Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВИНОВНИ СМЕ, ЧЕ НЕ ВНАСЯМЕ ТОК

Проф. дфн Емил Вапирев, председател на Агенцията за ядрено регулиране, пред в. БАНКЕРЪГ-н Вапирев, България затвори всички преговорни глави с ЕС, означава ли това, че блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй вече окончателно са отписани? - Все още не можем да кажем окончателно, но трябва да има официално искане от страна на България за удължаването на сроковете за експлоатацията им. Самият комисар Ферхойген заяви, че досега подобно искане не е било депозирано в Евросъюза. Впрочем съдбата на тези два блока е проблем и за Европа, тъй като спирайки реактори, които са в първата третина по показатели за безопасност на Стария континент, е логично да си зададеш и въпроса кои са следващите. Ако се спазва логиката, по която се иска да бъдат затворени вторите два блока на АЕЦ Козлодуй, то в Англия например трябва да остане само един реактор. Подобно е положението и в Германия, и в Испания. Кажете действително ли са безопасни нашите блокове и не им ли пречат конструктивните недостатъци? Достатъчно надеждно ли са защитени срещу евентуален терористичен акт?- Практиката в света показва, че безопасността на даден реактор се преценява от националния регулатор по общоприетите международни стандарти. Също така е практика безопасните реактори да не се затварят. Националният ни регулатор вече се произнесе: и за проектната, и за експлоатационната безопасност на нашите блокове. Издадохме им дългосрочни лицензи, т.е. тяхната сигурност за нас е доказана. Всичко останало е политика. Тези реактори нямат конструктивни недостатъци. Всички несъответствия отдавна са отстранени и проверките, които бяха направени през всичките тези години, удостовериха това. Включително и партньорската проверка. А колкото до евентуален терористичен акт - съответните национални служби винаги дефинират определена проектна заплаха и се вземат мерки за това. Но един химически завод или язовир например е хиляди пъти по-уязвим, отколкото АЕЦ Козлодуй. Можем ли в присъединителния договор да очакваме допълнителни средства като компенсации?- Вие като гражданин знаете ли колко средства са необходими само за да бъде изведено от експлоатация ядреното гориво от първите четири блока на централата... - над 2 млрд. евро. Смисълът на модернизацията на малките блокове бе да могат да покрият и разходите, които имат по извеждането от експлоатация. А приказки, че някой ще ни даде тези 2 милиарда, са пълна заблуда. Такива пари не се отпускат просто така - те се връщат. Защо, според вас, не успяхме да договорим нови срокове за затварянето на реакторите?- Специалистите от централата и ние от Агенцията за ядрено регулиране положихме такива усилия за спасяването на двата блока, които едва ли могат да бъдат оценени. В ядрения сектор технически забележки няма. А защо не можахме да договорим нови срокове? Ферхойген каза - не сме си пуснали фиша. Никога България не е заявявала като позиция, че иска да запази тези блокове. И това не са мои думи. Много надежди се възлагаха на прословутата партньорска проверка. Как в доклада след нея се появи изречението, че блокове III и IV не могат да бъдат модернизирани на приемлива цена?- Това изобщо не променя резултата от инспекцията, тъй като тя показа, че всички проектни и експлоатационни забележки, които е имало към централата, вече са отстранени. Дали цената е приемлива, или не, факт е, че те вече са модернизирани. И ако се направи сравнение с други страни, това е станало на твърде добра цена. Самото изречение бе голяма изненада и за ръководителя на международната инспекция Антонио Мадона. То е добавено на ниско чиновническо ниво в Брюксел. Не може в един такъв процес да се намесват случайни фактори. А не потърсихте ли кой е анонимният автор?- Направих предложение за запитване до министъра на енергетиката, който е препратил това писмо до министър Меглена Кунева. Нямам представа какво е станало после с него. Партньорската проверка обаче показа едновременно, че АЕЦ Козлодуй няма проектни и експлоатационни недостатъци и че Агенцията за ядрено регулиране има капацитет и компетентност. Оттук нататък резултатите от инспекцията са в ръцете на всички, които участват в преговорния процес. Ние като институция осигурихме на политиците всички технически аргументи. За съжаление като че ли се оказва, че тази партньорска проверка действително е била замислена за печелене на време.Кой има интерес от това?- Не мога да коментирам. Вината ни явно е, че България не внася ток.Вече минаха изборите за нов Европейски парламент, в който участваха и новоприетите страни членки. Смятате ли, че е възможно при новото преразпределение на политическото влияние да търсим промяна за Козлодуй? - Съотношението на силите в Европарламента и бъдещата комисия сега действително много рязко се променя и все още имаме шансове за успех. Но при условие, че заявим желание да ползваме реакторите. А такова все още няма. Ние искаме да спечелим от тото, без да сме си пуснали фиша. Всъщност както и да го разглеждаме, залповото спиране на два реактора си е чисто наказание. Разумното спиране е стъпалообразно, за да може недоизгорялото гориво да се използва. След извеждането от експлоатация на III и IV блок ще остане неизползвано ядрено гориво за над 30 млн. щ. долара. При спирането на I и II реактор през 2002 г. поне имахме другите два, където горивото им можеше да се използва, макар и частично. Няма друга държава, която да си позволява да спира ядрени реактори, които не са работили и 30 години. По света те се експлоатират поне 60 години. Може би след приемането ни в ЕС ще имаме повече възможности...?- Това, както и партньорската проверка, е отново отлагане на решението и помпане на надежди. Като експерт как оценявате изграждането на нова ядрена мощност край Белене ? - Централата в Белене не трябва да се представя като алтернатива на АЕЦ Козлодуй. Аз лично смятам, че тя е необходима. Имаме съчетание на няколко благоприятни фактора - уникална инфраструктура, обществено мнение и площадка. Освен това в региона има нужда от електроенергия. Разбира се, има и други интереси - да се внася ток в региона. Ще повлияе ли анонимното канадско писмо за подкупи при избора на реактор за АЕЦ Белене?- Знаете, че в България дори и за проект за 1000 лв. има хора, които са заинтересовани той да не бъде реализиран по честен начин. А при Белене става въпрос за 2 млрд. долара. Но подобна анонимка не би следвало да се отрази, защото безопасността и икономиката са обективни показатели, които стесняват избора. Така че не би трябвало да има задкулисни игри около този проект и вярвам, че разумът все пак ще надделее. Вашето лично мнение - реакторите тип Канду (с тежка вода) или леководните ВВЕР са с по-големи шансове за успех? - Канду нямат нищо общо със съвременните типове ядрени реактори. Те са с конструкция от 50-те години на миналия век, представляват модифицирана версия на реактор за производство на плутоний и имат неотстраними недостатъци. Европейският съюз отпусна около 200 млн. евро за усъвършенстване на системата за защита на II блок на румънската АЕЦ Черна вода. А първи блок? Тази система не компенсира конструктивните недостатъци - те са неотстраними. Технология Канду си купиха страни, които имаха явно намерение да произвеждат плутоний - Пакистан, Индия и Корея, където програмата бе прекратена. В последните десет години бе разработен един сериозен пакет документи на европейските собственици на ядрени реактори. Там е записано, че ще се съсредоточат само върху леководни реактори, тъй като те засега и в обозримо бъдеще са най-безопасни и конкурентоспособни. Готова ли е вече нормативната рамка, необходима за изграждането на нова АЕЦ? И какви са официалните документи, лицензи и разрешителни, които трябва да са налице в подготвителната фаза на проекта?- Вторичното законодателство е готово. Първата ни наредба бе за издаването на лицензи - тя определя начините и сроковете за лицензиране на една атомна електроцентрала. НЕК вече поиска разрешение за избор на площадка. Оттук можем да определим етапите, които са необходими за изграждането на едно ядрено съоръжение. За да се построи и влезе в експлоатация, най-общо казано, трябват четири разрешения и един лиценз. Първото е за избор на площадка и както казах, процедура по издаването му вече тече. Площадката ще бъде избрана за всички възможни видове реактори. А срокът, който законът определя за разглеждане на документите, е девет месеца. Следващото разрешение е за проектиране, което също се издава от Агенцията за ядрено регулиране. Третата стъпка е издаването на заповед от председателя на агенцията за утвърждаване на площадката и проекта. След това се издава разрешение за строителство. То включва разглеждането на всички документи, свързани с изграждането на съоръжението, и решението на правителството по принцип, т.е. какъв тип реактор ще се строи. Накрая е въвеждането в експлоатация, за което се издава съответният лиценз. Какъв е минималният срок, за да се свърши всичко това?- Ако съберем сроковете от по девет месеца, се получават 45 месеца, или почти пет години. Тези срокове могат да се наслагват, но законът определя,че всеки период тече поотделно. Съкращаването им зависи от качеството на представените документи и от регулаторния орган.

Facebook logo
Бъдете с нас и във