Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВМЕСТО В РАДИАТОРИТЕ ПАРАТА ОТИВА В СВИРКАТА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ СТРАТЕЗИ

С неизбежността на циклична чумна епидемия в България отново удари часът на поредния топлофикационен сезон. Обсебени от тазгодишния топломерски хит, мнозина забравиха, че парнаджийският бизнес у нас се подчинява най-вече на скудоумното правило Залудо работи, залудо не стой. От шест години насам го налагат серия енергийни управленци, напук на здравия смисъл на шопското откритие, че луд умора нема.Нагледно доказателство за абсурдността на ситуацията е случаят с един от ТЕЦ-овете в страната. В средата на октомври в Сливенския съд се гледа наказателното дело срещу бившия шеф на тамошната топлоелектроцентрала Веселин Великов. Главното обвинение срещу него е, че за периода от октомври 1999-а до септември 2001 г. той е продал на промишлени и стопански организации топлоенергия, наполовина по-евтина от себестойността й. В резултат на това е причинил вреда на Топлофикация-Сливен ЕАД в размер на 1468 140 лева. Преди да си кажат тежката дума, магистратите, щат не щат, ще трябва да си изяснят две неща. На първо място, без да навлизат в излишни технически подробности, да разберат принципа на работа на общо деветте топлофикационни дружества в страната, които, като сливенския ТЕЦ, са специализирани в комбинираното производство на електро- и топлоенергия. За целта те разполагат с три основни съоръжения - котел, турбина и охладителна кула. С тяхна помощ от предварително омекотена с химикали вода (което не е никак евтино, но задължително удоволствие) се прави пара, която задвижва електрогенератора. Част от парата се изпраща към потребителите - промишлени и битови. Неоползотворената пък постъпва в охладителната кула, където се втечнява до т. нар. кондензат, който се връща обратно в котела. Там допълнително се вкарва и нова прясноомекотена вода. После цикълът се повтаря. Такава е, най-простичко казано, схемата на действие както на ТЕЦ-Сливен и на софийските ТЕЦ-ове, така и на тези в Перник, Пловдив, Русе и други региони.Общата им беда е, че потреблението на пара и за индустрията, и за битово отопление катастрофално пада. Все повече консуматори на топлоенергия в цялата страна принудително се отказват от шеметно поскъпващите услуги на ТЕЦ-овете. За промишлените предприятия се оказва по-изгодно да използват енергия от своите пароцентрали. В същото време топлофикациите имат договори за производството на електроенергия, която монополистът НЕК им изкупува на преференциални цени. С това уж благородно държавно дотиране (излизащо от джоба на злощастния данъкоплатец) се осигурява възможността на ТЕЦ-овете изобщо да работят. На практика обаче се получава парадоксът, че за за да изпълнят договорите си с НЕК и да й издължат необходимата електроенергия, топлофикациите произвеждат и топлоенергия (технически няма как да не го правят), която отива на вятъра. Защото за нея купувачи няма. Така тя се върти празни обороти в централите, оскъпява разходите им и увеличава загубите им. Колкото и да е нелепо, кръговратът е предопределен от нормативната уредба, забраняваща на топлофикационните дружества да пласират топлото на по-ниски цени от закованите.Точно с тази забрана през 1999-2001 г. не се съобразил бившият изпълнителен директор на Топлофикация-Сливен, която е в списъка на губещите предприятия. Вместо да изпраща в небитието пара на стойност 3 млн. лв., Великов си е позволил лукса да изкара от нея поне 1.5 млн. лв., продавайки я чрез общината не на кой да е, а на бюджетни заведения - училища, детски гради и на местната болница. С оценката на това сега прегрешение се занимават сливенските съдии, които именно ще имат и тежката задача да навлязат в дебрите на ценовия енергиен регламент, кован от кого ли не през последните години. В Закона за защита на потребителите например се казва, че Министерският съвет по изключение определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените на някои стоки и услуги. Всъщност както този закон, приет през 1999 г., така и цялата нормативна база през следващите години та чак до ден днешен се подчинява на принципа: Топлофикационните дружества продават топлинната енергия на населението по определени от правителството единни за цялата страна цени, по-ниски от себестойността й, а на всички останали икономически субекти - по пределни цени, формирани на базата на пълните производствени разходи и известна рентабилност. Но вместо от правителството, до 2001 г. парадът се дирижира с инструкции, раздавани от бившия шеф на Комитета по енергетика, трасформиран впоследствие в Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, Иван Шиляшки. Пита се защо прокламираната от него енергийна ценова политика, макар и облечена в нова нормативна дреха, е валидна и днес? Още повече че тези правила на играта, които се твърдят в бранша, в действителност обслужват енергийната мафия в държавата. Отделен е въпросът кой и кога ще каже дали такава има и ако отговорът е положителен, кой й е кръстникът? Във всеки случай специалисти са се опитали да нарисуват една твърде интересна за всички видове потребители картинка за това какво се случва в ТЕЦ-овете при спазването на съществуващите правила. Ако условно се приеме, че една топлофикация е натоварила мощностите си със 137 мВт и ги е насочила само към производството на електроенергия, количеството й ще е в размер на 45.5 мВт, а загубената енергия на час - 91.5 мВт. Ако от началните 137 мВт 53.7 се подадат на потребителите под формата на топла вода, количеството на произведената електроенергия ще падне на 39.6 мВт, а загубата на енергия на час - на 43.7 мВт. Пресметнато е, че оптималният режим е от 137 мВт да се произведат 69.2 мВт топлоенергия, 30 мВт електроенергия за НЕК и други 34.9 мВт да се използва за загряване на топла вода за битови консуматори. Тогава загубата на топлофикационното дружество ще се стопи до 2.9 мВт на час. Само че при това положение въпросният хипотетичен ТЕЦ ще е нарушил наложения регламент. Затова, подобно на историята от началото на миналия век с хвърленото в морето американско жито, само и само да не бъде продадено на по-ниска цена, и нашенските топлофикации предпочитат да въртят на халос из турбините си топлоенергията. А ако някой ТЕЦ-мениджър реши да действа по законите на реалната, а не на съчинената пазарна логика и увеличи клиентите си, предлагайки им по-изгодна цена, носеща и по-малко загуби за топлофикационното дружество, ще бере ядове със закона. До приватизацията на ТЕЦ-овете ще е така, отсичат управленците и пишат стратегии за компенсиране на социално слабите, потребители на топлоенергия. Това е абсурдното положение - у нас парата все отива в свирката, а не в локомотива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във