Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВИЖТЕ КОЙ ИДВА

Избирателната кампания в Русия за новата Държавна дума стартира на 2 септември. Според подписания от президента Владимир Путин указ, парламентарните избори ще се състоят на 7 декември. Седмица преди това на специално свикания форум Избори'2003 27 политически партии подписаха обществен Договор за коректна политическа борба, без използване на административен ресурс и черни технологии. Първа жертва на Договора стана председателят на Централната избирателна комисия Александър Вешняков, който бе полян с майонеза от проникнал в залата боец на Национал-болшевишката партия, оглавявана от скандалноизвестния Едуард Лимонов. С това националболшевиките протестираха срещу ограниченията в избирателните правила. Наблюдателите обаче оцениха това като крупна политическа грешка на малката, но крайно борческа политическа сила. Първо, защото с регистрирането на партиите се занимава не ЦИК, а Министерството на правосъдието и, второ, злополучната майонеза бе произведена по западен лиценз. Известните с патриотизма си националболшевики биха могли да използват например родни домати, с които бе горещо посрещнат на руска земя генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън или пък известната вологодска сметана. Хората на Едуард Лимонов обаче не бяха единствените, които се опитваха на чужд гръб да заработят малко имидж за себе си. В последния момент демократичната партия ЯБЛОКО отказа да се присъедини към обществения договор, като заяви, че не иска да има нищо общо с партии, които не се придържат към честни методи на борба. И останалите договарящи се страни надали вярваха искрено в дадените обещания, но чак такъв шамар бе неприлично шумен. ЯБЛОКО заработи политически точки и никой не си и спомни за 15-те други партии, които също отказаха да участват във Форума. Не изостана в политическото шоу и рекордьорът във всички политически скандали Владимир Жириновски. Той пръв сред политическите лидери се подложи на теста за наркотици, организиран на щанда на Партията на живота, ръководена от председателя на Съвета на федерацията Сергей Миронов. След края на форума Избори'2003 Жириновски излезе на Манежа на две крачки от Държавната дума и започна да раздава пари на минувачите. В регионите видният либерал-демократ раздаваше по 50 рубли, а в столицата, която се смята за един от най-скъпите градове в света, той се разпусна - даваше по 100 рубли на глава (над 3 долара).Управляващата партия Единна Русия измисли друг ход. Парламентарната фракция, която се състоеше от Отечество и Цяла Русия на Евгени Примаков и Юрий Лужков, бе преименувана в Отечеството - Единна Русия.Особеното на тези избори е, че за първи път няма сблъсък между идеологиите, както бе през 1993 и 1996 г., между комунистите и партията на властта или борба между двете близки по дух партии за това, коя да бъде лице на властта - Единство и Отечество, а борба между различни групи за контрол над законотворчеството през близките четири години. Някои експерти говорят за умора на електората. Други - за това, че той е превърнат в желе от хаоса на сходни партии с неясни намерения. ЦИК се надява пред урните да се явят 60-70% от избирателите. Ако парламентарните избори протекат вяло, това може да се отрази на следващата, президентска кампания.Аз не мога да назнача даже собствено правителство. Моите помощници са разпродали всички места за покриване на предизборните разходи, се жалвал публично през 1889 г. новоизбраният американски президент Харисън. Изборите на кандидатите за народни избраници ще струват от 70 хил. до 300 млн. щ. долара. В САЩ борбата за място в Сената струва 200-300 млн. щ. долара, но в Русия кандидат в едномандатен окръг с подкрепа на Кремъл и местната администрация спокойно може да мине с посочените по-горе скромни 70 хиляди зелени. Кандидатите от градовете мегаполиси обаче ще трябва да се изтръскат с 1.5-2 млн. щ. долара. Разходите си повечето партии покриват, като продават част от местата в избирателните списъци на заможни клиенти. За най-преуспяваща партия в тези начинания се смята отново Либералнодемократическата партия на Жириновски. Конвертирането на местата в твърда валута контролира лично партийният вожд, за когото партийните въпроси и политическата борба са семеен бизнес. На предишните избори някои от кандидатите за място в неговия списък трябваше да платят два пъти, след като ЛДПР получи отказ за регистрация и набързо бе съставен списък на Блока на Жириновски. Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) обаче също предлага открито на съчувстващи бизнесмени да отделят по 1.5 млн. долара за място. Злите езици твърдят, че на предишните избори комунистите продавали едно място за 500 хил. щ. долара, а за 1.5 милиона в зелено били склонни да продадат даже място на заместник-председател на Държавната дума. В управляващата Единна Русия с покриването на предизборните разходи цари известно объркване, защото партийният идеолог Александър Беспалов бе отлюспен доста преди старта на предизборната кампания. Сега избирателните списъци на Единна Русия се правят на три места - от обкръжението на лидера на партията и министър на вътрешните работи Борис Гризлов, от кремълската администрация и от няколко силни регионални лидери.Съперничещите си десни демократи от ЯБЛОКО и от Съюза на десните сили също нямат кой знае какво да сложат на политическата сергия. Хората със заслуги в тези партии са толкова много, че местата в списъците едва стигат за тях. Някои по-малки партии се опитват да пласират места в своите списъци за по 300-400 хил. долара, но инвеститорите не се натискат да се изявяват на непознати терени.Досега за изборите са се регистрирани 48 партии, но според прогнозите на ЦИК ще участват не повече от 15-20. Всяка от партиите трябва да събере по 200 хиляди подписа или да внесе 37.5 млн. рубли (1.2 млн. долара) гаранция, която се връща само ако партията набере над 3% на изборите. От 22 септември до 22 октомври партиите трябва да направят своя избор. ЦИК следи внимателно за достоверността на подписите. Например през 1993 г. желание да пробват авторитета си пред избирателите изявиха 35 предизборни обединения, а бяха допуснати тринайсет. През 1995 г. от желаещите 69 партии останаха четиридесет и три. При последните избори от 37 избирателни блока останаха двадесет и шест. От броя на партиите ще зависи и броят на фракциите в Държавната дума. Ако участват 20 партии, шанс да преодолеят 5-процентната бариера ще имат не повече от шест. Черна дупка за властта са кандидатите от едномандатните окръзи. Опозицията може да се надява на 40-50 такива места, а лоялните към властта народни избраници от едномандатните окръзи се очаква да бъдат солидно мнозинство от 175-190 души. За прокарването на решение през Думата са необходими 226 гласа. На изборите досега партиите на властта бяха представяни в единствено число. През 1993 г. това бе Изборът на Русия на Егор Гайдар, през 1995 г. - движението Нашият дом - Русия на Виктор Черномирдин, а през 1999 г. - блокът Единство. Сега обаче претендентките за партия на властта са три - Единна Русия на вътрешния министър Борис Гризлов, Народната партия на Генадий Райков и Руската партия на живота на председателя на Съвета на федерацията Сергей Миронов. Известният икономист Сергей Глазев, автор досега на икономическите програми на комунистите, реши да участва на изборите със своя партия заедно с досегашния председател на Комитета по външната политика на Държавната дума Дмитрий Рогозин, лидер на Конгреса на руските общини. Те ще се опитат да наберат поддръжници измежду избирателите, които досега гласуваха срещу всички. Още един удар на комунистите нанесе и председателят на Държавната дума Генадий Селезньов, който учреди Партия на възраждането на Русия. Някои смятат, че по този начин лидерът на КПРФ Генадий Зюганов се е освободил едновременно от двама конкуренти, а в същото време Рогозин, който остава верен на Единна Русия, ще привлече гласове и от партията на властта.За поуморените от политическите интрижки избиратели остава утехата, че когото и от своите да изберат, той бързо ще се отчужди в полза на големите пари или политическите съображения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във