Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Водевилът "Царските конюшни" продължава

S 250 56e470e5 884a 40ae 9e17 db85310ddb5e
S 250 c2198cfc 4543 4c3a 8664 95918a68c55c

Водевилът, който ни представят под заглавие  "Пожарът в "Царските конюшни", продължава вече пети ден. В обърканата ни държава се оказа, че дори Министерството на вътрешните работи се затруднява да открие съсобствениците на  имота, който  държавата е  предоставила  на  охранителното ведомство за ползване.  Почти  седмица трябваше на купищата отговорни институции  да стигнат до извода, че въпросните собственици  били девет, а не откритите до този момент седем, както се твърдеше допреди дни.

"Спасението"  на комплекса

се очаква да дойде  след 15 август, когато ще  бъде решено официално какъв ще бъде  статутът  им. Това обяви министърът на културата Боил Банов, след като беше  притиснат от премиера Бойко Борисов  да реши проблема до дни.

Въпреки  че културният министър още от самото начало  твърди, че "конюшните"  и сега са под закрилата на Закона за културното наследство, всеки начинаещ юрист знае, че докато един такъв акт  не е минал  през всички стъпала на съдебната система,  не може да бъде свършен факт. Още повече  че решението, за което  се говори, може да се окаже  недъгаво, защото не се чува някой да задава  въпроса  какво се случва със съдебната сага около  собствеността на земята под конюшните - проблем, за който  в. "БАНКЕРЪ"  писа още преди две години. А точно той може да обърне колата.

Никой не оспорва, че предстоящото обявяване на сградите в комплекса за историческа ценност ще гарантира съхраняването им във вида, в който са били. Но  това не решава основния  въпрос - кому ще принадлежат те след време?

С попадането на комплекса под защитата на Закона за културно-историческото наследство  всеки от собствениците на сградите в него ще трябва да се изръси със сериозни пари,  за да ги приведе във вида,  който нормативът изисква.

Но като се вземе  предвид , че сега  собствеността тук е разделена между три министерства, между тях е и Националната художествена галерия, и няколко частни собственици, можем да се досетим кога и колко лесно ще се споразумеят  за подобни харчове.  Да не говорим, че към тях могат да се притурят и предвидените от Закона санкции, ако предписанията на общината не бъдат спазени. А те  са повече от солени.  С приетия нов Закон за устройството и застрояването глобите за неподдържане на културните паметници скочиха от 100 хил. на 200 хил. лв. за юридически лица и от 10 хил. на 50 хил. лв. за физически лица.

Така че  сегашните обитатели на тези имоти  ще бъдат принудени или да построят отново рушащите се сгради, или да започнат да плащат непосилните глоби. Логично е  на преден план да  изскочи "принудата" те да бъдат разпродадени. Също толкова  логично е рушащите се от години имоти да бъдат предложени първо на собственика на земята.

Засега  това  все още е фирмата "Евротранс билд" (собственост на бившия шеф в КТБ Янко Иванов). През лятото на 2016-а - с помощта на тогавашния областен управител Веселин Пенев (все още подсъдим),  въпросната фирма  успя да напазарува  златния терен в центъра на столицата за жълти стотинки (още тогава  в. "БАНКЕРЪ" описа първи  сделката в детайли). Тогава фирмата на Иванов получи  7.5 дка в идеалния център на столицата на цена  по 90 лв. за квадратен метър, или общо за 658 870.90 лв. без ДДС.

След разразилия се скандал  прокуратурата уж повдигна обвинение срещу "отстреляния" след случая  областен управител Пенев за нанесени на държавата щети на стойност 10 330 130  лева. Тези параметри бяха посочени от държавното обвинение  като разлика между пазарната цена и цената, на която той е осъществил скандалната сделка.

Година по-късно обаче прокурорското дело беше почти "финтирано" от съда, който прекрати две от трите дела, заведени от прокуратурата. Аргументът на съда бе, че заповедите на бившия областен управител Пенев за продажбата не могат да бъдат обжалвани, защото не са индивидуален административен акт.

Що се отнася до другото съдебно дело - това, което  заведе  тогавашният министър на регионалното развитие Лиляна Павлова с искане  сделката да бъде обявена за нищожна, то все още "отлежава"  на първата съдебна инстанция. По информация на в. "БАНКЕРЪ"  до този момент  магистратите са поискали няколко съдебни експертизи и реално  гледането на делото ще започне най-рано  през есента на тази година.

Въпреки  че юристите на регионалното министерство положиха доста усилия да докажат, че когато е изповядвана сделката, вписаната като нов собственик на терените фирма "Евротрансбилд" не е имала юридическата легитимация на "съсобственик" в пожелания от нея терен, съдът все още не се е произнесъл по този въпрос.

Тогава държавните адвокати, натоварени със защитата  на имота, изрично подчертаха, че е необходимо съдът да обърне вниманието на факта, че в издадените от Службата по геодезия, картография и кадастър на град София скици на трите поземлени имота (№№ 15-296687/22.08.2014 г., 15-296679/22.08.2014 г. и 15-156111/16.04.2015 г.) "Евротрансбилд" никъде не е вписана като собственик.

В приложените актуални скици за терени (от 2016-а) фирмата е посочена  като собственик само и единствено във връзка с новоподписаните договори с Пенев. В исковата молба беше посочено още: "В действителност издадените от СГКК - София, скици нямат установителна доказателствена сила по отношение на вписаните собственици (не са документ, установяващ собственически права), но службата е длъжна да впише в скиците всички лица, легитимиращи се като собственици със съответния документ за това (нотариален акт и др.). От изложеното може да се направи единствено правилният извод, че към момента на сключване на процесните договори "ЕВРОТРАНСБИЛД" ЕООД не се е легитимирало по категоричен и безспорен начин  като притежаващо собственост на идеални части от целия поземлен имот (идеални части от който държавата е прехвърлила с процесните договори). Следователно към момента на сключване на процесните договори не е съществувала съсобственост между държавата и ответника "ЕВРОТРАНСБИЛД" ЕООД, поради  което не e било налице основание за реализиране на процесните продажби по реда на чл.45а от ЗДС."

Адвокатите на държавата подчертаха

че: "В трайната съдебна практика се приема, че хипотезата на чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД, е налице, когато целта на страните е била да се постигне един непозволен от закона резултат и формалното спазване на закона е довело до преследването на нещо, което не е позволено от закона. Нищожност е налице, когато законът забранява с определена сделка да се постигне даден правен резултат и се използва друга позволена от закона сделка, за да се постигне този правен резултат.

В този случай сделката, макар и позволена, е нищожна поради това, че заобикаля закона. В този смисъл е Решение №190 от 13.07.2011 г. по гражданско дело № 1057/2010 г., Гражданска колегия, ІІI Гражданско отделение на Върховния касационен съд.

В конкретния случай към момента на сключване на договорите за продажба по реда на чл.45а от ЗДС, а и до настоящия момент има висящ спор за собственост относно идеалната част от общия с държавата имот. При това положение се създава несигурност относно обстоятелството кой е действителният съсобственик на държавата и дали изобщо има такъв. Последното произтича от факта, че преди придобиването на идеални части от съсобствения с държавата имот от страна на праводателя на ищеца ("Дивисима" ООД)  чрез РМС № 715 от 12.08.2005 г. идеална част от съсобствения имот е била прехвърлена от областния управител на област София-град на друго юридическо лице - "Интерстройпроект 90" ЕООД. С приключили съдебни производства издадените от страна на областния управител на област София-град заповеди с изх. №№ДИ-03-052/25.09.2003 г. и ДИ-03-082/18.11.2003 г., с които е наредено да се прехвърли в собственост на "Интерстройспроект 90" ЕООД части от недвижим имот, представляващ парцел І от кв. 533 по плана на град София, м. Център, ГГЦ - зона А, са обявени за нищожни. С влязло в сила решение за нищожен е обявен и сключеният между областния управител на област София-град и "Интерстройпроект 90" ЕООД, въз основа на Заповед № ДИ-03-252/25.09.2003 г., Договор от 25 септември 2003 година".

Така е  аргументирана исковата молба (копие от която в. "БАНКЕРЪ" съхранява в архива си още от 2016 година). Съществен е  въпросът  какъв ще бъде изходът от това дело.

И дали ако фирмата на Иванов се окаже собственик на терена, тя няма да изкупи поетапно и сградите в имота си?! И най-важното - на каква цена, като се има 

предвид сегашното им състояние.

Що се отнася до съхраняването на комплекса като исторически

това едва ли би притеснило бъдещ инвеститор, тъй като ако той бъде възстановен във вида, в който изисква Законът за културното наследство, цената му ще стане повече от космическа.

Самият Иванов в писмо до медиите обясни, че той няма интерес от пожара, тъй като "въпреки че собственик на терена е "Евротрансбилд" ЕООД, всеки собственик на сграда върху този терен има учредено право на строеж и при погиване на сградата има право да я възстанови в първоначалния й вид и в пълния й обем, без да е нужно за това да иска разрешение от собственика на терена".

Друг е въпросът обаче  кои от собствениците ще бъдат в състояние да пристъпят към това "възстановяване".

Засега Министерството на вътрешните работи обещава да отдели средства, за да поправи изгорелия покрив на сградата, но дали вътрешното ведомство ще бъде в състояние да отговори на изискването за опазване на сградата като паметник на културата  е  съвсем отделен въпрос.  

Аналогични са и случаите с другите собственици на сгради в комплекса.  А проследявайки в исторически план "пълзящото" придобиване на имоти в него, няма как да не породи   мисълта, че "изчакването" на заинтересованите лица е гаранция за успешен финал.

Има и друг вариант:  държавата да реши сама  да защити правата си и например да превърне "царските конюшни" в подходящ туристически комплекс.  Тук е моментът да споменем, че в  Париж например  конюшните на Краля Слънце  Луи XIV, които се намирали в дворцовия комплекс "Версай", в момента са художествени галерии.

В Лондон пък подобен комплекс се използва като гараж за автомобилите на кралската фамилия.

В  центъра на Виена ренесансовата сграда, която служела за конюшни на император Шарл VI, още преди векове е превърната в художествена галерия.

Подобни примери може би има още много, но и тези са достатъчни, за да помислят нашенските управници кой път да поемат, за да съхранят историята ни. Или просто да я предоставят някому?

Това обаче едва ли ще стане само с обявяването на комплекса за историческа ценност...

Facebook logo
Бъдете с нас и във