Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВРЕМЕТО НА ПАЗАРЛЪКА ЗА ЛИБИЙСКИЯ НЕФТ ИЗТИЧА

ОБРАЗУВАНО Е СЛЕДСТВИЕ ЗА МОНГОЛСКОТО ЗЛАТОЗалудо работи и после още по-залудо скандирай! Точно този тъжен лозунг претворяват на живо вече шести месец около 350 бивши служители на повехналия някогашен хит Булгаргеомин. След безплодните мирни преговори с правителствените чиновници в периода август - декември 2001 г., от началото на 2002-а една представителна агитка от булгаргеоминци ежедневно поддържа огъня на бунта пред сградата на икономическото министерство на ул. Батенберг 12 в столицата. Надеждата на протестиращите е да извоюват най-сетне заплатите си в размер на 2.2 млн. щ. долара, които държавата им дължи от 1994 г. насам за лятата пот из Либия, Монголия, Тунис и Мароко. Засега експертите на Николай Василев не могат да открият магическия източник на необходимите средства. В същото време в далечната Арабска Джамахирия оторизираните власти с недоумение гледат сеира на българските управници, които 12-а година не печелят от предоставените на страната ни концесионни права върху нефтените залежи в районите на Мурзук и Гадамес. В тяхното проучване България е потрошила над 200 млн. щ. долара. Според нашите специалисти, участвали в разработката на тези терени, черното злато, което отлежава там, е на стойност между... 600-800 млн. щ. долара. По силата на междуправителствената спогодба от 1980 г. дадените ни върху него права изтичат през 2005 година. По-важното обаче е, че на 15 март тази година изтича друг срок - за възможността да се предоговорят с либийците условията и пропорциите, по които ще се дели печалбата при евентуална съвместна експлоатация на находищата. Засега схемата на разпределението е 15 на 85% в полза на джамахирията. Дали ще има нова пропорция - с това би трябвало да са наясно както вицепремиерът Николай Василев, така и колегата му Костадин Паскалев (който в качеството си на строителен министър по традиция заема съпредседателското място в българо-либийската икономическа комисия). От тяхната далновидност зависи дали България ще успее да вземе своя пай от петролната либийска баница, или окончателно ще изтърве този шанс. Това вероятно е и последната възможност почти фалиралият Булгаргеомин да оцелее. Защото, макар и на книга, тъкмо той се води за стопанин на злополучните ни нефтени концесии от 1999 година. Бедата е, че това дружество не може да оправи старите и по-новите си финансово-икономически бакии, забъркани на четири континента. В две свои изложения от 22 август и от 31 октомври миналата година, адресирани до заместник икономическата министърка Любка Качакова и до сегашния председател на ДАЕЕР Гати Ал Джебури (който в онзи момент оглавява междуведомствената работна група по проблема Булгаргеомин), ръководството на Инициативния комитет на бившите булгаргеомински служители поднася доста любопитна информация. Под нея стоят подписите на председателя на комитета Емил Демерджиев, работил като преводач от арабски и английски в Либия, инж. Стоян Иванов, технически ръководител на сондажна апаратура в Либия, и Дичо Диков, старши геолог в смесеното дружество за добив на злато в Монголия - Монголбулгаргео. Те твърдят, че за извършени водни сондажи и геологопроучвателна и търговска дейност Булгаргеомин ЕАД има нереализирани вземания от Арабската Джамахирия в размер на 25 млн. щ. долара, от Никарагуа - за 12 млн. щ. долара, и от Ирак за още 1.5 млн. щ. долара. Посочено е също, че според изпълнителния директор на дружеството Георги Раковски вземанията от Либия възлизат на 30 млн. щ. долара, като перфектните документи по тези вземания са за 12.5 млн. щ. долара. Наред с тези сухи цифри е направено и описание на различни схеми, благодарение на които през последните десетина години Булгаргеомин е обезкръвен финансово. За пример е даден сключеният в началото на 1998 г. договор между българската фирма и либийския инвеститор Одак за изпълнението на два водни сондажа, на обект в Джуфра, всеки по 1500 метра. Договорът бил за 3.2 млн. щ. долара. Извън това бил открит акредитив за доставка на материали и съоръжения на стойност 1.2 млн. щ. долара. Акредитивът бил усвоен, въпреки че въпросните доставки не надвишавали 500 хил. щ. долара. Твърди се, че те били извършени от и чрез България посредством частни фирми на бивши служители на Булгаргеомин, макар че за целта държавното дружество разполагало със собствена външнотърговска централа. На либийска територия доставките посрещала и освобождавала от митниците частната фирма Намал Трейдинг, регистрирана в Малта и собственост на бившия служител на Булгаргеомин Йордан Начев. Интересното е, че парите за извършените сондажи (както пишат в изложението си до Гати Ал Джебури служителите на Булгаргеомин) Одак превеждал не в на българската държавна фирма, а по сметка N100-90-1225-8-840-01 на Йордан Начев в Тунис, откъдето той си ги теглел периодично. Освен това същият Начев сключил договор с Булгаргеомин да оказва финансова помощ на булгаргеоминския клон в Либия под формата на заеми в местна валута. Срещу отпуснатата местна валута Булгаргеомин се задължава да изплаща на Начев долари при съотношение 2.92 щ. долара за 1 либийски динар, докато в същото време (през 1998 г.) реалният курс бил 1 либ. динар за 0.3555 щ. долара. Авторите на изложението подозират, че въпросната финансова помощ продължава и в момента, макар и при по-нисък курс, но неизменно - в полза на Начевата Намал Трейдинг.За тази операция, както и за висящите вземания на Булгаргеомин от Либия авторите на изложенията обвиняват ръководството на фирмата в лицето на нейния изпълнителен директор Георги Раковски и шефа на поделението на дружеството в джамахирията - Петър Кятовски. Него те обвиняват, че умишлено източвал подопечния му задграничен клон и разпродавал наличната там скъпа сондажна техника. Освен това никой не си бил мръднал пръста и за реализирането на изпълнителния лист срещу либийското Министерство на земеделието, което от 1996 г. било осъдено да заплати на Булгаргеомин около 3 млн. щ. долара. Ръководството на българската фирма се оправдавало, че не разполага със 78 хил. щ. долара за дължимата такса. Докато не я плати обаче, дружеството не може да си прибере 3 млн. щ. долара.Инициативният комитет на бунтуващите се булгаргеоминци иска да знае и друго - защо икономическото министерство е изпратило на прокуратурата актовете от последната ревизия на Булгаргеомин едва на 27 декември 2000 г., при положение че тя е приключила на 17 юни същата година? Както научи в. БАНКЕРЪ, по тази ревизия в Столичната следствена служба под N27201 от 2001 г. е образувано следствено дело. То ще нищи констатираните в акта вреди, нанесени на дружеството от бившия му изпълнителен директор Иван Христов, начетен с 1.8 млн. щ. долара, и от сегашния шеф на фирмата Георги Раковски, начетен със 180 хил. щ. долара.Още едно, но явно доста по-сериозно разследване на булгаргеоминските батаци е предприела Специализираната следствена служба (ССлС) в края на миналата година. Делото е с номер 137 и е възложено на следователката Снежана Миланова. По обясними причини на този етап информация по случая не се дава. Всезнаещите бивши служители на Булгаргеомин обаче твърдят, че предмет на разследването са съмнителните операции, въртени в смесеното българо-монголско предприятие за добив на злато Монголбулгаргео. Перипетиите около неговата трудна съдба в. БАНКЕРЪ описа в броя си от 22 декември миналата година. Запознати предполагат, че импулс за започване на споменатото дело дават пристигналите от монголската прокуратура данни за прегрешенията, извършени в периода 1990-1998 г. от бившия генерален директор на джойнтвенчъра Халзан Пуревнацаг. Дали ще има негативни последствия и за бившия български шеф на Монголбулгаргео Цветан Андронов (сега заместник-кмет на Перник) ще се разбере, като приключи следствието. Във всеки случай то трябва да даде отговор на въпроса имало ли е наистина престъпна безстопанственост при управлението на Монголбулгаргео.Най-важното е обаче каква оздравителна стратегия чертае сега правителството за Булгаргеомин и възможна ли е изобщо неговата реанимация? Информация за това дава писменият отговор на вицепремиера Николай Василев от 2 ноември 2001 г. на депутатското питане на Румен Овчаров. Ето какво обяснява Николай Василев:Уверявам ви, че правителството работи по стратегията за бъдещето на стопроцентно държавното дружество, познавайки същината на проблема - социален, икономически, междудържавен. Правителството ни ще поеме отговорността за вземането на тежки решения, предопределени от политиката, водена от предишните управляващи.... През месеците септември и октомври 2001 г. бе поискано от ръководството на Булгаргеомин ЕАД обяснение за загубите на дружеството. Досега не е получен отговор. Именно заради това му бе отказано да участва в международен търг за нови проекти в Ирак на обща стойност 300 000 000 щ. долара, тъй като продажбите на Булгаргеомин за 2000 г. са за 1 000 000 щ. долара... Бъдещето на дружеството е труднооценимо в момента. То е в тежко финансово състояние, макар да има съществени несъбираеми вземания. Несъбираемостта се оценява от това, че за повече от четири години никакви положителни действия не са предприети от сегашното и от бившите ръководства на Булгаргеомин, както и от бившите правителства. Ако приватизираме дружеството така, както то е в момента, едва ли ще получим съществени приходи, а новите собственици най-вероятно ще реализират съществена част от вземанията. В момента се работи по въпроса за реализиране на част от тях и за погасяване на съществуващите задължения. Резултатите от тази работа се очакват през следващите шест месеца, след което ще може да се вземе решение.Това е положението. Определеният от вицепремиера Василев срок изтича в края на април. Дотогава служителите на Булгаргеомин могат само да чакат и да се надяват. Но какво толкова - правят го вече десет години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във