Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВНАСЯМЕ ЧЕЛЕН АМЕРИКАНСКИ ОПИТ В МАЛКИЯ БИЗНЕС

Парламентарната комисия по икономическа политика най-сетне приключи (в сряда 12 май) с второто четене на един от нормативните актове, предназначен да окуражава капиталовложенията в България. Той носи емблематичното название Закон за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия и отлежа точно година в Народното събрание, след като на 23 май 2003-а бе внесен от двама депутати от НДСВ - шефа на споменатата комисия проф. Валери Димитров и Ралица Агайн. На практика законът урежда лицензирането и дейността на инвестиционни дружества, които извършват рискови вложения в малки и средни предприятия. Целта е тези специални дружества да гарантират финансов ресурс за гръбнака на икономиката - както наричат по света малкия и средния бизнес - като инвестират в него чрез схеми, предвиждащи дялово участие, дългосрочно кредитиране или емитиране на конвертируеми облигации. Идеята на вносителите е държавата да издава държавна гаранция върху емитирани от инвестиционните дружества облигации, чрез които те да набират допълнително паричен ресурс от пазара. Тази гаранция им позволява да наберат повече средства, които да влагат под формата на дялово участие и дългосрочни заеми в малки и средни предприятия. В някои произведения на Платон законите са одушевени и говорят. Ако и рожбата на Валери Димитров и Ралица Агайн можеше да артикулира, вероятно щеше да обясни смисъла на съществуването си горе-долу така: Първо, гръбнакът на българската икономика не е в състояние да се справя сам с конкурентния натиск на големите в бизнеса и затова има нужда от подкрепата на държавата.Второ, всички страни от Европейския съюз са разработили свои специални програми за подпомагане на малките и средните фирми. Те са около 99 на сто от общо 18-те милиона предприятия на Стария континент и осигурява над 66 процента от заетостта. У нас се приема, че броят на тези фирми е към 230 хиляди.Трето, американският 50-годишен челен опит в тази насока, използван от вносителите, е доказал, че прилагането на подобен закон допринася за възраждането на малкия и средния бизнес в редица изостанали райони.Четвърто, в момента банките в България не отпускат дългосрочни заеми на малките предприятия, тъй като много от тях изобщо не отговарят на условията за кредитиране - най-често заради наличието на двойно счетоводство.Пето, развитието на пазарната икономика у нас изисква да бъдат въведени и други, небанкови инструменти за рисково инвестиране, каквито отдавна се прилагат по света. А какво казват самите родители?В държавите от Европейския съюз няма единни правила за дейността на този вид инвестиционни дружества, пише в мотивите към законопроекта. Към дружествата, чиито облигации държавата се наема да гарантира, се предявяват строги изисквания - спрямо размера на капитала, състава на акционерите, мениджмънта и дейността им. Лицензира ги и ги контролира Комисията за финансов надзор.Проектът се забави цяла година тъкмо заради обсъждането на държавната гаранция, обяснява Валери Димитров. По думите му, след уточняване на всички подробности с Министерството на финансите то на свой ред е обещало от 2005 г. да осигурява 50 млн. лв. като лимит, от който държавата ще предоставя на лицензирани дружества такива гаранции. Текстът в законопроекта гласи, че общата номинална стойност на всички облигации, издадени и гарантирани от държавата, не може в нито един момент да превишава 50 млн. лева. Тя гарантира на облигационерите конкретен заем, като при това не се меси в инвестиционната политика на дружеството, но го контролира по Закона за публично предлагане на ценни книжа. Гаранцията се осребрява само в случай, че дружеството не плати на облигационерите си, и в това отношение контролът върху тези предприятия е като при банките и застрахователите, обясни шефът на икономическата комисия. Ако има нарушения, държавата може да прати квестори, които да поемат управлението. Единственото изискване към малките и средните предприятия е те да бъдат акционерни или дружества с ограничена отговорност, тъй като това позволява в тях да се инвестира под формата на акции, дялове и дългосрочни заеми. Според Димитров възможно е инвестиционното дружество дори да създаде холдинг с малката фирма, за да я контролира по-лесно.Инвестиционните дружества, наричани в законопроекта дружества за рисково инвестиране, са акционерни, а акциите им са поименни - нещо, което липсваше в първоначалния вариант на текста. Те ще се учредяват за срок, не по-малък от седем години, тъй като се приема, че рисковата инвестиция се усвоява средно за около пет до седем години. Капиталовложенията на дружествата могат да се направят под формата на дялово участие, което не трябва да надхвърля 50 на сто от капитала на предприятието, в което се инвестират парите. Предвидена е и друга форма на инвестиране - дружествата да предоставят заеми със срок на падежа, не по-малък от пет години, но при условие, че стойността на заема не превишава капитала на предприятието, в което се влагат средства. По изключение дружество за рисково инвестиране може да отпусне краткосрочен обезпечен заем със срок на падежа до една година, но само на предприятия, в които е инвестирало. Третата форма на рисково инвестиране е да се емитират на конвертируеми облигации. За да получи лиценз, към момента на подаване на заявлението дружеството за рисково инвестиране трябва да има не по-малко от 5 млн. лв. регистриран и изцяло внесен капитал. Освен това най-малко 35 на сто от акциите му трябва да бъдат собственост на т.нар. институционални инвеститори - банки, инвестиционни посредници, инвестиционни или застрахователни дружества, пенсионни фондове или здравноосигурителни дружества, регистрирани у нас или в чужбина. Законопроектът изисква също дружеството да е извършвало рисково инвестиране поне две години и да е вложило най-малко 35 на сто от активите си в три или повече малки и средни предприятия под формата на дялове и акции или на дългосрочни заеми.Всичко описано дотук вече е изпробвано на американска почва и е дало повече от добри резултати. Логично е да се предположи, че ако този закон се приложи със същата прецизност и в България, ефектът върху гръбнака на икономиката би могъл да надхвърли очакванията.Колкото и изненадващо да изглежда, проектът на проф. Валери Димитров и Ралица Агайн е отричан от редица, предимно леви, депутати, сред които е и самият заместник-председател на икономическата комисия Атанас Папаризов. Този закон очевидно не е съобразен с икономическите условия в България и дори в Европа, казва той. Там се търсят допълнителни форми за стимулиране на малките и средните предприятия, като им се създават благоприятни данъчни и други условия и възможности държавата да им съдейства. Те получават държавни субсидии, когато създават нови работни места, развиват наукоемки производства, съдействат за очистване на околната среда и т.н. Критериите в Европа за подпомагане на малкия и средния бизнес са свързани и с принципите на Лисабонската стратегия за създаване на икономика, базирана върху знанието и подобряването на качеството на труда. С този закон в европейските държави се подкрепят не самите дребни предприятия, а търговски дружества, които могат да решат да инвестират в тях. Създава се финансов посредник между държавата и малките и средните предприятия, като му се дава възможност да влияе върху поведението им чрез участие в тяхното управление, тъй като посредникът може да придобива до 50% от дружествата и така да участва във вземането на решения със съответната тежест в гласуването. Според критиците на законопроекта това е опосредствана форма на държавни субсидии за малките и средни предприятия, която не е приета в Европа. Налагането на американската практика в България изисква условия на прозрачност и контрол върху дейността на тези инвестиционни фондове, които в България сигурно няма да се използват в следващите 40 години, твърдят те. Прилагането на правила, действащи в най-развитата пазарна икономика, в която съществуват всички възможни контролни механизми и процедури за осигуряване на прозрачност на решенията, в една прохождаща пазарна икономика в Югоизточна Европа за съжаление няма да постигне ефект, подобен на този в САЩ, продължава Атанас Папаризов. Този закон лесно може да бъде заобикалян, защото неговото приложение трудно би могло да се контролира. Има опасност тези инвестиционни фондове да започнат да управляват малките и средните предприятия и постепенно да се превърнат в холдинги, а не във финансови посредници, които помагат за финансирането на най-конкурентоспособните проекти. (Според Валери Димитров обаче това е предимство.) Въпреки че инвестиционният фонд не може да придобива повече от 50% от дяловете, в изключителни случаи, когато предприятието е затруднено, този процент може да бъде превишен. Излиза, че при всеки един случай, когато предприятието не работи добре, фондът ще увеличи своето участие и ще започне да го управлява - нещо, което го превръща в холдинг, и ако не в собственик, то най-малкото в управляващо дружество по отношение на малките предприятия. А това е в разрез с идеята за стимулиране на стопанската инициатива, самостоятелност и конкурентоспособност на малките и средните фирми. Този закон създава големи възможности за неравнопоставеност на фондовете и на самите малки и средни предприятия, заключава депутатът социалист.Становището на заместник-шефа на икономическата комисия повдига доста въпроси. Един от най-важните е дали законът в този си вид няма да постави значителна част от малките и средните фирми в подчинено положение спрямо някои големи играчи, които по този начин ще затвърдят легитимацията на бизнеса си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във