Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВОЕННАТА НАУКА ПОЕ КЪМ ЗАПАСА, АРМИЯТА НИ - КЪМ НАТО

Повече от сигурно е, че при поредното загряване на балканския казан положителната оценка, дадена от щаб-квартирата на НАТО в Брюксел за хода на нашата армейска реформа, е погалила приятно ушите на българските висши военни спецове. Благата вест от Белгия, че сме почти отличници по бойната и политическа подготовка, огласи във вторник самият министър на отбраната Бойко Ноев. Интересно е обаче дали авторитетните натовски експерти са убедени в неговите оптимистични отчети, че в скоро време нашата армия освен значително по-малобройна ще стане действително и по-боеспособна, и най-важното - модерна. Бедата е че, придобиването на последната екстра изглежда доста илюзорно на фона на откровеното признание, направено пред медиите още в края на февруари тази година не от кого да е, а от директора на Института за перспективни изследвания за отбраната (ИПИО) полк. Валентин Радев. Тогава той уточни, че в сравнение с армиите на белите държави в областта на въоръжението и боеприпасите изоставането ни е повече от 18 години. Според същия полковник, който е и старши научен сътрудник II степен, неговият институт тепърва ще анализира

качеството на наличните оръжейни системи

на българската армия. Любопитното е как ще се справят с тази и с другите си много сериозни задачи в план-програмата за 2001-2002 г. работещите в ИПИО само... 25 души. Невероятно, но факт - това сега е мозъчният тръст на военното министерство, сиреч на българската военна наука. Според непубликуваното решение N553 на Министерския съвет от 30 юли 1999 г. той трябваше да наброява... 380 души. Според същото решение създаденият на 1 август 1999 г. към военното ведомство Институт за перспективни изследвания за отбраната трябва да има и статут на самостоятелно юридическо лице. Неизвестно под чий натиск обаче само три месеца по-късно, на 4 ноември 1999 г., напук на доказаната максима, че икономията е майка на мизерията, Министерският съвет взе друго решение (с N199) и окастри драстично щата на ИПИО. Кабинетът измени и статута на злощастния перспективен институт, вкарвайки го в структурата на военната академия Г. С. Раковски. Сегашният военен министър Бойко Ноев пое изпълнението на правителственото решение от предшественика си Георги Ананиев. Със заповед на Ноев от 29 декември 1999 г. бе закрит щатът на ИПИО, а с друго разпореждане на Ноев от 11 януари 2000 г. министърът назначава временен научен съвет на института в състав от 11 души под председателството на заместника му Велизар Шаламанов. С друга заповед от 27 януари 2000 г. Бойко Ноев възлага на временния научен съвет до 3 февруари същата година да извърши подбора на научните сътрудници, които ще влязат в новия щат на ИПИО. Съветът свършва тази работа скорострелно - още на 31 януари. От протокола на проведеното тогава заседание става ясно, че с пълно единодушие са освободени от длъжност 62-ма научни работници от секция Системи за командване и и управление, комуникационни и информационни системи и системи за разузнаване. На работа са оставени само 12 души от това звено. По подобен начин

решена съдбата и на секция Въоръжение, техника и боеприпаси

- съкратени са 62 души, а местата си са запазили осем. Работата си загубват и още 13 специалисти от секциите Военна история и политика и Военни доктрини и стратегии. На 23 март миналата година оцелелите 25 късметлии провеждат първото общо събрание на новия ИПИО и избират за свой директор тогава все още подполковник ст.н.с. II ст. Валентин Иванов Радев. Това е в общи линии хронологията на печалните събития. Уволнените научни работници водят над 60 съдебни дела. Доста от тях вече са спечелили трудовоправните спорове с МО.
Според съкратените цялата история около създаването на новия ИПИО е незаконосъобразна. Те твърдят, че такова е и самото решение N199 на Министерския съвет. Защото според Закона за висшето образование, твърдят юристи, ИПИО би могъл да стане структура към Военната академия Г. С. Раковски, ако тя поиска това, а не с разпореждане отгоре. Другият вариант е бил подобно искане да направят съвместно двамата министри - на отбраната и на образованието, както го изисква Законът за отбрана и въоръжените сили. Но и такава обща молба, на основата на която

ИПИО да попадне под шапката на военната академия

липсва. За преобразуването на института нямало и необходимата по Закона за висшето образование санкция от Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.
Атакуем е и Временният научен съвет, извършил съкращенията в ИПИО. Според Закона за научните степени и научните звания и правилника за неговото приложение, в съвета трябва да фигурират най-малко 15 хабилитирани лица, 75% от които да са на основен трудов договор към военна академия. А временният съвет, назначен от Бойко Ноев, се състои от 11 души, но само трима от тях са служители на военната академия Г. С. Раковски. Освен това се твърди, че повечето участници в съвета, които са решавали съдбата на научни работници от 25 различни специалности, са били електрончици. А включеният в съвета директор на дирекция Планиране на отбраната към МО ст.н.с. II степен д-р Тодор Тагарев имал научна степен по специалността управление на хаоса. Само той, отбелязват саркастично уволнените, явно си е бил на мястото. Според тях преобразуването на института е станало с незаконосъобразно решение, а съставът му е определен от нелегитимен научен съвет. А за капак само 14 души от 25-членния ИПИО били хабилитирани лица, въпреки че, съгласно чл. 26 Б от Закона за висшето образование, хабилитираните трябва да са най-малко 20, за да има едно научно звено правото да работи към висше учебно заведение от рода на Военната академия Г. С. Раковски.
Що се отнася до

останалите в крайна сметка зад борда 355 научни работници

всеки от тях е потърсил спасение по единично. Някои продават маратонки, банани и какво ли не по сергиите из София, други са се цанили за охранители, трети още чакат пред бюрата по труда. Има и щастливци, успели да се приютят в светая светих - Българската академия на науките (БАН). Там уволнените военни специалисти могат да продължат практическата си работа по научните теми, чието завършване би било полезно на отбраната. Не липсва и необходимият регламент - рамков договор от 1999 г. за

сътрудничество между БАН и военното ведомство

подписан от председателя на академията Иван Юхновски и заместник-министъра на отбраната по военната политика и планиране Велизар Шаламанов. В документа ясно е записана основната цел на начинанието - координиране на научно-изследователската и опитно-конструкторската дейност, свързана с националната сигурност, отбраната и въоръжените сили. Казано е, че двете страни по договора съвместно ще правят фундаментални научни и приложни изследвания и експертизи. В задълженията на силовото ведомство влиза и това да оказва съдействие на БАН пред държавните органи и ведомства за осигуряване на финансирането на съвместната научно-изследователска и опитно-конструкторска дейност. Академиците пък поемат грижата по предложение на Министерство на отбраната (МО) да изготвят и да му предоставят:
Информация за тенденциите в развитието на световната наука в областта на математиката, физиката, химията, биологията, комуникациите, икономиката, информационните технологии, аерокосмическите изследвания, социологията и психологията, да извършва проучвания, анализи, експертизи, оценки и други дейности от взаимен интерес.
Дотук добре,

всички перспективи са на на шест

Колкото и да е невероятно обаче, злото във взаимоотношенията на партньорите започва, след като скромна част от попилените кадри на споменатия военен ИПИО (наследил разработките на над 600 души от закритите четири научни института на МО) се сдобиват с щат в БАН. На базата на рамковия договор за сътрудничество академията отправя съвсем основателна молба към военното министерство да й бъде предоставена техниката и апаратурата, ползвана от бившите служители на ведомството, които е приела на работа, за да могат те да завършат своите теми. Допълнително основание за искането е и фактът че след ликвидирането на научните институти и уволнението на работещите там специалисти отбранителното министерство е съставило списък на вече напълно излишното за него имущество - инструментално (191 позиции), автобронетанково (78 позиции), свързочно (компютри, монитори, видеоконтролери и т.н., общо 622 позиции), лабораторно (83 позиции), вещево (340 позиции), квартирно-експлоатационно и какво ли още не. Целият този поменик е утвърден с подписа на изпълнителния директор на изпълнителна агенция Централно военно осигуряване, спедиция и кодификация полк. доц. д-р на науките Николай Личков, станал на практика

шеф на голямата вехтошарница на МО

Това е печалната метаморфоза на бившия началник на закритото Военно научно-техническо управление на силовото ведомство, което преди структурните реформи ръководеше военната наука.
А в новата си роля полк. Личков е единият от авторите на прелюбопитната кореспонденция, която тече от началото на годината насам между различните звена на БАН и на отбранителното министерство. На 18 януари 2001 г. председателят на общото събрание на БАН проф. д-р на хим. н. Стойнов и директорът на Института по физикохимия към академията проф. д-р на хим.н. Нанев изпращат на заместник военния министър Велизар Шаламанов едно официално писмо. С него те го уведомяват за хода на работата по изделието с военно предназначение Телефонен апарат с осигурителна защита срещу електромагнитни въздействия, пояснявайки, че тази тема е включена в координационната програма за сътрудничество между МО и БАН. Съобщено е още, че успешно са изпълнени два етапа от разработката и в момента в Института по физикохимия и в Софийския телефонен завод се изработват опитни образци на изделието. За целта обаче се налага няколко специфични измервания и затова

професорите Стойнов и Нанев молят Велизар Шаламанов

да разпореди на подведомствената му изпълнителна агенция Централно военно осигуряване, спедиция и кодификация за временно ползване да бъдат предадени на БАН няколко прибори и апарати, без които въпросните измервания не могат да станат. Аналогична молба представителите на академията отправят и до споменатия полк. Личков. Той дава своевременен, но доста изненадващ отговор. Колкото и да е чудно, полковникът заявява, че неговата агенция изобщо не била информирана за програма за сътрудничество между МО и БАН, още по-малко, че някой работи по темата Телефонен апарат с осигурена защита срещу електромагнитни въздействия. Освен това директорът на изпълнителната агенция Централно военно осигуряване, спедиция и кодификация уточнява, че тъй като тя е самостоятелно юридическо лице, организирането на съвместни дейности или предоставянето на имущество на други лица става по конкретни договори. В заключение академичните шефове са уведомени, че ако БАН и агенцията сключат подобен договор, тя е в състояние да им окаже необходимата помощ и нейни експерти могат да вземат участие в

изпитанията на телефонния апарат с военно предназначение

Установили веднъж че са пратени в глуха линия, просителите пускат в действие тежката артилерия. На 22 януари тази година самият председател на БАН академик Иван Юхновски се обръща лично към министъра на отбраната Бойко Ноев. Академик Юхновски го информира, че през миналата година в изпълнение на рамковия договор между БАН и МО след специална конкурсна процедура, проведена от министерството, специалистите от академията са работили по 22 задачи и са изготвили девет експертизи. Затова академикът моли Бойко Ноев да разпореди на своите подчинени да предадат безвъзмездно на БАН част от излишното имущество на министерството. Конкретно са посочени 69 позиции от големия списък на ведомството, в който фигурират близо 1400 ненужни материални средства - апаратура, техника и прочие блага, заприходени с обща стойност 1 018 321 нови лв., като най-голямото перо - 723 679 лв., се пада на свързочното имущество. На тази молба

министър Ноев слага резолюция: По принцип съгласен.

Само че засега от нея няма полза. Завъртяна е само вътрешноведомствената бюрократична машинка на МО и процесът все още не е приключил. В края на февруари изпълнителният директор на друга мастита изпълнителна агенция към силовото ведомство - Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество, инж. Станков докладва на главния секретар на МО Пламен Петков, че исканото от БАН имущество е предадено в разпореждане на въпросната агенция и е излишно за Българската армия. То било в процес на преоценка и, когато тя станела готова, щяло да предприеме нарочна процедура за безвъзмездното му предаване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във