Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ ОВЧАРОВ - ЗАЛОЖНИК НА ЛОБИТА, ДРУГАРИ И НЕРАЗРЕШЕНИ КАЗУСИ

Ако някой се съмнява, че в раздираната от противоречия българска политика има място за традиции, да погледне състава на новото правителство. Двама от неговите членове - премиерът Сергей Станишев и неговият заместник Румен Овчаров, са потомствени политици, чиито бащи бяха във висшия апарат на БКП. И съвсем в духа на стогодишната партия двамата настървено воюват за лидерския пост. Овчаров на два пъти се кандидатира за председател на Висшия съвет на БСП, но загуби избора и срещу Георги Първанов, и срещу Сергей Станишев. Въпреки това от 1997-а насам той неизменно е заместник-председател на БСП и ръководи най-голямата й организация - Софийската. За разлика от бащите си обаче, които дълги години разполагаха с безконтролна власт, днес младият Станишев и не чак толкова младият Овчаров ще трябва да се съобразяват и с противниците с партиен билет, и коалиционните партньори, и с поддържащите ги бизнес лобита, и с поетите ангажименти към НАТО и Евросъюза. Последното впрочем ще изисква от тях почти акробатични способноститъй като и натовската, и европейската ориентация на страната не се ползват с особена подкрепа сред червените избиратели.Вицепремиерът и министър на икономиката и енергетиката ще бъде изправен и пред една друга дилема. Също толкова трудно разрешима. Тази за правителството на икономическия растеж, както се самопровъзгласи кабинетът на Станишев. Отговорник за този растеж ще е именно Румен Овчаров, който трябва да осигури поне 5% икономически ръст годишно, ако иска да запази темповете на развитие, постигнати по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. А такъв ръст се осигурява с инвестиции в нови производствени мощности, и то от порядъка на поне 2 млрд. лв. на година, изтъкват икономисти. За толкова много чужди пари обаче не би посмял да мечтае дори и най-оптимистично настроеният член на управляващата коалиция. Разпродажбата на държавна собственост няма как да ги осигури, защото представляващите интерес национални активи доста отъняха. Единственото изключение са НЕК и Булгаргаз, но тяхното раздържавяване ще е доста голяма хапка за новото правителство, в което доверието между партньорите не е първи приоритет. Ако иска да изпълни поетия ангажиментОвчаров има три възможности. Първата е да договори с МВФ и с финансовия министър Пламен Орешарски чувствително намаляване на корпоративните данъци. Което на този етап изглежда абсолютно невъзможно. Втората е да задели бюджетни пари за публични инвестиции, а кабинетът да определи приоритетни икономически проекти. Този подход доста добре се вписва в предизборните обещания на БСП и в управленската платформа на новата власт, но на практика е почти невъзможен. Очакваните годишни бюджетни сборове трудно могат да дадат необходимия излишък от 2 млрд. лв. годишно. Последният шанс на Овчаров да осигури милиардните инвестиции е поемането на нов държавен дълг (за строежа на АЕЦ Белене например) или пък привличането на капитали с будещ любопитство произход. Но и двете последни алтернативи крият доста сериозни негативи, на които един потомствен политик едва ли би се решил.Затова пък новият министър на икономиката и енергетиката ще направи всичко възможно да отвърже нова технологична революция. Ненапразно в първите изявления той изтъкна сред основните си приоритети създаването на иновационен фонд и приемането на законите за авторските права, за наркотичните вещества и прекурсорите. Останалите са все енергийни: приключване на продажбата на ТЕЦ-овете във Варна и Русе, начало на строителството на АЕЦ Белене, изграждане на нова мощност в ТЕЦ Марица-изток 1, преструктуриране на НЕК до края на тази година, както и отпушване на Фонда за енергийна ефективност. В интерес на истината повечето от тези задачи би назовал всеки пълнолетен български гражданин, седнал в министерския стол. Защото те са естествено продължение на водената от кабинета Сакскобургготски политика. И защото вече са толкова напреднали, че ще е необходима чутовна некадърност, за да бъдат спрени. А Румен Овчаров в никакъв случай не може да бъде определен като некадърник. Нещо повече - той е добър енергиен експерт, със значителен стаж в АЕЦ Козлодуй, където е работил в периода 1972-1984 година. Освен това практиката в апарата на БКП, в държавни структури след 1990-а, опитът като министър в кабинета Виденов и като депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание са го научили и на немалко управленски хватки.Най-големият проблем на Овчаров очевидно ще е кадровият. В оглавяваното от него мега ведомство има доста апетитни длъжности, включително шефските кресла в 21 държавни агенции (към досегашното министерство на икономиката) и Агенцията за енергийна ефективност (едно от най-ресурсните звена в държавата). В същия списък трябва да бъдат включени и бордовете на големите държавни предприятия в енергетиката, чийто нов състав, както се говори, Овчаров е подготвил далеч преди да го посочат за министър. Трудностите на шефа на мегаминистерството с кадрите ще са поради чисто обективни причини. От една страна, това е трипартийната структура на управляващата коалиция и претенциите на партньорите към възлови постове. От друга, са изгладнелите активисти на БСП, които през два поредни мандата останаха извън властта. Към тях е необходимо да се добавят и поредицата бизнесмени, финансирали левицата през последните десетина години и най-вече в периода преди тазгодишните избори. Най-големи кадрови проблеми обаче Овчаров може да получи от приятелите си (чиито интереси в енергетиката напоследък доста се конфронтираха). Особено любопитно ще е развитието на отношенията му с дългогодишния му другар Богомил Манчев - собственик на групата фирми около Риск инженеринг, за когото в Козлодуй се твърди, че е приватизирал входа и изхода на АЕЦ-а. При управлението на Симеон Сакскобургготски Манчев бе толериран от бившия енергиен министър Милко Ковачев, натрупа доста сериозен финансов ресурс и успя да уреди свои хора на почти всички възлови места в отрасъла. Самият Овчаров до неотдавна обясняваше, че който иска да постигне нещо в енергетиката, е по-добре да се обърне към Бого Манчев. Но едва ли сега, от позициите си на вицепремиер и министър, ще се съобразява чак толкова с частния бизнесмен. В случая не би могла да се приложи и максимата няма вечни приятели, има вечни интереси. Защото толерирането на точно определен човек (и кръг от фирми) вече е против интересите на вицепремиера Овчаров.Любопитно ще е отношението на Румен Овчаров и към другия голям частен инвеститор в енергетиката - самоковския бизнесмен Христо Ковачки. През мандата на Симеон Сакскобургготски той не бе сред любимците на ексминистъра Милко Ковачев, но пък разчиташе на благословията на бившия вицепремиер Лидия Шулева. С нейна помощ, или по-точно с подкрепата на няколко поредни шефове на Агенцията за приватизация, Ковачки придоби редица енергийни дружества и успя да натрупа значителни за размерите на страната ни производствени активи. Трудно е обаче да се приеме, че разрастването на енергийната му империя ще продължи и при новото правителство. По-вероятно е Овчаров (и индиректно конктролираната от него Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) да следят под лупа производствената дейност в предприятията на самоковския бизнесмен.Поради всичките тези причини новият шеф на АЕЦ Козлодуй няма да е от кръга нито на Богомил Манчев, нито на Христо Ковачки. В бранша никой не се съмнява, че сегашният изпълнителен директор на атомната централа Иван Иванов скоро ще бъде подменен. Предлога се, че на неговото място ще седне утвърден ядрен експерт с авторитет в МААЕ и Евросъюза. Подобен избор ще е съвсем логичен. Необходимо е шефът на АЕЦ Козлодуй да затвори вторите два малки реактора в края на 2006-а, като преди това проведе масирана кампания за удължаване на срока на експлоатацията им. На самия Овчаров, който само два месеца преди изборите публично заяви, че трябва да се направи всичко възможно за спасяването на блокове III и IV, ще му се наложи да се дистанцира от централата (след декларираната европейска ориентация на кабинета).По-неясна е съдбата на НЕК и БулгаргазЧистка в газовата компания няма да има просто защото главният й изпълнителен директор Кирил Гегов скоро трябва да излезе в пенсия. Всъщност пенсионирането му може и да бъде отложено, а Овчаров да изтъргува свободното шефско място в Булгаргаз при някоя от неизбежните колизии в трипартийно управление. Промените в НЕК обаче вече са на дневен ред. Кулоарните слухове спрягат шефа на борда на електрокомпанията Владимир Христов (човек на Богомил Манчев) като новия изпълнителен директор. Само че приятелският кръг и всеизвестната пристрастеност на Христов към търгове и конкурсни процедури могат да му изиграят лоша шега. Със сигурност ще бъде подменен и главният инженер на НЕК Митьо Христозов. За негов приемник, според запознати, Овчаров гласи Мардик Папазян (бивш шеф на Пловдивското електроразпределение и в момента консултант на новите му собственици от EVN, с който сегашният вицепремиер е работил в Козлодуй при пуска на I и II блок на централата).Разбира се, за рокадите в подопечните на Румен Овчаров институции и фирми тепърва ще се говори. А и по-интересни в момента са неразрешените казуси, които могат да взривят креслото на новия министър на икономиката и енергетиката. Сред тях са: * Административният хаос в ценообразуването на тока и парното; * Затлачените екологични проблеми в комплекса Марица-изток и спешната необходимост от огромни инвестиции; * Недоказаната нужда от АЕЦ Белене, липсата на финансиране и натискът на лобито около Богомил Манчев за строеж на втората българска ядрена централа; * Нееднократните публични изявления на Овчаров за спасяването на АЕЦ Козлодуй; * Приватизацията на големите електропроизводствени централи в Русе, Варна и Бобов дол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във