Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВРЪЩАМЕ РЕСТО ОТ ЕВРОПАРИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ

Отпусканите от Европейската комисия средства по програма Младеж не се усвояват оптимално, са констатирали експертите на Сметната палата. За периода 2001-2004 г. България е внесла за участие в инициативата 2 951 194 евро, а в същото време е получила едва 49.44% от тази сума, или 1 129 643 евро.Програмата е за насърчаване на сътрудничеството между младите хора и съответно за получаване на допълнителни знания и умения. Става дума за проекти извън официалните форми на обучение и за инициативи, свързани с борбата срещу расизма и изучаването на европейското културно наследство. С изпълнението й у нас е ангажирана дирекция Младеж в бившето Министерство на младежта и спорта. Показателен за дейността й е броят на проектите, по които са получени средства. Съдейки по отчетите, в спортното ведомство са постъпили 958 предложения, от които са одобрени 537. Европейската комисия на своя ред е приела 463 проекта, сключени са договори за 461, а реално финансиране е било осигурено за едва около една трета от подадените оферти - 373.Едно от оправданията за слабите резултати е малкият административен капацитет на въпросната дирекция. Одиторите обаче твърдят, че проблемът идва по-скоро от постоянното текучество на персонала и непрестанните структурни промени. Това вероятно ще продължи и занапред, тъй като в момента статутът на дирекцията все още не е изяснен и засега тя е прехвърлена към Министерството на образованието.Но най-големите пречки за оптималното оползотворяване на европарите идват от прекалената бюрократичност и разминаването в изискванията, регламентирани от българското и европейското законодателство. Като се добавят лошата координация и хаосът при обработването на документите, се стига до забавяне на подписването на договорите и нарушаване на сроковете, определени от Европейската комисия.От Сметната палата отбелязват, че са пресечени опити за финансови злоупотреби, но независимо от това са констатирани множество нарушения, свързани с представяне на недействителни разходни документи. Има случаи, в които са осребрени фактури за стоки и услуги, нямащи нищо общо с предмета на одобрените предложения. На практика се оказва, че не са си свършили както трябва работата и 28-те регионални експерти по програмата, назначени към дирекция Младеж. Според изискванията на Европейската комисия те са били длъжни да проверяват изпълнението на 10% от всички одобрени и финансирани предложения и да предотвратяват възможните нарушения, но в действителност нещата съвсем не са стояли така. Одиторите са отчели и че ръководството на дирекция Младеж не е предприело достатъчно ефективни мерки за възстановяване на просрочените вземания. Към края на миналата година те възлизат на 336 139 лв. и са възникнали заради непредставени навреме отчетни документи за оползотворяване на средствата. Тези пари сега е необходимо да се върнат на Еврокомисията.Директорът на дирекцията е направил опит да започне процедура по възстановяване на средствата по съдебен път, но проверяващите не са открили информация за изпращани уведомителни писма на длъжниците. Всъщност в дирекцията няма назначен служител, който да е пряко ангажиран с финансовата отчетност на проектите, както и специалист с юридическо образование. Значително по-добре се усвояват средствата по програмата Сократ и съответните й компоненти - Еразъм, Коменски и Грюндвиг. При нея са оползотворени средно 83.46% от парите, предоставени от ЕС. Програмата предвижда създаването на партньорства между училища от различни европейски страни чрез работата им в общ проект, обмен на преподаватели и студенти, сътрудничество между институциите, предоставящи възможности за образование на възрастни... Изпълнението на тези инициативи се координира от Националната агенция Сократ и Центъра за развитие на човешките ресурси. Добрата им работа е допринесла за нарастване на броя на участниците в отделните дейности. Но и в този случай, според Сметната палата, са останали доста неусвоени средства, които трябва да бъдат върнати. Причините са преди всичко в лошото планиране и неосведомеността на преподавателите и студентите за възможностите, които им предоставят програмите. За да се преодолеят тези недостатъци се предвиждат различни стимули за университетите, които да ги накарат да участват в инициативите. Оказва се, че сега много от тях ги избягват заради тромавите административни процедури и липсата на достатъчно пари за съфинансиране на начинанията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във