Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЛАСТТА ПОСЯГА КЪМ ГУШАТА НА ЗАЛОЖНИТЕ КЪЩИ

ПРОЕКТЪТ НА ЗАКОН ЗА ТЯХНАТА ДЕЙНОСТ ЩЕ ВЛЕЗЕ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРЕЗ АПРИЛЗаложните къщи у нас ще бъдат лишени от възможността да предоставят ипотечни заеми, обезпечени с недвижими имоти, научи в. БАНКЕРЪ. В чл.3 подготвяния от междуведомствена работна група към Министерството на финансите проект на закон за дейността на заложните къщи акт ще бъде записано, че заложните къщи не могат да предоставят парични заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Ще им бъде забранено и да придобиват собственост върху недвижими имоти срещу предоставянето на паричен заем. Целта на тази строга мярка е да бъдат ограничени десетките измами, при които нищо неподозиращите длъжници губят собствеността върху жилищата си, дори когато са се издължили към заложната къща. През последните няколко години в пресата бяха описани не един и два случая на ужилване на наивни заемополучатели от заложните къщи, определяни като банките на бедните. Губят бизнеса с имотиСхемата, която използват измамниците, обикновено е една и съща. Разчита се на това, че клиентът има спешна нужда от пари и не познава добре законодателството. Така собственикът на апартамент или друго жилище получава искания от него кредит (и то доста по-бързо в сравнение с банковата процедура) срещу ипотека на имота. Вместо обаче ипотеката да бъде вписана в имотния регистър, както изисква Законът за задълженията и договорите, на длъжника се предлага да подпише в допълнение към заемното споразумение и договор за покупко-продажба на заложеното жилища. В заложната къща обясняват на клиента си, че всъщност този контракт служи като обезпечение, в случай че не върне отпуснатата сума в определения срок. Оттук нататък е достатъчно заложните къщи да намерят само лоялен нотариус, който да изповяда сделката в отсъствие на взелия от заложната къща заем продавач, и промяната на собствеността е факт. На практика по този начин обаче се заобикаля действащата в Закона за задълженията и договорите забрана заложената вещ автоматично да става собственост на кредитора или той да може да я продава. Предписаният от ГПК ред при обезпечение с ипотека предвижда заложната къща да се снабди с изпълнителен лист, а продажбата на ипотекирания имот да се извърши на публична продан от съдия-изпълнител...Въпреки че всичко това съвсем не е тайна за правоприлагащите и съдебните органи, до този момент дейността на заложните къщи все още не е нормативно уредена. Надеждите, че това все пак ще се случи, се засилиха през април миналата година, когато с решение на Министерския съвет бе създадена споменатата вече работна група за подготовката на законопроекта за заложните къщи. Писането на норматива бе възложено на юристите от Комисията за финансов надзор. По информация на в. БАНКЕРЪ техният вариант на документа е бил депозиран в Министерството на финансите в края на 2004 година. По думите на пресаташето на ведомството Таня Митова, обаче по законопроекта предстои още доста работа и той ще бъде внесен за обсъждане от Министерския съвет през април 2005 година. Отпада възможността за обратно изкупуванеСпоред запознати освен забраната за сключване на ипотечни кредити заложните къщи ще понесат и още един сериозен удар. Очаква се в бъдещия законопроект да бъде включена и клауза, която им забранява да сключват договори за фиктивна продажба на заложените вещи. Тези споразумения се използват от заложните къщи най-вече при даване на заеми срещу моторни превозни средства. Вместо заем срещу залог (каквато всъщност е целта) формално заложните къщи и клиентите им договарят продажбата на колата, но с условие, че тя може да бъде откупена от получателя на заема, ако той възстанови в определен срок дадените му средства. Именно заради прилагането на подобни трикове продажбата с уговорка за изкупуване е обявена за недействителна в чл.209 от Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба обаче се прилага само за сделки между граждани и не важи за договори между фирми. Правното основание за това се намира в чл.311 на Търговския закон. А той гласи, че когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните по него са се споразумели, че ако длъжникът закъснее, кредиторът може да възстанови вземането си и без съдебна намеса. Така кредиторът (т.е. заложната къща) има законното право сам да продаде (т.е. без намесата на съдия-изпълнител) заложената вещ, но е длъжен да извести залогодателя (т. е. клиента си) за предприетите от него действия.ЛицензиранеНеприятните изненади, които властта е подготвила на собствениците на заложни къщи, не свършват дотук. Обсъжда се идеята те да бъдат лицензирани. Разрешенията за извършване на такава дейност най-вероятно ще издава министърът на финансите, а сега действащите заложни къщи ще трябва да бъдат прелицензирани. За лиценз пък ще могат да кандидатстват само командитни дружества с акции, ООД или АД с капитал, не по-малък от 50 000 лева. По думите на служители на финансовото министерство, които участват в работата по законопроекта за заложните къщи, не е изключено да бъде въведен регистрационен, а не лицензионен режим. Който и от вариантите да бъде избран, във всеки случай дейността на къщите ще бъде много по-добре уредена, отколкото сега - пълна липса на каквито и да е правила. В момента, ако дадена компания иска да извършва и дейност като заложна къща, е достатъчно да впише в регистрацията си такъв предмет на дейност и да уведоми Агенцията за финансово разузнаване за вътрешните правила, по които ще работи. Това практически означава, че заложните къщи са извън всякакъв закон... по силата на закона.РегистърСлед приемането на специалния закон за банките на бедните компаниите, които получат съответните разрешения за извършване на дейност като заложни къщи, ще бъдат включени в специален регистър. Засега все още не е ясно точно на кое ведомство ще бъде подчинен той. Най-реалистичен изглежда вариантът регистърът да се води от финансовото министерство. Обсъжда се и възможността да го води БНБ. За прокурист, управител, член на управителен и контролен орган или неограничено отговорен съдружник в заложната къща пък няма да може да бъде избирано лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или е било в управата на фалирало дружество. Това ограничение би трябвало да доведе до по-голяма прозрачност на капиталите в заложния бранш.Сред новостите, които ще бъдат предложени със законопроекта за заложните къщи, е и въвеждането специален заложен билет. Той ще се издава при сключването на договора за заем. В билета ще се вписват личните данни на залогодателя, условията, при които се отпуска кредитът, както и подробно описание на залаганата вещ. Ако тя е лек автомобил, ще се упоменават регистрационният номер пред КАТ, номерът на шасито и мотора, броят на резервните гуми и т. н. ЛихвиВ норматива подробно ще бъде уреден и редът за сключване на договорите и за продажбата на заложените вещи, в случай че длъжникът не погаси заема си в срок. Заложните къщи няма да могат да уговарят лихви в размер, по-голям от основния лихвен процент на БНБ за периода на заема плюс 30 пункта или тримесечния либор за съответния вид чуждестранна валута плюс 30 пункта (при кредити в долари и евро). Проверка на в. БАНКЕРЪ установи, че лихвите, които в момента предлагат заложните къщи при обезпечение с техника и злато, са около 10% - ако срокът за изплащане е 15 дни, и 20% при плащане след 30 дни. Автомобилите пък се залагат срещу лихва от около 8 на сто месечно. Кредитът срещу ипотекиране на жилище се изплаща средно с месечна лихва от около 6 на сто. Друга новина, с която ще бъдат зарадвани заложните къщи, е забраната да се олихвяват неплатените и забавени лихви. Предвижда се също така заложните кредитори да продават лично единствено движими вещи, чиято пазарна стойност е до 3000 лева. За залозите над тази стойност те ще трябва да се снабдят с изпълнителен лист от съда и да потърсят услугите на съдия-изпълнител, който да им възстанови дължимата сума.Все още не е ясно как законодателно да бъде уреден въпросът с пресичането на практика в заложените къщи да се залагат крадени движими вещи, бяла техника и други. Един от стандартните отговори, които сега получават в полицията пострадалите от кражби граждани, е: Проверете в заложните къщи. Така липсата на изискване заложните къщи да проверяват дали заемополучателят е и реален собственик на залаганата вещ стимулира уличната престъпност. Един от изходите, предлаган от експерти на Комисията за финансов надзор, е в заложния билет да бъдат вписвани личните данни на клиента, както и задължението получателят на заема да подписва декларация за собственост върху залаганата вещ. Доста по-ефективно би било изграждането на електронна връзка между заложните къщи и полицията, но за това едва ли ще достигнат политическа воля и... пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във