Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Вече 63.5% от българите с достъп до интернет

Половината от потребителите на интернет предоставят някакъв вид лична информация в глобалната мрежа, това показва проучване на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 година. Най-често това са данни за контакт например домашен адрес, телефонен номер, е-поща -това правят 40.2 на сто от хората.  Оказва се, че лицата с основно или по-ниско образование са по-малко склонни да дават лична информация в интернет - 28.6 на сто. Най-малко лица са предоставяли данни за разплащане като номер на кредитна или дебитна карта, номер на банкова сметка - относителният им дял е 8.7 на сто.

През последните дванадесет месеца 45.9% от ползвателите на интернет, са осъществили някакви действия, за да управляват достъпа до тяхната лична информация. Тези действия обикновено са свързани със запознаване с политиката на даден уебсайт за защита на личните данни на потребителите - 28.9% или с ограничаване на достъпа до профила си или до собственото съдържание в социалните медии - 19.3 на сто.

Голямата част от лицата, използващи интернет - 52.2%, са запознати с факта, че "бисквитките" (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уеб сайтовете, които посещават, но едва 14.1% са променяли настройките на интернет браузера си за ограничаване на броя на "бисквитките", които се съхраняват на компютрите им. Малко повече от половината лица, сърфиращи в мрежата, нямат притеснения, че действията им в интернет се записват с цел изпращане на съобразени с интересите им реклами - 50.8 на сто. Вероятно това е причината само 8.7% да използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в интернет (anti-tracking софтуер).

Расте броят на българските домакинства с достъп до интернет

Делът на домовете с достъп до "мрежата" е 63.5%, докато година по-рано той е бил с 4.4 пункта по-надолу. 62.8% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори, отчитат от НСИ.

През 2016 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е Североизточният район  - 67.3 на сто. След него се нареждат Югозападният и Южният централен район - с по 64.9 на сто. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 58.6% от домакинствата.

Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 36.5% от домакинствата все още нямат достъп до интернет в домовете си. Близо половината от тях - 49.5% посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 42.5% смятат, че нямат нужда от него, а според 32.1% оборудването е скъпо.

През текущата година 58.1% от населението на възраст между 16 и 74 години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 3.5 процентни пункта. Най-активни потребители на интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като 87.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта за присъствие в глобалната мрежа и едва 12.9% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 58.5 и 57.8 на сто. Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование - докато 86.6% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 28.5% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя. Трудовият статус на лицата също се отразява върху активността им в глобалната мрежа. Най-често я използват учащите - 95.3% от които сърфират редовно, а при работещите лица относителният дял е 74.9 на сто. Почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет  - 44.4 на сто.

Интернет предимно през мобилния телефон

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет в домашни условия е мобилният телефон, използван от 70.4% от активните потребители на интернет. Освен традиционните устройства, като настолен компютър, лаптоп и таблет, някои потребители избират по-интересни средства за сърфиране, например смарт телевизор, който се използва като устройство за достъп до интернет от 6.2% от лицата. Хората, които редовно използват интернет извън дома или работното място, също предпочитат мобилния телефон за достъп - 69.1%, а 30.4% сърфират чрез лаптоп или таблет.

Интернет заради социалните мрежи

Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. Над 95% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи като Facebook, Twitter и Google+ или за ползване на е-поща. 81.4% от лицата използват глобалната мрежа за достъп до информация, четене на онлайн вестници, новини, списания или намиране на информация за стоки или услуги. Следва делът на ползващите интернет за забавление, например за слушане на музика онлайн, играене на игри, гледане на телевизия в интернет, видео при поискване - 63.6 на сто. Най-нисък е делът на лицата, използващи интернет за качване на собствено съдържание - 35.6 на сто.

Онлайн пазаруват - 16.6%

През 2016 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 16.6 на сто. Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са лицата на възраст 16 - 24 и  25 - 34 години с относителни дялове съответно 31.1 и 29.9%, а едва 1.3% от населението на възраст 65 -74 години извършва поръчки по интернет.

През изминалата година жените са били по-активни в онлайн пазаруването от мъжете съответно 17.1 и 16.1 на сто. Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки, като 77.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули. На следващо място са закупуването на стоки за дома - 24.2% и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации - 23.4 на сто. Повечето стоки и услуги са били закупени от продавачи от България - 87.4%, но немалко лица пазаруват от продавачи от други европейски страни  - 41.4% или от други страни извън ЕС - 18.7 на сто. През последните три месеца преди анкетирането повечето лица са купували или поръчвали стоки или услуги между един и два пъти - 42.9%, като общата стойност на покупките основно е била до 200 лева.

 

 

 

 

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във