Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЕДОМСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ ВРЕДЯТ НА ВОДНИЯ СЕКТОР

Асен Личев, директор на дирекция Води в МОСВ, пред в. БАНКЕРЪГ-н Личев, България е сред петте най-бедни на водни ресурси държави в Европа заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър, поради което често е в преразход на вода от язовирите си. Съществува ли опасност от недостиг на вода в страната, ако този ресурс не се управлява правилно? - За съжаление последните прогнози показват, че настъпва още по-голямо затопляне на климата на Балканите. Според международните изследвания след 20 -30 години ще има сериозен недостиг на питейна вода в региона. Ако не се предприемат спешни мерки за възстановяване на горите и зелените площи, които са основните вододайни зони на страната, ако не се преустанови изземването на баластра от реките и не се спре с отрасловия ведомствен подход при използването на водите, твърде бързо ще достигнем до катастрофални резултати. Но нали приетата в края на май от кабинета национална стратегия за развитие на водния сектор до 2015 година целеше създаването точно на интегрирано управление на този ресурс?- Първоначалният замисъл бе точно такъв, но крайният вариант на документа се оказа доста по-различен. От него има една полза и една вреда. Положителното е, че чрез този правителствен документ бяха приети основните принципи на Рамковата директива по водите на ЕС. А стъпката назад според мен е, че във водния сектор се въведоха отраслови стратегии (енергетика, ВиК, напояване). До известна степен това означава, че и през следващите няколко години в сектора превес над общото управление на водните запаси на страната ще имат ведомствените интереси. Как тогава ще се решат проблемите, които са описани и в стратегията - съществуващият режим на водоснабдяване в значителен брой населени места, високите загуби по мрежата, некачествената нормативна уредба и като че ли най-важното - ограничен вътрешен финансов ресурс? - Това може да стане само чрез ясното съзнание, че през януари 2007 г., когато влезем в ЕС, вече няма да имаме административна граница за водите и ще трябва да се мерим със западноевропейските държави. Само че това не се съзнава на политическо ниво, а камо ли от обществото. Става дума за това, че след влизането ни в ЕС ще бъде въведен принципът за басейново управление на реките. Близо 80% от реките ни са трансгранични и ще бъдат управлявани съвместно от комисии, в които равнопоставени участници ще бъдат и съседните страни - Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Черна гора и Румъния. За съжаление обаче голяма част от водните ресурси на Балканите са на наша територия. Казвам за съжаление, защото ние индиректно поемаме най-сериозния ангажимент: задължаваме се водите, излизащи от България, да са с добро качество. Това трябва да бъде разбрано и да се направи необходимата нормативна рамка и дипломатическа подготовка, за да се регламентира по какъв начин участниците в двустранните комисии ще защитават националните си интереси и как ще разпределят задълженията си по общия воден басейн. И това трябва да се направи колкото се може по-скоро. А колкото до необходимите средства, като експерт смятам, че ако не си помогнем сами, няма кой да ни помогне. Дилемата е дали да вземем поредния заем от Световната банка, или да си оправяме проблемите със собствени средства - например чрез временно увеличаване на таксата за водоползване. Според мен няма смисъл да ставаме все по-зависими от външни финансови институции. Правихме сметка колко собствени средства ще са ни необходими за реконструкция на канализацията и изграждане на пречиствателни станции. Анализите показаха, че сумите могат да се съберат, като се увеличи таксата за водоползване на около 12-16 стотинки на кубичен метър. В момента тя е две стотинки. След въвеждането на отраслови стратегии във водния сектор обаче тази възможност отпадна. С какво точно ще се занимават съвместните комисии, за които споменахте? - Въпросът е много интересен. Със сега действащия закон за водите ние сме възприели басейновия принцип на управление на речен басейн по естествените граници на вододелите. Пълното му възприемане обаче изисква да има и финансов механизъм и икономически регулатор, за да може да се финансират мерки за опазване и използване на водите в този басейн. Досега в България всичко това е ставало централизирано. Дали ще бъде възприет новият принцип, е въпрос на политическо решение. Но ако той стане факт, то таксите за водоползване би трябвало да се събират в рамките на всеки отделен басейн и да бъдат харчени целево за опазването и възстановяването му. Искате да кажете че таксите за управлението на водите от трансграничните реки ще се събират от всички страни, през които те текат? - Все още не е решено. Това е възможен вариант, но далеч по-вероятно е да се даде предимство на националното - всяка страна да си урежда нещата на собствена територия. Вече правим някои подготвителни стъпки - почваме да питаме съответните страни кои са компетентните органи в тяхната администрация, които отговарят на национално ниво за водите. За съжаление трябва да кажа, че все още няма яснота по-този въпрос. Например аз не знам дали някой в нашето министерство е наясно кой е компетентният орган за водите в Гърция, която е страна член на ЕС. А с тях имаме най-големи спорове по отношение на водите. Необходимо е да се подпише споразумение с всяка държава, което да отразява принципите на Рамковата директива. Само така ще бъде даден отговор на въпроса как ще се изразходват таксите, които се събират в отделните страни, какви ангажименти ще поеме всяка от тях и как най-ефективно ще се използват конкретните водни ресурси. Неотдавна бяха оповестени данни на вашето ведомство, според които 14.1% от питейната вода в България е заразена и опасна за здравето на хората. Къде са най-сериозните проблеми и от какво са предизвикани те? - Този процент не е верен, защото става въпрос не за питейната вода, а за питейни водоизточници. Не може да се съпостави водоемът на някое село, захранващ 100 души, с язовир Искър например, осигуряващ вода на милионна София. С това обаче не искам да противопоставям хората от различните селища на страната. Наш ангажимент е да защитим правата на всеки от тях и всяко домакинство в страната да получава качествена водна услуга. Сега обаче изникна друг много сериозен проблем - оказа се, че голяма част от подземните води са замърсени с нитрати. Тази информация стана известна едва в началото на тази година, а преди месец ни бе възложено да направим анализ кои са най-уязвимите зони. След като добием пълна картина на замърсяванията, трябва да предвидим и необходимите мерки за очистване. Сетне трябва да коригираме и преразпределим финансовите ресурси по управлението на водите, фиксирани в стратегията, за всяка от годините до 2013-та.Как ще се гарантира качеството на питейната водата, след като страната ни стане член на ЕС? - Постепенно и това ще стане, тъй като операторите ще бъдат задължени да го правят, като приложат различни методи за третиране на водата. Този въпрос е регламентиран в отделен нормативен акт - Наредба за качествените изисквания на повърхностните води, предназначени за питейно-битовото водоснабдяване. За пръв път в него се постави въпросът как на входа на водоснабдителната система да постъпва качествена вода. За местата с много силни замърсявания от нитрати ще се търси алтернативно водоподаване. Конкретните изисквания обаче ще бъдат допълнително разработвани. Целта и на новия Закон за водите, който кабинетът ще гледа на 27 декември и трябва да бъде приет през следващата година, и на Рамковата директива е да задължи държавата да направи всичко възможно, за да осигури добро качество на повърхностните и подземните питейни води. Бихте ли обяснили същността и целта на категоризацията на питейните води в страната, която бе разпоредена от министрите на околната среда и здравеопазването Долорес Арсенова и Славчо Богоев в началото на месеца? - Според наредбата водите се разделят на три категории - А1, А2 и А3. Първата е за най-чистата вода и ще изисква най-малко средства за подобряване на качеството, например механичен филтър, който да спира физически замърсители (камъчетата, песъчинки, клонки, листа и др.). Втората категория е за по-замърсените води, чието пречистване изисква въвеждане на определени химически реагенти. А3 е за най-мръсната вода, тъй като освен всичко посочено дотук при нея е необходимо и биологично пречистване. Категоризацията на всички водоизточници трябва да приключи до 2007 година. Тогава ще е ясно състоянието на всеки отделен водоизточник и методите за пречистване, които задължително трябва да се прилагат. Така ще се гарантира еднакво качество на водата за всички потребители в страната. За период от четири години са издадени близо 250 разрешителни за малки ВЕЦ-ове, а досега са построени едва около 30% от тях. На какво според вас се дължи този дисбаланс, при положение че произведената от подобни централи електроенергия се изкупува на преференциална цена от НЕК? - Ето тук е справката към първи август 2004 година. Точната цифра на разрешенията е 244, а са изградени едва 48 ВЕЦ-а. Причината според мен е първоначалната преценка, че това е една инвестиция, която се изплаща твърде бързо. В началото едва ли не като масовата психоза много хора се втурнаха да си извадят разрешително, което после да изтъргуват изгодно. Но голяма част от тях не си направиха разчет за необходимите документи, които трябва да бъдат издадени за строеж на централата. Допълнителен проблем се оказаха и лошите предварителни хидроложки анализи. Повечето от данните бяха от 1986 г. и естествено не отчитат измененията на климата през последните години. Оказа се, че дебитът на водата е намалял значително. Поради това много от кандидатите се опариха, тъй като бяха закупили предварително оборудването и съоръженията. Новия закон за водите предвижда разрешенията за изграждане на нови ВЕЦ-ове да се дава само след направена оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Да разбираме ли, че досега това правило не се е спазвало и ако се пристъпи към практическата реализация на част от лицензите, издадени досега, може да пострада околната среда? - Според сега действащото законодателство директорите на районните инспекции по околна среда преценяват дали е необходима екологична оценка, или не. Има писмо от министъра на околната среда, в което те са посъветвани да преценяват, че във всички случаи трябва ОВОС, но законът не ги задължава. А това оставя широко отворена врата за свободни тълкувания. Критериите за оценка на заявленията за ВЕЦ-овете не са регламентирани в нито един закон или наредба. Което дава много голяма свобода на бюрократичното въображение. Още през 1997 г. аз и мои колеги настоявахме да се направи Наредба за проучване, използване и опазване на повърхностните води. Тя трябваше да включва критерии за малка ВЕЦ - за добив на баластра, корекция на реката. Но политическото ръководство и тогава, а и сега избягва този въпрос. Просто липсва воля проблемът да бъде решен.Говори се, че с новия закон за водите, който трябва да влезе в сила в края на 2005 г., ще бъде премахната възможността собствеността върху водите да бъде разделяна на частна, общинска и държавна. Защо се налага тази мярка? - По време на предишното правителство се наложи да се създаде плурализъм на собствеността върху водата - частна, общинска и държавна. Това доведе до много сериозни трудности при администрирането на процеса. А върху водата практически няма собственост, защото това е признак на вещ. Изворът във Велинград, Клептуза според сега действащия закон за водите, е наполовина общински и наполовина държавен. Може ли някой да каже как да се раздели? Затова в новия закон ще се определи само публичноправният режим за ползване на водата. А тя няма да се натоварва излишно със собственост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във