Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЛАСТТА СЕ КАНИ ЛЮТО НА ЧЕЙНДЖБЮРАТА

Писъците на измамените откъм чейнджбюрата накараха управляващите да се замислят как да обуздаят сарафите. Специално за в. БАНКЕРЪ председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Иван Искров заяви, че ще предложи на парламентарната група на Национално движение Симеон Втори между двете четения на промените във Валутния закон в парламента в него да бъдат включени текстове, според които обменни бюра да могат да откриват само лицензирани по закон финансови институции. Това означава, че право на подобна дейност ще имат само банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове или инвестиционни посредници. Ако предложението се приеме, по-голямата част от сегашните сарафски бюра ще бъдат закрити, тъй като са собственост на фирми и еднолични търговци. До 1998 г. сарафите получаваха лиценз за покупко-продажба на валута от БНБ. Тя обаче се отказа да надзирава дейността им и отговорността за това бе прехвърлена върху Министерството на финансите, и то върху Главна данъчна дирекция, макар че за нея това е странична дейност. Режимът стана доста хлабав и дори бе дадена възможност на фирмите, притежаващи сарафски бюра, да се регистрират месец след като започнат да се занимават с обмяна на валута. И пазарът бе наводнен с измамници. Първо, много от сарафите се изкушиха да събират от клиентите комисиони, които често надхвърляха 10% и почти никога не бяха обявени на видно място на таблата им. Освен това по желание на клиента сделката не можеше да бъде развалена. Измамените бяха толкова много, че през 2000 г. правителството се принуди да приеме наредба, с която забрани на сарафите да събират комисиони. Много от бюрата обаче намериха нов начин да подвеждат клиентите си. Те започнаха да обявяват различни курсове за една и съща валута, в зависимост от обема на сделката. Например бюрото продава до 500 щ. долара при курс от 2.23 лв. за долар, а сумите над 500 щ. долара - срещу 2.21 лв. за долар. Друг номер е да се обявяват по два и повече курса за обмяна на чекове. И отново потърпевши бяха клиентите, които - поне в България, нямат навика подробно да изучават информацията, изписана на таблата пред обменните бюра.През пролетта на 2002 г. правителството констатира, че не разполага с други юзди, за да озапти сарафите, и затова наблегна на административните мерки. На 17 април 2002 г. Министерството на финансите прие Наредба N3, в която подробно се описваше какво трябва да съдържат информационните табла. Бе забранено за всяка от валутите да се обявява повече от един курс купува и продава. Бюрата бяха задължени да дават котировки само за валути, които имат в наличност. Освен това клиентите получиха право да искат разваляне на сделката, но преди да са напуснали помещението на бюрото.Много от търговците се приспособиха към тази промяна в изискванията, като изобретиха нови начини за измама - например изписваха подвеждаща или двусмислена информация на таблата с валутните курсове. Някои данъчни служители, които периодично проверяват обменните бюра, твърдят, че сарафите се съветват с психолози как точно да изпишат валутните курсове по таблата, така че клиентите да не се усъмнят в нещо. Новата вълна от измами накара Министерството на финансите пак да коригира Наредба N3. Тези изменения са публикувани на 16 август в брой 80 на Държавен вестник. Според тях, котировките се обявяват, като след десетичния знак се изписват най-много до две цифри. Информацията за валутните курсове трябва да се обявява на табла с едноцветен фон, като буквите и цифрите се изписват с контрастен на него цвят и трябва да са с размер не по-малък от 5 сантиметра. Между отделните котировки трябва да има разделителни ивици, като разстоянието между тях и изписаните котировки не може да е под 1 сантиметър. Основната мярка за защита на клиентите е разпоредбата, според която сделката за покупка или продажба на валута ще се смята за сключена едва когато клиентът подпише бордерото или разширения фискален бон.От Асоциацията на обменните бюра заявиха, че новите изисквания няма да позволят на сарафите да използват електронните табла за валутни котировки. Задължението за изписването на котировките до втория знак след десетичната запетая също било глупост, според сарафите. Що се отнася до изискването сделката да се смята за сключена едва след като клиентът подпише бордерото, представителите на сарафската асоциация смятат, че ако клиентите са неопитни в такива сделки или са разсеяни и особено ако са чужеднци, те биха подписали документа, без да се усетят, въпреки предохранителните мерки. А с полагането на подписа под бордерото или разширения фискален бон им се отнема всякаква възможност да искат отмяна на сделката. По Черноморието обменните бюра бъркат смело в джоба на наивните клиенти, като масово обявяват, че купуват долара по 1.19 лева - с близо 80 стотинки под курса на БНБ. И те, най-вече чуждестранните туристи, падат в клопката. Иван Искров коментира, че тези сарафски изпълнения са пълно безобразие, но за съжаление никой няма право да ги накара да обявяват нормални котировки. В нормална държава тази озаптяваща роля би изиграла конкуренцията, но след фиксирането на курса на лева бизнесът на сарафите драстично намаля. Много от тях започнаха да шмекеруват, за да запазят печалбите, които преди това правеха от постоянните подскоци на валутния курс. За да се прекрати веднъж завинаги с измамите по бюрата, Иван Искров ще предложи да се действа по схемата няма човек, няма проблем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във