Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЛАСТТА ОТКАЗА МЕСТЕНЕТО НА ФИРМЕНИЯ РЕГИСТЪР С... МЪЛЧАНИЕ

Напук на всички свои обещания, изявления и многобройни решения за изграждане на електронно правителство, в крайна сметка управляващите приложиха познатия от административното право похват на... мълчаливия отказ. В юридическите среди все по-усилено се говори, че кабинетът Сакскобургготски се е отказал от обсъжданата идея фирменият регистър да бъде прехвърлен от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията, която е в структурата на правосъдното министерство. Според мълвата един от сериозните противници на тази идея е вицепремиерът Пламен Панайотов. Твърди се също, че позицията му се е формирала под влиянието на бившия, а може би и бъдещ председател на Народното събрание Огнян Герджиков. За реформа на регистърното производство пък твърдо се обявяват вицепремиерът Лидия Шулева и правосъдният министър Антон Станков. Двамата дори участваха в заседанието на Съвета за икономически растеж през септември миналата година, на което бе постигнато принципно съгласие между кабинета и представителите на браншовите организации за изваждане на търговския регистър от съда. Така или иначе, подготвената от специална работна група към Министерството на правосъдието проектостратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица чака вече пети месец да бъде разгледана от Министерския съвет. Любопитното в случая е, че тя е била съгласувана между различните държавни ведомства и според информирани източници всички са дали положително становище. Вариантът за стратегията, с който БАНКЕРЪ разполага, предвижда реформата на регистърното производство да протече на четири етапа. Първият обхваща създаването на централен електронен регистър на всички юридически лица на частното право (без вероизповеданията, политическите партии и синдикатите), държавните предприятия и др. Намеренията са той да се намира в Агенцията по вписванията към правосъдното министерство и на втория етап от реформата да бъде обединен с действащия там и в момента регистър по Закона за особените залози. Освен че информацията за фирмите и дадените от тях обезпечения ще бъде компютризирана и събрана на едно място, компаниите ще получат и уникален идентификационен код. На практика така ще се обединят съдебната регистрация, регистрацията пред данъчните, както и БУЛСТАТ. През третата и четвъртата фаза на промяната се предвижда към Централния регистър на юридическите лица и този за особените залози да се прехвърлят и масивите на КАТ за моторните превозни средства, на службите по гражданското състояние, както и на бъдещия имотен регистър. Бавенето на топката от страна на кабинета обаче поставя под въпрос изпълнението на набелязаните цели в срок. Мария Йорданова, директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията и участник в работната група по подготовката на стратегията, подчерта пред в. БАНКЕРЪ, че дори и тя да бъде одобрена от правителството сега, няма технологично време, в което да се подготвят съответните законодателни промени за нейното изпълнение. Забавянето на темпото явно не е по вкуса и на правосъдния министър Антон Станков и в началото на месеца той спешно събра работещите по проекта юристи. На сбирката трябваше да бъдат набелязани конкретни мерки за ускоряване на преместването на търговския регистър. В дискусията участваха и представители на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара. Двете организации не крият желанието си да поемат администрирането на фирмения регистър, ако все пак той бъде изтеглен от съдилищата. Самите съдии обаче, които водят т. нар. фирмени дела, изобщо не са склонни да се разделят с тях. Официалният мотив, който се изтъква от магистратите, е, че ако им бъде отнето правото да вписват новосъздадените дружества и последващите промени, силно ще се занижи контролът върху законосъобразността на декларираните от тях обстоятелства. Поведението на съдиите е труднообяснимо при постоянните им оплаквания от свръхнатовареност. По данни на правосъдното ведомство през 2003-а 62 на сто от казусите, които е гледал Софийският градски съд, са били по фирмени дела (т.е. регистрация, вписване на нови обстоятелства и др.). Защо ли тогава с такава страст се бранят охранителните производства, при които липсва чистото правораздаване? Едно от вероятните обяснения е в публикуваното в края на миналата година изследване на Американската асоциация на юристите за хода на съдебната реформа у нас. В него се твърдеше, че докато магистратите изпълняват функции, свързани с вписване на обстоятелства в търговския регистър, ще има и големи предпоставки за корупция. За наличието на подобна практика намекна и народният представител от БСП Румен Овчаров . В изказването си от парламентарната трибуна на 10 февруари по повод внесения от опозицията вот на недоверие срещу кабинета Овчаров оповести данни на Българската агенция за инвестиции. Според тях заплащаните от компаниите суми за подкупи преди започването на нов бизнес надвишават с около 20 на сто дължимите по закон държавни такси. Даването на пари под масата се стимулира и от бавните темпове, с които протича регистрацията на новосъздадено търговско дружество или пък изваждането на справка за бизнес партньор. Проучване на Световната банка за условията за правене на бизнес в нашата страна показва, че вписването на нова фирма отнема средно около 30 дни, а снабдяването с различни видове удостоверения от 6 до 7 дни.Освен чисто юридическа страна спорът за или против оставането на фирмения регистър в съда има и финансов аспект. Повече от ясно е, че едно такова мащабно прехвърляне на информационни масиви няма да струва евтино. Съдейки по депозирания в Министерския съвет проект на стратегия, част от финансирането на реформата на регистърното производство трябва да стане по линия на програмата ФАР на Евросъюза и от заема ПАЛ-3 от Световната банка (чието предоставяне е под въпрос заради провалената приватизация на Булгартабак). Един от вариантите, обсъждани на експертно ниво за изграждането на централизираните електронни регистри, е да се привлекат и частни фирми, които впоследствие да получат правото да събират процент от административните такси. Интересен е фактът, че макар и да няма управленско решение, което да даде зелена светлина за по-масирано въвеждане на информационните технологии по фирмените дела, неотдавна Министерството на финансите сключи договор с гръцката фирма Интраком за... изработване и внедряване на единен регистър на съдебната система. Но дори и да бъде изграден, той все пак ще се нуждае от данни. А засега те са в папките по фирмените дела, съхранявани в неугледните помещения на окръжните съдилища.

Facebook logo
Бъдете с нас и във