби. В проекта това задължение бе определено като Застраховка срещу катастрофични рискове. По примера на катастрофичния пул в Турция бе поискано съдействие от Световната банка и бе получено принципното й съгласие да покрива т. нар. start-up costs. Това са първоначалните разходи, свързани с оперативната работа на администрацията на пула, както и разходи по офис техника, за информационно оборудване и обслужване. Световната банка се съгласи да помогне за разходите при проучване и оценка на развитието на риска от земетресение в зависимост от сеизмичните зони, при финансиране на актюерските изчисления, свързани с нивата на застрахователните премии, както и предоставянето на дългосрочен кредит със срок за погасяване 15-20 години, за да се използва при нужда за покриване на плащания по катастрофични събития за застрахованите в пула. През август 2003 г. беше организирана среща с колектив сеизмолози от Геофизичния институт на БАН под ръководството на академик Людмил Христосков. Сеизмолозите трябва да изготвят една картина на сеизмичноопасните райони в страната. След като се направи и оценка на стойността на евентуално застрахованите в пула обекти, намиращи се в тези райони, биха могли да се определят границите на застрахователната премия.Замислено бе презастраховането на пула да се направи чрез финансов инженеринг, като се търси максималният ефект за обществото в случай на земетресение. АБЗ е водила и разговори за сключването на стенд бай споразумение със Световната банка, която при настъпване на катастрофично земетресение да отпусне дългосрочен заем за финансиране на част от щетите, а остатъка ще изплатят презастрахователи или ще бъдат привлечени средства чрез специално издадени катастрофични ценни книжа. Част от събираните от данъчните служби премии ще са необходими за покриване на разходите по презастраховането на пула.

Facebook logo
Бъдете с нас и във