Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЛАСТТА ПАК ПОЖАЛИ БЕЗМИТНИТЕ МАГАЗИНИ

Правителството на новото време има намерение да удари нова животоспасяваща инжекция на безмитните магазини, през които, според не едно и две мнения, минава част от контрабандата с акцизни стоки, научи БАНКЕРЪ. В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, който скоро ще бъде обсъден от кабинета, обаче няма и дума по този въпрос. Експертите от Министерството на финансите, което е вносител на проекта, са се ограничили единствено до козметична промяна в надписа на бандеролите, с които се облепват продаваните във фришоповете стоки. От догодина вместо FOR DUTY FREE ONLY (САМО ЗА БЕЗМИТНА ТЪРГОВИЯ) върху бандеролите за цигарите вече ще пише DUTY FREE (БЕЗ МИТО), както е при алкохола. На пръв поглед изглежда безсмислено да се прецизират надписите върху нещо, което би трябвало да е на изживяване. В Евросъюза безмитната търговия е само спомен от недалечното минало. Държавите от Общността приключиха с фришоповете през 1999 г., въпреки жестоката съпротива на търговците и техните лобита. Не липсваха обещания, че това ще стане и у нас. В края на своето управление правителството на ОДС дори взе тежкото решение за затваряне на безмитните магазини. Съдейки по една разпоредба в Закона за митниците, гласувана в края на 2000 г., те трябваше да преустановят дейността си след изтичането на договорите, които имат с Агенция Митници, но не по-късно от 31 декември 2002 година. Споразуменията с митниците, повечето подписани в началото на 1992 г. по силата на прословутото министерско постановление за валутния режим, бяха с десетгодишен срок на действие и изтичането на мандата им съвпадна с началото на този на НДСВ. Но случайно или не, през декември 2001 г. на търговските дружества, занимаващи се с безмитна търговия, бе разрешено да продължат работата си до десет месеца след изтичане на контрактите им. Тази поправка бе направена с нов параграф 9а от Закона за акцизите, а текстът в Закона за митниците бе отменен. Предложението за удължаване на преходния период тогава предизвика най-горещите дискусии сред членовете на парламентарната Комисия по бюджет и финанси и в пленарната зала. Сегашният проект за промени на Закона за акцизите не предвижда отмяната на параграф 9а. А и защо да се пипа десетмесечния срок, след като изтичащите лицензи и без това са издадени на основание на постановлението за валутния режим, което вече не действа? Освен това, както съобщиха от финансовото министерство, се подготвя нова наредба, която да регламентира... реда за лицензиране на безмитните оператори и отдаване на обекти за безмитна търговия. Така, вместо да се прави нова отстъпка за фришоповете, ще се лансират нов тип играчи на този пазар. Малка подробност е, че поради тази причина вероятно ще се наложи да се преправи и Законът за митниците.Излиза, че всички приказки и маневри за закриването на фришоповете до края на тази година са били само прах в очите. По неофициална информация фирмите с лиценз за безмитна търговия у нас са 16, а действащите магазини - над тридесет. Сред малцината избраници са дружествата Трансимпекс, Кореком, Софком, Белатур, Аида тур и др. Да се чуди човек при тази скромна на брой група на какво се дължи любовта на управляващите към фришоповете? Едва ли тя може да се обясни с факта, че магазините трябва да внасят месечно по 2% от оборота си по сметка на Агенция Митници (преди това отчисленията бяха двойно по-малки). Сумите, които бюджетът е получил от това перо за десет години, са незначителни - около 1.5 млн. г. марки и 6 млн. щ. долара. Ето защо далеч по-правдоподобно звучи версията, че закриването на безмитната търговия ще засегне интересите на съвсем неслучайни хора. Публична тайна е, че Трансимпекс се контролира от председателя на бизнесклуб Възраждане Васил Божков, а собственик на Б.Н.К. е Веселин Балевски, който нашумя с протекциите си от няколко поредни правителства.Независимо от шумно рекламираната хармонизация на косвените данъци с тези в Европейския съюз май само ставките на акциза за спиртните напитки и за някои от безоловните бензини и дизеловото гориво са се придвижили към Стария континент. Според поетите от страната ни ангажименти при затварянето на главата Данъчна политика, от 2003 г. акцизът върху спиртните напитки ще е 0.05 лв. на алкохолен градус. От догодина отпада и изискването за бандерол върху виното. За безоловните бензини с октаново число по малко от 98 ще се плаша по 350 лв. на тон, вместо досегашните 300 лева. Акцизът за по-висококтановите горива пък се увеличава от 500 на 550 лева. А налогът за всички видове газьоли скача от 110 на 165 лв. на тон. На по-високите ставки и на повишената ефективност на митническата и данъчната администрация ще се разчита, за да бъде събрана заложената в проектобюджета сума от акцизи в размер на 1.5 млрд. лева. От ЛУКойл България заявиха за в. БАНКЕРЪ, че все още нямат официални разчети как увеличението на акцизите ще рефлектира върху цените на дребно на горивата. До приемането си в Евросъюза България трябва да достигне минималните нива на акциза за бензина и газьола в рамките на единния вътрешен пазар. Това на практика означава, че през 2006 г. косвените данъци у нас за тези стоки ще са като в Гърция, която е страната с най-ниски равнища на акицизите в ЕС. В южната ни съседка оловният бензин се облага с 337 евро на тон, безоловният с 287 евро, а газьолът с 245 евро. Изоставена е идеята да се облагат поотделно газьола за промишлени и битови цели, може би защото не е намерено добро решение срещу евентуални злоупотреби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във