Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЛАСТТА ПАК ПОСЕГНА КЪМ ИЗТЕКЛИТЕ МИЛИАРДИ

По традиция щом наближат избори, политическите сили у нас започват да размахват чужди кирливи ризи. Нещо подобно е на път да се случи и сега.На 25 ноември Министерството на икономиката представи в Народното събрание регистъра, съдържащ цялата информация за създадените зад граница компании с българско участие. Седмица преди това - на 19 ноември, и БНБ изпълни разпореждането на депутатите от 10 септември и им предостави копие от ревизионния акт (№ 440-00-204 от 4 май 1993 г.) на бившата Българската външнотърговска банка (сега БУЛБАНК) заедно с приложенията към него. С учудваща експедитивност месец по-рано и Министерският съвет създаде специална междуведомствена комисия, която в рамките на половин година трябва да проучи съдбата и състоянието на задграничните дружества и действията на държавните органи по управлението на държавната собственост в тях. До 15 декември пък Националната разузнавателна служба е длъжна да представи архива си по същата тема.Не искам да правя прибързани коментари, преди да видя окончателния доклад, който междуведомствената комисия трябва да внесе до април 2005-а - подчерта пред в. БАНКЕРЪ Лъчезар Тошев от СДС, един от инициаторите (заедно с Йордан Нихризов от БСДП) за изваждането на светло на добре отлежалия проблем с българските активи в чужбина. - Крайно време е цялото българско общество да научи каква е съдбата на тези фирми. Засега само Министерството на икономиката и БНБ изпълниха решението на парламента и внесоха регистъра, създаден преди десет години, и ревизионния акт на БТВБ с гриф За служебно ползване. По разбираеми причини за мнозина темата е скучна и архаична. Но все пак сегашното правителство е първото от началото на прехода, което сякаш се заема сериозно с нея. Друг е въпросът какви са истинските целиза внезапния му интерес? В кулоарите на парламента упорито се говори, че ровенето в архивите може да разпали нова компроматна война, чиято цел е да се атакува сегашната монолитност на левицата. Във всеки случай хвърлянето на светлина върху дейността на задграничните дружества и опитите да се изясни дали броени месеци преди правителството на Андрей Луканов да обяви мораториум върху плащанията по външния дълг от трезорите на БВТБ са изтекли навън милиарди долари, ще са своеобразен тест за всички основни политически сили в страната. Очаквам от държавните институции, най-вече от прокуратурата, да се заемат с присвоените по безцеремонен начин пари чрез външнотърговските дружества или чрез криминалната приватизация. Докладът, който ще изготви междуведомствената комисия, трябва да накара прокуратурата да изпълни конституционното си задължение да защитава държавните интереси, отбеляза депутатът от НДСВ Николай Бучков. Един от христоматийните примери е бившето държавно външнотърговско дружество Винимпекс, което след дълги перипетии беше продадено през миналата година на Белведере България ЕООД. Припомняме този случай, защото приватизацията му стана, без да се дочакат заключенията на компетентните органи (следствието и прокуратурата) за вината на отделни длъжностни лица за извършването на редица нарушения, установени от бившия Държавен финансов контрол. А те въобще не са за подценяване. Става дума за неизгодни сделки, довели до ликвидирането на дъщерни дружества на Винимпекс в чужбина, за преводи (без основание) на валутни средства, за нерегламентирани финансови взаимоотношения, за загубата на най-престижните и платежоспособни пазари... Началото е поставено на 4 август 1993 г., когато съветът на директорите на Винимпекс ЕАД взема решение за финансово оздравяване на една от петте си компании зад граница - БВК (Bulgarian Vintners Company Limited) - Лондон, чрез приемането на нови съдружници и увеличаването на капитала й до 1.5 млн. англ. лири. Няколко месеца по-късно - на 3 декември, същият състав на борда приема и проектодоговора, който предстои да бъде подписан между държавното дружество, от една страна, и новите му партньори - гравитиращия около КТ Подкрепа Елтекс холдинг и Домейн Бойар Лимитид - Лондон. Английската фирма е собственост на Маргарит Тодоров, който до 31 май 1991-а е бил директор и на компанията майка. Друга любопитна подробност е, че съдружниците в Елтекс холдинг ООД - Павел Алексиев и Живко Делчев, са имали дялове до 1998 г. и в Ипон-1 ООД. Очевидно никой от членовете на съвета на директорите не се е притеснил особено от подялбата на задграничното дружествос фирма, която се явява негов основен конкурент на английския пазар. Така или иначе, на 10 декември 1993 г. тогавашният изпълнителен директор на Винимпекс ЕАД Иван Петров сключва договора за учредяването на съдружието с двете частни фирми. Съответно обявеният капитал на БВК-Лондон достига 1.136 млн. паунда, като Винимпекс притежава дялове за 568 хил., а дяловете на частните акционери са по 284 хил. паунда. След три години е разпоредена ревизия, която установява, че преди увеличението на капитала на задграничната компания не е направена оценка на имуществото й. Освен това новите съдружници е трябвало да внесат своите дялове в капитала в 10-дневен срок от датата на официалното парафиране на договора и от министъра на търговията. Но ревизорите така и не откриват документ, който да доказва, че това действително е станало. Те обаче установяват, че Министерството на финансите не е позволило на Елтекс да направи тази инвестиция в чужбина, тъй като договорът за съдружие не е бил съобразен с действащия по онова време Закон за валутните ценности и валутния контрол. По тази причина проверяващите стигат до заключениеточе той е противоправен и учреденото по този начин дружество е незаконосъобразно.Контрактът никак не изглежда изгоден за държавното външнотърговско предприятие и поради други причини. Първо, защото дяловете на новоприетите съдружници е трябвало да се внесат в капитала на БВК по номинална стойност, а Винимпекс ЕАД е имала право да ги изкупи обратно, но по пазарна стойност, определена от независим експерт. Според друга клауза пък мениджмънтът на компанията е бил доминиран от представители на частните фирми, които имали квота от трима представители в петчленния съвет на директорите.Показателен е и един друг договор - този между Първа частна банка и БВК, сключен на 6 септември 1991-ва, за отпускането на кредит в размер на 2 млн. щ. долара. Гарант по заема става не друг, а Винимпекс, който поема ангажимента да го погаси в случай, че дъщерната му фирма в Англия не го направи до една година. Години по-късно ревизорите констатират, че към 31 юли 1996-а, когато банката е в процедура по обявяване в несъстоятелност, от главницата на кредита са останали непогасени 1.554 млн. щ. долара. Щедрите подаръци не спират дотукНа 1 декември 1991-а държавното дружество е предоставило на лондонската си фирма и безлихвен кредит от 343 хил. паунда за срок от три години. Но ревизорите така и не откриват документи, които да доказват, че към 31 август 1996-а предоставеният заем е бил възстановен и че средствата са постъпили по сметка на Винимпекс. Аналогичен е случаят и с Ориент Ескпорт Импорт - дъщерно дружество на Винимпекс в Щутгарт, на което са преведени 677 618 г. марки, без да е ясна целта на счетоводната операция. От акта на ревизорите се разбира също, че държавната фирма високо е ценяла мениджърите си. В периода 1 април 1989 - 31 декември 1990-а между директора на Ориент Йордан Вацков и бившите шефове на Винимпекс Димитър Джамбазов и Маргарит Тодоров са били разпределени 920 хил. г. марки. Само че от издирените платежни документи не могло да се установи какво е било основанието за извършените валутни преводи. Никак не е за пренебрегванеи следващата ревизия (обхващаща времето от 1 януари 1996 до 3 май 2000 г.) и по-точно нейните констатации. Според ревизионния акт се оказва, че за да спаси от несъстоятелност дружеството си в Германия, Винимпекс трансформира свое вземане за 400 хил. г. марки в средства за покриване на неговите загуби. Спасителната акция обаче е безуспешна и Административният съд в Щутгарт открива процедура за обявяване на Ориент Експорт Импорт в несъстоятелност. Не по-цветущо е и състоянието на БВК-Лондон, в което участието на Винимпекс е сведено до 50 на сто. Ревизорите откриват, че то дължи 50 хил. паунда дивиденти за 1996 и 1997 година. В заключение ще цитираме вицепремиера и бивш министър на икономиката Николай Василев. На 18 октомври 2002-ра, в отговор на актуален въпрос на депутата Николай Бучков за мерките, предприети от министерството във връзка с ревизионния акт за Винимпекс от 1996 г., той заяви: За съжаление това не е единственият пример в страната на подобни действия. Самото състояние на българската индустрия в момента показва, че голяма част от бившата държавна собственост е била разграбена, прахосана или лошо управлявана.АЩО Е ИНТЕРЕСЕН РЕВИЗИОННИЯТ АКТ ОТ 1993 Г. НА БИВШАТА БВТБ? Ревизията през 1992-1993 г. е извършена по разпореждане на бившия финансов министър Иван Костов в правителството на Филип Димитров и тогавашния гуверньор на БНБ Тодор Вълчев. Причина за нея става един доклад на Димитър Луджев (министър на отбраната в същия кабинет), внесен на 26 март 1992 г. в Министерския съвет. В него е записано: Известно е, че екип на Главна прокуратура, Главно следствено управление и Министерството на финансите извърши проверка на поверителната документация на Българската народна банка и на Българската външнотърговска банка. Натъкнали са се на следния интересен факт. От 1987 г. от валутния план на страната е започнал процес на превеждане на суми от БВТБ в чуждестранни банки под формата на депозити. В един момент под тази форма е набрана сума в размер на над 1 млрд. щ. долара. Тази сума започва бързо да се топи през периода 1988-1989 г. и на 31 декември 1989 г. е имало само 115 млн. щ. долара, които напълно изчезват към 31 март 1990 година. Засега се твърди, че с тези средства се е разпореждал лично Тодор Живков, но в операциите активно са участвали и бившите председатели на двете банки - Васил Коларов и Иван Драгневски...Незабавно сигналът беше подаден в Министерството на финансите с мнение, че се налага спешна ревизия на БВТБ, чрез която са изпълнявани почти всички поверителни и на тази база скрити от обществеността операции. СПИСЪКЪТ НА ШУЛЕВАОписът на българските фирми с държавно участие в чужбина е създаден съгласно Постановление № 295 на Министерския съвет от 9 декември 1994 година. Той съдържа имената на 311 фирми, къде са базирани, предмета им на дейност, както и имената на техните акционерите. Според регистъра Винимпекс има три задгранични участия - в Бългериан Винтърс-Лондон, с клонове в Ирландия, Германия и Белгия, в Ориент Експорт Импорт - Щутгарт, и в Винимпекс Поланд - Варшава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във