Банкеръ Daily

Управление и бизнес

ВКС отсвири Симеон Сакскобургготски

Бившият премиер и титулован монарх  Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок загубиха окончателно делото за собствеността върху стопанството в резиденция "Врана" и имота от 1414 дка край двореца. Върховният касационен съд се произнесе в полза на българската държава и те остават нейно притежание.

Върховните съдии отказаха да разглеждат делото на последна инстанция и оставиха в сила решението на Софийския апелативен съд. Той пък от своя страна се произнесе категорично , че имотът не е бил лична собственост на монарсите, а на Интендантството на Цивилната листа на Царя. А това,  както е известно, е държавна институция. Поради което  магистратите стигат до извода, че имотите не са били лична собственост на царете, а са владение на държавата.

Доказателствата в тази посока са, че стопанството "Врана" е било управлявано от "чиновници". То е било поддържано от наемни работници и служители, а разходите са били за сметка на интендантството.

В решението на Върховния касационен съд се посочва още :"От отглеждането на цветя и продажба на селскостопански продукти са реализирани приходи, които са внасяни в държавния бюджет."

Освен че с това решение се попарват  претенциите  на царското семейство, Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок  ще трябва  да платят и разноските на държавата за наетите от нея адвокати в размер на 161 хил. лева.

Това не е първото загубено дело  от фамилията на царя. След десетките дела, които семейството на монарха води за т.нар. "царски имоти", досега съдът е признал собствеността на държавата върху дворците "Кричим", "Саръгьол" и "Ситняково". Все още няма окончателно произнасяне по делата за "Царска Бистрица", за двореца "Врана" и за претенцията на фамилията към 16 500 дка гори в Рила.

Що се отнася до стопанството на двореца "Врана", по времето на тоталитаризма то беше известно като стопанството на специалното  звено за  охраната на Тодор Живков (УБО). На практика то никога не е било връщано на монархическата фамилия, която обаче заведе съдебно дело срещу държавното дружество "Врана" ЕАД  и поиска да бъде  призната за собственик  на 1414 дка земи край резиденция "Врана".

Самата резиденция  беше първият реституиран "царски" имот. Това стана през 2001-ва, когато тогавашният кмет на София Стефан Софиянски издаде заповед за предоставянето на двореца на царската фамилия.

За да върне жеста на вечно усмихнатия градоначалник, веднага след реституцията Симеон Сакскобургготски дари парка "Врана" на Столичната община, но си запази правото на ползване. Сега паркът е отворен за посетители през уикенда.

Очевидно решенията на нашите магистрати далеч не са по вкуса на Кобургите. Въпреки факта, че в българския съд държавата продължава да печели делата срещу тях и отхвърля претенциите им за  десетките имоти, които те обявяват за "лични", фамилията не се отказва. Симеон Сакскобургготски (който преди години дойде да "оправи" България за 100 дни)  и сестра му заведоха срещу България в съда в Страсбург и започнаха да я съдят. В средата на април Европейският съд по правата на човека обаче отхвърли жалбата на фамилията за действията на българската държава по ключовия казус с реституцията на резиденция "Кричим".  Делото в Страсбург обаче ще продължи, тъй като и жалбите продължават. Този път те са насочени срещу  наложения през 2009-а от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната употреба на т.нар. царски имоти.

Фамилията и България получиха срок до края на септември  да се споразумеят по делото, преди съдът да се произнесе окончателно. Наложеният тогава мораториум трябваше да е временен, до приемането на закон, който да уреди въпроса с т.нар царски имоти.  А целта на забраната бе да се обезпечат заведените вече от царската фимилия съдебни дела. Мораториумът обаче не е отменен вече близо девет години, но в същото време няма и закон. В Страсбург царската фамилия се жалва, че мораториумът я е поставил в ситуация на правна несигурност относно собствеността им и начините за нейното използване. В същото време  тя няма право да заведе дело  за обжалване на мораториума, тъй като българският съд не може да се произнася върху това решение на парламента.

Предстои съдът в Страсбург да прецени дали България е допуснала нарушение на защитата на собствеността, правото на справедлив процес и правото на справедливо обезщетение. Ще се разгледат решенията на българските съдилища, които признават държавата като собственик на дворците "Саръгьол" и "Ситняково". За разлика от резиденцията "Кричим", те вече бяха върнати от държавата на Сакскобургготски, но  после му бяха отнети след решението на съда.

В края на миналата година Сакскобургготски предложи на държавата извънсъдебно споразумение заради делото в Страсбург. Тогава се заговори за приемане на специален закон за царските имоти и дори за компенсиране на царската фамилия, но инициативата бе пресечена преди началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Ту е моментът да припомним, че всъщност делото за резиденция "Кричим" бе ключово за разплитане на възела с делата за имотите на Симеон II и на сестра му. На три инстанции българският съд обяви, че резиденцията е строена с пари на интендантството. Магистратите приеха, че няма доказателства, че имотът е строен с лични пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези аргументи реституционните претенции на Сакскобургготски бяха отхвърлени. Именно решението по този казус обуслови всички последващи решения на българските съдилища и за останалите имоти, с които претенциите на фамилията бяха отхвърлени.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във