Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Войната на тапите

Banker Wine

За много хора пиенето на вино се е превърнало в културен ритуал и дори поза. За тях е важно всичко около съхранението на самия продукт - опаковката, бутилката, етикетът, запушалката... А капачката е част от всичко, което превръща виното в това, което харесваме. Традиционно тя е от корк, но през последните години някои винари се опитват да я заменят ... с винтова капачка и други нейни алтернативи.

Спорът за това как е по-добре да се затваря пенливия дух в бутилката не е толкова стар, колкото този за яйцето и кокошката. Напротив. Може да се каже, че той си има точна дата на възникване (1959 г.), когато се появява първият конкурент на корка.

"Война на тапите" няма да затихне, единодушни са експертите. И в следващите години ще продължи да държи в напрежение производителите на вино.

Милиони потребители в Европа и най-вече във Франция продължават да държат на традицията.

Най-напред нека кажем, че коркът е материал, който се произвежда от кората на корковия дъб (Quercus suber) и е в употреба за затваряне на бутилки с вино едва от края на XVІІ век. Самото вино е много по-древно и дотогава е било съхранявано по различни начини. Най-често с много проста запушалка - парченце плат, обикновено напоено с мазнина и здраво натъпкано в гърлото на бутилката. Големият проблем при виното е неговата оксидация (досега му с кислорода). Запушалките се борят най-вече с проникването на въздух. От друга страна обаче, минималното количество от него дава живот на виното вътре - то се развива, но също така и деградира. Изследване на португалската фирма за производство на коркови тапи "Аморим" показва, че в дългосрочен план корковите запушалки са най-благоприятни за околната среда.

Именно уникалните физически свойства на тази еластична, пореста материя правят възможно съхраняването на виното в изби и отлежаването му за по-дълго време. Почти пълната водонепропускливост прави корка особено подходящ за производство на тапи, главно за бутилки с вино и шампанско. За тази цел се използва около 60% от производството на корк. Корковите гори покриват около 2.5 млн. хектара и се намират основно в седем страни. Около 55% от суровината се произвежда в Португалия - страната, която се е сгушила в най-западната част на Пиренейския полуостров, а бреговете й се мият от Атлантическия океан. Испания осигурява около 30%, а на Алжир, Италия, Мароко, Тунис и Франция се падат останалите 15 на сто.

Животът на корковото дърво е приблизително 250 години. За да се свали първата т. нар. върджин кора всяко дърво трябва да е достигнало възраст от минимум 25 години след засаждането. Кората на корковия дъб се събира на всеки девет години. Всяко дърво произвежда няколкостотин килограма корк при всеки добив, като запазва своите производствени качества около 150 години. Но най-забележителното е, че той може да се добива, без да бъде отсечено нито едно дърво! Защото всеки път, когато кората на корковия дъб бъде обелена, израства нова.

За да бъдат запушалките с високо качество, корковият дъб трябва да е най-малко на 50 години. Всъщност едва ли има друга индустрия, при която трябва да чакаш толкова дълго, преди да започнеш да печелиш. Европейският съюз и местната власт осигуряват средства за засаждането на коркови дъбове.

Висококачествените коркови тапи продължават да се правят на ръка. Остатъчният материал се събира и се използва за производството на гранулиран корк и други изделия.

 

Четете още

Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Daily

Ротшилд: Наблюдаваме най-големия финансов експеримент в историята

"Съществуват много рискове за глобалната икономика най-вече поради влошаването на геополитическата ситуация", твърди още британският банкер Още »
Банкеръ Weekly
изотзад

Мръсните тайни на банковите клонове

Не били само ниските заплати, лошият психоклимат гонел банковите чиновници Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във