Банкеръ Daily

Banker engine

Велосипедите ни хвърчат из Европа

Българските велосипеди са сред най-успешните изделия, които предлагаме на външните пазари. Фирмите производителки надскочиха етапа на ишлемето и вече разработват собствени модели, които могат да се срещнат по пътищата и състезателните писти в Германия, във Великобритания, във Франция, Холандия, Испания, Гърция и другаде. Още по-хубавото е, че всички те са конструирани и изработени от фирми - собственост на български предприемачи.

Според данните от европейската браншова организация CONEBI България е четвърта по производство на велосипеди на Стария континент. Около 80% от всички произведени бройки намират пласмент в чужбина. Оттам идват и основните приходи в бранша.

Пазарът у нас развива с бързи темпове, макар че все още е твърде ограничен като обем. При това положение няма как някой да произвежда качествено изделие и да не потърси експорт за него. А зад граница се печели с добър дизайн, с конкурентни цени и с бърза доставка - нещо, което българските производители вече са постигнали. Високото ниво на марките ни се доказва и от това, че български велосипеди карат някои от големите колоездачни тимове. 

Доброто развитие на този отрасъл не е изненада. В него работят монтанската "Крос" и пловдивските "Макском" и "Лидер 96", а също "Балканвело" - Ловеч, и "Веломания" - София.

Тези фирми обаче извървяха дълъг път дотук. В началото всички са започнали от сглобяване на готови части от внос. Постепенно обаче развиват и собствено производство, което включва велосипеди от различни категории - планински, шосейни, състезателни (шосе и писта), градски, детски.

Освен че изнасят голяма част от производството си, през последните години се увеличава и броят на търговските им обекти в страната. Интересът и желанието да се кара велосипед расте. Все по-често се срещат по улиците цели семейства, които карат велосипеди. У нас интересът към велосипедите - за удоволствие и работа, също расте. А това е причината през последните години да се увеличава и броят на търговските обекти, в които ги предлагат. Създаването на велопътеки в големите градове допълнително стимулира търсенето на градски велосипеди (сити байк) с багажници и кошници.

Българите купуват велосипед за спорт и за свободното време, докато за западноевропейците то е сред основните транспортни средства. Вечният впечатляващ пример за използването му е Холандия.

Макар и малки като мащаб, българските производители превърнаха това в предимство. Гъвкавостта им помага да станат по-конкурентоспособни, да произвеждат качествено и да търсят нови пазари и продуктови ниши. Така че определено става дума за един растящ бизнес, който при това не е постигнал пълните си възможности. По данни от Евростат у нас годишно се произвеждат около 800-900 хил. велосипеда, а през последните години общият оборот на българските производители надхвърля 200 млн. лева.

Свитото потребление у нас през последните години все още притиска пазара на велосипеди, но двуколесните возила могат да се намерят на цени от 200 лв. та чак до 12 хил. лева. Най-често обаче любителят на този вид транспорт е готов да извади от портфейла си между 120 и 200 евро. Затова и по-добре се "представят" производителите, които предлагат модели във всички ценови сегменти.

В Германия екоценителите плащат по 450 евро и нагоре, а в Холандия 850 евро са съвсем приемлива цена. Испанецът е по-скромен - заделя най-много 220 евро.

Специализираните поръчки за производство на велосипеди са рядкост. Това обаче е проблемне само за българските производители. Работещите в бранша са доволни, че вече има запитвания и поръчки за велосипеди, които да сглобяваме у нас по спецификация на клиента. Някои от фирмите работят и по договори с големи компании. У нас например се произвеждат топ марки като Scott и Dahon.

Китай остава световната фабрика за части за колела. Но нашите фирми постепенно преодоляват тази "хегемония" и започнаха сами да произвеждат някои от необходимите им елементи и възли.

Антидъмпинговото законодателство в Европейския съюз вече пази европейските производители. То разрешава на фирмите само до 59% от използваните части в конструкцията на велосипеда да са от азиатската страна. Ето защо днес българският велосипед е един механизъм, сглобен от качествени италиански седалки, чешки гуми, португалски компоненти... Технологичните иновации допълват основата на успехите им.

Евтиният и не много качествен внос на велосипеди от Китай продължава да подбива цените на българския пазар. Онлайн магазините, които продават на ниски цени имитации на големи марки, също са сериозна конкуренция. Не бива да пропускаме и продажбите на велосипеди втора употреба. Те пък позволяват на някои българи да се сдобият с качествено ековозило на цени между 50 и 70% от тези във високия клас.

Не можем да пропуснем и други нашенски неуредици, които възпрепятстват по-широкото използване на колелото. Например липсата на велоалеи и на подходяща инфраструктура спира много българи да яхнат велосипеда. В София кметицата Йорданка Фандъкова раздели тротоара между колелата и пешеходците. В интерес на истината невинаги успешно, защото по тях отдавна нагъсто са "накацали" автомобилите.

Прогнозите са за ръст на продажбите и у нас, и в чужбина. Освен нови пазари българските производители развиват и нови продукти, с които да пробият на световната сцена. Един такъв иновативен сегмент са велосипеди с помощно ел. задвижване. Продължават и инвестициите в собствените марки и дизайн.

 


  • В много градове по света съществуват велосипедни алеи и велосипедни ленти, предназначени само за колоездачи, които обикновено са разположени в най-дясната част на автомобилното платно и имат специално обозначение. Напоследък има практика в някои по-големи градове за създаване на велопаркове за забавление и велопаркинги, където се паркират велосипеди за ограничен период от време.

  • Първият български велосипед, наречен "паяк", е направен през 1880 г. от Гено Стоянов - Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.

  • Велотакси или велорикша са популярен начин за придвижване в Азия. Те са подобни на рикшите, но вече не ги теглят хора, а ги карат велосипедисти. Възникват в Япония след появата на обикновените рикши и се разпространяват по цяла Азия. В Европа и Америка се появяват във втората половина на XX век като развлечение за туристите.

  • "Би Ем Екс" или "Бе Ем Хикс" (BMX - Bicycle MotoCross) е велосипед с малки (20") капли, без скорости, но с широки гуми. Често има приспособления (стъпенки) наречени "пег" (от англ. "peg" - щифт). Използва се за акробатични изпълнения на равен терен или U-образна рампа, най-вече за наречения freestyle (свободен стил на каране без ограничения) каране, което с една дума означава трикове. Трасето е покрито с пръст. Първият световен шампионат по състезания с BMX се провежда през 1982 година. Включен е като олимпийски спорт през 2008-а.

  • Чопър или лоурайдър е велосипед, който е тунингован в стил Lowrider. Тези колела имат извита седалка и дълга рамка, формата на която напомня на някои модели на Harley Davidson. Главното му предимство е луксозната изработка и удобството. Хром, кожа или кадифе са материалите, които са характерни за тези уникални велосипеди, създавани доста често по поръчка. С първоначален произход от Калифорния този вид велосипеди бързо стават популярни по цял свят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във