Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВПК СЪНУВА БАЗУКИ

В Сопот оръжейниците чукат на дърво - изпълнението на прословутата индийска поръчка, от която се очакват приходи за около 16 млн. щ. долара, върви по график. Засега други такива солидни заявки за производство на специална продукция няма. Във ВМЗ са реалисти и не вярват, че след краткия оглед на предприятията, които направиха тази сряда петимата участници в делегацията на Атлантическия съвет на САЩ, водена от директора на изпълнителния комитет на съвета и президент на Трайдънт инвестмънт груп Къртис Кауърд, към Сопот тутакси ще потекат военни поръчки отвъд Океана. От мениджърския екип на ВМЗ поясниха пред в. БАНКЕРЪ, че както г-н Кауърд, така и останалите членове на американската делегация - председателят на Атлантическия съвет Кръстъфър Мейкънс, неговият заместник Чарлз Стрийман, бивш посланик на САЩ в Саудитска Арабия, Робърт Макфайлън, бивш съветник по националната сигурност в администрацията на Роналд Рейгън, и Джефри Бялос, бивш заместник-секретар на отбраната по индустриалните въпроси, всъщност са проявили интерес най-вече към някои от уникалните линии за производство на специална продукция, с които разполага ВМЗ. Обсъдени са били и възможностите за използването на тези съоръжения за гражданско производство, при това на високотехнологични изделия. Идеята, признават специалистите, е повече от привлекателна, само че за реализацията й са необходими огромни инвестиции, за които никой не казва откъде биха могли да дойдат. В момента ръководството на оръжейницата почти ежедневно трябвало да преодолява проблеми, плод на съмнителни управленски действия на предишните й шефове.
От двайсетина дни

по нареждане на Муравей Радев

най-сетне е започнала финансовата ревизия, поискана от бунтуващите се работници още на 23 октомври миналата година. Сега проверяващите ще нищят мениджърските операции, въртени през последните две години от екипа на уволнения в края на 2000 г. изпълнителен директор на дружеството Атанас Димитров. Според представител на директорския борд на ВМЗ, пожелал пред в. БАНКЕРЪ засега името му да не се споменава,

ревизорите чукали там, където трябва

и ставало все по-ясно, че от заводите са източвани огромни пари. Немаловажна роля в това отношение изиграли и шефовете на закритите едва в края на 2000 г. задгранични търговски представителства на оръжейницата.
Единственият й шанс за оцеляване сега е намирането на стратегически чуждестранен инвеститор за специалното производство, продажбата на обособени части и излишните неоперативни активи. От месец и половина търговията им вече върви. Но, както се оплакват от ВМЗ, не за всички излишъци имало кандидати. Най-оптимистична си оставала само прогнозата за продажбата на лагерния завод, чиято приватизация се очаква да приключи до два месеца.
От мениджърския екип на оръжейницата уточняват, че от спирането на стачните действия в края на февруари насам нейните телефони били подпалени от оферти за производство на спецпродукция, но...

поръчките идвали все от ембаргови държави

Естествено подобни заявки били оставяни без последствия. Междувременно чуждестранни фирми с надлежно регистрирани у нас представителства също правели предложения - за съжаление крайно неизгодни. Готови сме, заявяват от ВМЗ, да поемем поръчки и по себестойността на продукцията, за да осигурим работа на хората, само че на масата ни се слагат оферти дори с 20 щ. долара по-ниски от производствената цена на исканите изделия. Не можем да си позволим подобен лукс, още повече че изобщо не сме сигурни дали крайният им получател всъщност не е ембаргов, обобщават шефове на предприятието.
По-голямата беда е, че в момента сопотското дружество било сериозно притиснато от руска страна за

неуредените оръжейни лицензи

Няма съмнение, че този проблем в една или друга степен мъчи и вече частния оръжеен производител Арсенал - Казанлък. Както е известно, през есента на 1999 г. предприятието стана собственост на РМД-то, оглавявано от изпълнителния директор на завода Николай Ибушев. Неговите зловидници, които тогава намекваха, че късметът му е излязъл благодарение на протекциите на бившия промишлен министър Александър Божков, твърдят, че сега Арсенал не е в цветущо състояние, защото Ибушев зле въртял управленското кормило. Арсеналци се възмущават, че при липсата на поръчки и петмесечно неизплащане на заплати през миналата година техният шеф си купил луксозен автомобил за 70 хил. щ. долара.
Може да се предполага, че представителите на Атлантическия съвет на САЩ няма да се заинтересуват от подобни дреболии, съпътстващи бизнесежедневието както на Арсенал - Казанлък, така и на ВМЗ - Сопот. Преди да посетят тази седмица двете предприятия, американците, дошли у нас по покана на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян, заявиха, че са поискали от икономическото министерство допълнителна информация за заводите от системата на нашия Военнопромишлен комплекс (ВПК) и са я получили. Както бе съобщено, целта на визитата е до месец и половина

експертите от Атлантическия съвет да изготвят програма

за бъдещото развитие на българската военна индустрия и да я предоставят на правителството.
В обиколките на делегацията не бе включен лясковският оръжеен завод Аркус, приватизиран преди година и половина също от РМД. Специалистите обаче гадаят дали по някакъв начин щатските експерти ще могат да помогнат и на това звено от системата на ВПК, което за разлика от останалите винаги се е брояло за перспективно. Както научи в.БАНКЕРЪ, в момента мениджърите на Аркус, начело с изпълнителния директор на дружеството Банко Банков, стискали палци за подписването на една сериозна поръчка, която щяла да им осигури хляб за три години напред. Ставало въпрос за много пари и за специални изделия, фигуриращи само в номенклатурната листа на Аркус - Лясковец, и този факт давал надежда на тамошните оръжейници, че няма как някой местен конкурент да им сложи пръта.
За сметка на това явно бяха попарени

надеждите на шефовете на военно-ремонтните заводи Терем

собственост на отбранителното министерство, да предизвикат интереса на авторитетните американски гости и към авиационния завод Георги Бенковски в Пловдив. Делегацията, водена от Къртис Кауърд, не измени първоначално определения си маршрут и не се отби в града под тепетата. А базираният там завод, специализиран в ремонта на руските МИГ-ове 21, 22, 23 и на двигателите на по-модерния МИГ-29, тихо умира. Поради липса на пари българската армия не прави поръчки за ремонт на своите военни летателни машини, а пък руснаците вече не предоставят резервни части. За закупуването на нови МИГ-ове от типа 29 пък изобщо е невъзможно да се мисли. Един такъв чисто нов МИГ, както твърдят познавачите, в момента вървял по около 30 млн. щ. долара парчето. В същото време от създаването на МИГ-29 досега такива машини, и то в доста голямо количество, са разпродадени по всички краища на света, а не само в страните от бившия соцлагер. Така че ремонтът на изтребителите си е добър бизнес - от такива услуги се нуждаят в Израел, в Китай, в Индия и къде ли не. Интересното е, че при това положение е

замразено едно рамково споразумение

подписано в края на 1999 г. от представителя на голямата мултинационална корпорация ДАСА (Даймлер Аероспейс) Инго Бергман и от тогавашния изпълнителен директор на Терем Иван Иванов за разширяването на ремонтния бизнес на авиационния завод Георги Бенковски. Както обясни пред в. БАНКЕРЪ Иван Иванов, идеята била до средата на 2000 г. с първоначални инвестиции основно от страна на ДАСА български специалисти да бъдат обучени в Германия в модернизацията на двигателя на МИГ-29 и оперативната му съвместимост със сродни натовски изделия. Споразумението предвиждало до края на 2000 г. българите да пренесат усвоения от тях чуждестранен опит в Пловдив. С постепенното разрастване на поръчките приходите щели хем да осигурят работа на завода Георги Бенковски, хем да се вдигне на крака нашата военна авиация. Защото, според Иван Иванов, и досега машините бездействали, паркирани из военните летища, и било куриозно работещите двигатели да се транспортират с камиони от едно летище до друго, да се монтират в замрелите МИГ-ове, за да могат те поне малко да полетят. По неясни причини, заявява Иванов,

след назначението на Бойко Ноев

за военен министър рамковото споразумение с ДАСА, от чиято реализация се очаквало в страната да влязат около 100 млн. щ. долара, било изпратено във фризера. Други спецове от отбранително министерство пък напомнят, че именно гигантът ДАСА е учредител на Клуб 29, и с дадените им от руснаците права да модернизират електрониката на машините на практика държат и ножа за разпределението на изключително доходоносния ремонтен бизнес на МИГ-29. Дали наистина парче от тази баница е можела да получи и българската военна индустрия, и ако да, защо е изпуснала шанса си - отговорът би трябвало да знае Бойко Ноев и стоящите над него. А какъв спасителен пояс на Терем и на ВПК ще подадат американски военни специалисти тепърва ще се разбере.

Facebook logo
Бъдете с нас и във