Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВРАБЧЕТАТА ИЗЯЛИ ЖИТОТО ОТ РЕЗЕРВА

Петмесечните усилия на временната парламентарна анкетна комисия, която разследваше купуването, съхраняването, обмена и продажбата на хлебно и фуражно зърно от Агенция Държавен резерв и военновременни запаси, са на път да приключат с пълно фиаско. На тези мисли навежда, меко казано, странното изявление, направено на 14 април от председателя на комисията Пламен Моллов, че липсите в резерва били само 30 хил. т, както и един още по-странен проект на доклада, подготвян за обсъждане в пленарната зала. В него изобщо не се споменава колко пшеница все пак е изчезнала от резерва. Няма ги дори и 30-те хил. тона, за които говори Моллов. Интересно, дали врабчетата са изкълвали онези 126 хил. тона, засечени като липси от паралелните проверки на няколко различни институции, или истината е съвсем друга и сега се правят нескопосани опити тя да бъде прикрита?Всъщност схемите, по които е ставало източването на житото от държавния резерв, бяха подробно описани в бр. 12 на в. БАНКЕРЪ от 3 април тази година. Изглежда обаче, че виновниците не само ще избегнат наказанието, но дори и няма да бъдат посочени в окончателния доклад на проверяващите. Още в сряда (14 април) парламентарната група на Народен съюз се опита да предотврати умишленото омаловажаване на хлебния скандал. Същия ден трима нейни депутати - Моньо Христов, Венцислав Върбанов и Борислав Китов, запознаха министър-председателя Симеон Сакскобургготски с фактите и документите, доказващи, че в дъното на цялата история стоят пет-шест фирми, свързани по един или друг начин с властта. Става дума за Акома ЕООД и БГ Снакс ООД (собственик на които е секретарят на сдружението на ДПС-общините Толерантност Кирилка Ангелова и близката до Ахмед Доган Алина Диева), Таврос интернешънъл ООД на Мирчо Петков и свързаните с него Митам ООД, Миомит ООД и Петков и Шмалцл ООД, както и дружеството на члена на Централния съвет на ДПС Гюнеш Ахмедов Зига-Мекс ООД. Депутатите изтъкнали пред премиера, че въпросните фирми са действали с подкрепата на директорите на четири териториални дирекции на Държавния резерв и поискали от него да разпореди цялостна проверка на ведомството, което освен зърно съхранява и други стратегически запаси. Симеон Сакскобургготски проявил пълно разбиране и поел ангажимент, като помолил народните представители да се въздържат от коментари по случая, преди окончателните резултати от разследването да бъдат обсъдени в парламента. След аудиенцията обаче, по инициатива, както се твърди на правителствената пресслужба, брифинг дадоха тъкмо нароченият за проверка и.д. директор на резерва Йовчо Йовчев и председателят на парламентарната анкетна комисия Пламен Моллов. От опозицията смятат, че Моллов е бил подложен на силен политически натиск, за да оповести, че от складовете липсват само 30 хил. т пшеница. Доста лежерно и Йовчев обяви, че това количество е незначително, тъй като от 1997 г. досега годишно изчезвали... между 70 и 80 хил. тона. Самият Моллов отрече пред БАНКЕРЪ изказването му да е било по нечия политическа поръчка: Неправилна е интерпретацията. Твърдя, че за 30 хил. т имаме неопровержими доказателства. За 20 хил. от тях признават от самия резерв. Не изключвам количествата да са и повече, но конкретната цифра все още е спорна.Не закъсня ответната реакция и на земеделските депутати, които в четвъртък (15 април) също дадоха пресконференция. На нея Моньо Христов заяви: Нашата изненада беше огромна, когато разбрахме, че точно Йовчо Йовчев е казал, че едва ли не е нормално да изчезва жито от резерва. Ако е нормално да се краде, без да се вземат някакви мерки, това означава, че всеки в държавата може да го прави.Голямата интрига сега се завърта около доклада, който да бъде представен на Народното събрание. Окончателният му вариант трябваше да е готов на 15 април, само че пазарлъците дали имената на замесените в злоупотребите с държавно жито лица и фирми да бъдат упоменати в него ще се проточат и през следващата седмица. Във вторник (б.а. - 20 април) започваме обсъждането на най-тежките и спорни текстове. Предпочитам противоречията да бъдат изгладени, за да няма членове на комисията, подписали с особено мнение - подчерта Моллов. - Стига да има консенсус, имена на лица и фирми ще бъдат записани в окончателния доклад. Ако не влязат, това далеч не означава, че прокуратурата няма да бъде сезирана. Но това трябва да реши парламентът. Депутатите от опозицията, участвали в анкетната комисия, настояват в документа да бъде записано и колко наем е плащала агенцията през 2003 г. на външните съхранители, включително и за липсващите количества пшеница. А също в Закона за държавния резерв или в наредба към него да се регламентира, че зърното трябва да се съхранява в собствените складове на ведомството, като изключения се правят само в региони, където то няма собствени бази.Опозиционерите държат в доклада да фигурира и текст, че проверката на специално създадената междуведомствена експертна комисия е била опорочена и това е станало ясно след проверката на народни представители в база Козлодуй преди две седмици. Тогава там бяха открити едва 3 хил. т пшеница, вместо измерените към 19 февруари тази година 17 хил. тона. Тези и други факти, смятат народните представители, поставяли под съмнение достоверността на информацията, предоставена от държавния резерв. Анализът на документите показвал, че с пет хиляди тона по-малко е житото в зърнобаза Дунавци (собственост на Добрич Мел АД), в Ловешки мелници АД и в зърнобаза Тутракан. След обемното измерване били установени още 14 хил. т липси в зърнобазата на резерва Образцов чифлик, на Зърнени храни 97 АД - Плевен, на Компания Насияна ООД - Варна, на Мелница Радослав Ламбрев ООД - Кюстендил, и в силозите в Провадия и с. Ряхово.Любопитно е дали в окончателния вариант на доклада ще бъде отбелязано, че установените липси са доказателство за кражби, които трябва да послужат за промени в нормативната база и че е необходимо да се вземат мерки за отстраняване на липсите чрез плащане по сега действащите пазарни цени, а не чрез възстановяване?Участниците в парламентарната анкетна комисия от опозицията настояват документът да съдържа и констатацията, че държавната агенция не изпълнява правомощията си и създава предпоставки за липси, като използва голям брой случайни зърнобази. И още нещо - независимо от системното установяване на липси агенцията не възнамерява да промени политиката си на съхраняване на зърно в многобройни и случайни силози, и да не ползва собствените си бази. Справка от 26 март 2004 г. показвала, че около 50 хил. т пшеница са дадени за съхранение на четири нови външни бази, които не са регистрирани или лицензирани по Закона за съхранение и търговия със зърно.Разбира се, каквото и да отсъди парламентът, каквито и решения да се вземат, държавният резерв няма да се напълни с франзели. Но даже и в държава като нашата все пак някой трябва да обясни защо по време на хлебната криза през 1996 г. в България са били внесени 100 хил. т зърно, а сега, когато от земеделското министерство ни убеждават, че няма недостиг, импортът е бил 300 хил. т пшеница и 46 хил. т брашно?

Facebook logo
Бъдете с нас и във