Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВИНЕНИЯТ ТУРИЗЪМ УХАЕ НА ДОБРИ ПАРИ

Във Франция, Италия, Испания, Португалия и САЩ виненият туризъм отдавна вече е индустрия за милиони. Само в щата Калифорния има над 800 винарски изби, които посрещат туристи и правят добри пари от това. Но същинския си бум този бизнес преживя в средата на 90-те години на миналия век благодарение на по-новите винени дестинации - Австралия, ЮАР и Чили. Донякъде помогна и филмовата индустрия, която успя да наложи на цяло едно поколение схващането, че пиенето на вино е полезно, престижно и е белег на успешна кариера. За да докажат на останалите, че имат вкус и че са постигнали нещо в живота, винените туристи са готови да дадат луди пари за своето хоби. В България, въпреки че се слави като винопроизводител, за винения туризъм все още се знае твърде малко. Той не се рекламира и дори не присъства сред видовете алтернативен туризъм. Досега дори не е правена статистика колко чуждестранни туристи идват у нас заради винените обиколки и колко българи разнообразяват уикендите си по този начин. Според частници, които все пак лека-полека започват да развиват такъв туризъм в избите си, преди три години съотношението между чуждестранни и български туристи е било 4:1, но сега е почти изравнено. Какво всъщност представлява виненият туризъм? Нищо сложно - това е посещение на винарска изба и дегустация в самите помещения, където са бъчвите. Най-добре е това да се съчетае с някои атрактивни стари обичаи. По-предприемчивите производители у нас вече са наели т. нар. винени гидове. Те разказват на гостите легенди, свързани с винарната или със съответния регион. В края на краищата, напомнят те, поне по отношение на историята България има несъмнено предимство пред останалите лозарски нации. Първото вино в Европа са произвели по нашите земи именно древните траки, а елините научили тайната от тях. Доказателства за ритуали, в които виното е играело главна роля, има в Перперикон, в открития храм на Дионис. Амфори и ритони за ритуално вино са открити и в тракийските гробници край Казанлък. По-съвременната слава на българското вино тръгва от края на ХIХ век със засилващия се износ на мелнишко. Дори Уинстън Чърчил си поръчвал всяка година по 500 литра от него - факт, който всеки винен екскурзовод ще побърза да изтъкне. Другото, което няма да пропусне, е да запознае гостите си с всички типично български сортове - широка мелнишка лоза, димят и червен мискет, памид, гъмза, мавруд. По-нататък вече всяка изба си има и своята запазена марка. Във винпром Дамяница (в Мелнишкия регион) например дават на чужденците възможност сами да участват в най-интересните ритуали - зарязването на лозята по Трифон Зарезан, мачкането на гроздето в огромни дървени съдове... В избата организират винени турове от 2000 година. Първоначално клиентите били почти само германци, но сега има и доста българи (близо една трета), италианци, французи, американци, холандци, шведи. Цената на посещението за индивидуални туристи е 15 лева. Екзотиката на ритуалите е основен акцент и на туровете във винарна Лясковец, разположена в един от най-старите винарски центрове на България. Тамошният гид Йорданка Горлакова залага на индивидуалния подход към всеки посетител. Има си вино за всеки човек, за всяка маса, за всяка компания. Всяка група е различна и ти трябва да завладееш вниманието на всички, да им създадеш не само вкусови, но и емоционални преживявания, обяснява тя. Отворена за туристи е и старата изба на винарна Тодорофф в с. Брестовица. Тя е основана от братя Андонови през 1945 г., но е върната към живот от Иван Тодоров през 2001-ва, когато е напълно реконструирана. Тук се предлагат няколко пакета за организирани и индивидуални туристи. Всички те включват дегустация на пет вида червени вина с мезета, придружена с беседа за технологията на производство и съхраняване на вината, характеристика на региона, както и кратка историческа беседа за винопроизводството в България. На вратата младеж и девойка в национални носии посрещат групите с хляб и сол. Накрая на всеки посетител се връчват сертификат, че е посветен в тайните на тракийското вино. Туристите могат да участват и в седянка и да опитат да тъкат, да плетат или да бродират. По подобен начин посрещат и на още едно място в с. Брестовица - във Вила Винифера. Дегустациите там води професионален технолог. Една от най-големите атракции е възможността туристите да се изкъпят във вана, пълна с червено вино. Всяко къпане във вино стaва истински спектакъл, споделя собственичката Росица Кючукова. Най-голям интерес към ритула проявяват посетителите от Корея и Япония, защото в тези страни вярват, че вана с вино подмладява и укрепва организма. След винената баня на туристите се дава чаша мавруд и лекар измерва нивото на холестерол в кръвта им. Виа Понтика в Поморие се слави като първия български комплекс за винарски туризъм. Твърди се, че тъкмо в този район за пръв път преди повече от 3000 години са били пренесени лозята от родината им в Южен Кавказ. През римската епоха регионът се прочува със своето анхиалско вино, което после се среща в търговските регистри на Венеция и Генуа чак до ХIV век. През 2001 г. Феста холдинг АД реши да съживи тази стара слава и с цената на около един милион лева инвестиции създаде в Поморие комплекса Виа Понтика. В дегустационната му зала се поднасят напитки, произведени в Черноморско злато- Поморие, и Винком - Бургас. Предимно чужденци са посетителите в легендарната царска изба в Евксиноград. Достъпът в нея обаче е ограничен след кражбата на 145 бутилки енотечни вина на стойност 1 млн. лв. преди години. Заради традиционния интерес на френските туристи към червените вина за френски групи се организират дегустации на Каберне Совиньон от реколта 1999 г., произведено в ограничена серия с марката Евксиноград. Туристите, които отмарят в курортите Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг, пък са най-честите гости на изба Димят във Варна. Винарната е построена още през 1920 г., а основната й атракция са двата каменни тунела, прокопани през по-миналия век. Популярна е и изба Розова Долина в Карлово, където специалисти енолози констатират дегустациите на елитните вина и ракии. Това става в стопанисваната от избата семейна къща на Цар Борис III, която сега е собственост на премиера Симеон Сакскобургготски. Избата е наследник на славната някога лозаро-винарска кооперация Карловски мискет. Още през 1891 г. в Карлово съществуват няколко малки фамилни изби. По-късно те решават да се обединят, регистрират кооперацията Карловски мискет и с помощта на Банка за земеделски кредит изграждат през 1927 г. доста модерна за онова време база. Само на 10 км от избата се намира античният римски град Диоксианополис (Хисар), при чиито разкопки са открити многобройни останки от делви за съхраняване на вино и съдове с изображения на лози. В култовото светилище на тракийския цар Ситалк до Старосел (на 18 км от избата) е открит сребърен съд за вино, чиято възраст е повече от 2500 години. Един от продуктите на българските производители на изложението в Париж през 1900 г. е именно Карловски мискет. През 1947 г. избата е национализирана, а от 1996-а отново минава в частни ръце.На древните тракийски традиции разчита и една от най-младите винарни у нас - Загрей в Първомай. Загрей е тракийското име на бога на виното и веселието Дионис. Идеята за името на винарната идва от намерената в близост оброчна плочка от Дионисиевия култ. Основният ритуал на този култ се е извършвал напролет, някъде между Трифон Зарезан и Сирни Заговезни. След период на дълга апатия напоследък и държавата се ангажира с подкрепа за винения туризъм. През есента на 2003-а бяха отпуснати 500 хил. евро по САПАРД за развитието му. Една интересна инициатива в тази посока е и споразумението с Хърватска, по което двете страни се ангажираха съвместно да реализират проекта По пътя на виното. Идеята е да се предложат разнообразни маршрути на Балканите - региона с най-древни винарски традиции в Европа. Макар България и Хърватска да са конкуренти на световните туристически пазари, те имат общи цели и интереси - превръщането на региона в атрактивна дестинация за отдих и развлечения, коментира Зденко Мичич, държавен секретар по туризъм в Министерството на морето, туризма, транспорта и развитието на Република Хърватска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във