Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЕЧЕ 12 ГОДИНИ СПИСЪКЪТ НА ДС БЪЛВА СКАНДАЛИ

Прословутият доклад от 1991 г. за дейността на бившата Държавна сигурност, разгласен в края на юли от депутата Йордан Бакалов, съдържа имената на една дузина фирми. За някои от тях бе казано само, че са проявили безстопанственост, други пък бяха обявени за прародители на сегашните видни контрабандисти. Самият Бакалов назова само две имена - Тюркмен и Инко. Но в доклада са намесени още няколко дружества, гравитиращи около Кинтекс и бившата Интеркомерс. Най-неизвестното измежду тях е Ширио, свързано от авторите на писанието със скрития транзит на специално оборудване и лекарства - редом с Тератон и с фирмата на покойния Исмет Тюркмен - Тюркмен Истаблишмънт. От съдебните архиви се разбира, че въпросното дружество е създадено под името SCIRIO на 14 декември 1988 г. в любимия на доста наши бизнесмени гр. Вадуц - Лихтенщайн. Капиталът му е бил 25 хил. щ. долара, а негов директор до декември 1989-а е Луис Йохри - от името на Ругел Киберна Фервалтунгс - Вадуц (Ruggell Kyberna Verwaltungs AG). Като официален представител на Ширио (а според по-късни сведения и като негов едноличен собственик) се води Президиал Анщалт (Praesidial Anstalt). С годините Ругел сменя управлението си, а към края на 90-те и името си - на МГВ Мениджмънт и управление (MGV Management und Verwaltung). Последната справка за SCIRIO-Лихтенщайн в търговския регистър е от 1999 година.Историята на българското Ширио започва през 1989 г., когато е вписано под номер 12 в регистъра на чуждестранните филиали. Няколко месеца по-късно то става ООД и адресът му е преместен в хотел Орбита. Капиталът му първоначално е бил 80 хил. лв. и 38 хил. щ. долара и остава такъв чак до 1999 година. Регистрацията е извършена от 35-годишния по онова време Емилиян Христов Гебрев в качеството му на пълномощник на компанията от Вадуц. Гебрев (или Христов, както е в документите) е разполагал с генерално пълномощно да представлява SCIRIO, като е имал възможност да прехвърля правата си по него и на трети лица. През 1999 г. Гебрев влиза в Ширио с фирмата си Омеком ЕООД. И двете решения - от името на Омеком и от името на Ширио, са взети от него, като във втория случай той е гласувал като генерален пълномощник на лихтенщайнската офшорка.Според търговските регистри, Гебрев има участия в още няколко дружества - Вран АД, Емко ЕООД, Итранс, както и в Синком България. Той е сред учредителите и на Еаз-приват, което през 2000 г. купи Електроапаратурния завод в Попово.Тератон и Инко са другите примери за скрит транзит, посочени в доклада от 91-ва. Макар и по-скромно, Инко е ЕООД (не бива да се бърка с Интко, която е косвен съсобственик на Трансимпекс) и има по-любопитна съдба от тази на все още държавното Тератон АД. И двете възникват с Разпореждане 31 на Министерския съвет от 30 октомври 1991 г. за създаването на търговски дружества с държавно имущество. (В него са изброени 30 фирми, предимно външнотърговски, сред които и Интеркомерс и Инсист). Та през 1991-ва Инко ЕООД поема активите и пасивите на бившето търговско предприятие Индустриално коопериране, а негов пръв управител става Божидар Петров (по онова време шеф и на Завода за изчислителна техника). Специалитет на дружеството е електрониката, като се говори, че с негови средства са създадени задгранични фирми в Сингапур и в Силиконовата долина в САЩ.Скоро след учредяването на външнотърговските дружества, с решение на правителството от март 1992 г., доста от шефовете им са уволнени. Назначенията и преназначенията се правят от тогавашния министър на отбраната Димитър Луджев. Така начело на Инко застава Кирил Кирилов. След няколко месеца и той е сменен от бившия разузнавач Стамен Петров, който също не изкарва и година като шеф на дружеството. В края на въртележката начело на Инко застава Александър Гюлев (бивш член на борда на Тератон). Поредната смяна на караула е обявена на 13 септември 1993 г., а само три дни по-късно е направен опит дружеството да бъде ощетено с 56 млн. тогавашни лева. Става дума за превод, нареден през БИОХИМ по лична сметка на небезизвестния Дилян Дорон. В основата е договор за доставка на петрол, сключен с Инко трейдинг - смесена фирма на държавното ЕООД и регистрираното на остров Ман Англо импорт експорт. Това не е единствената съмнителна операция, свързана с Инко. Държавната компания се оказва замесена и в опита за тайната приватизация на БИОХИМ, за който са обвиняеми и Дорон, и бивши шефове на банката.Колкото до Александър Гюлев, той успява да преживее три правителства - чак до бурната пролет на 1997 г., когато в рамките на месец и нещо Министерството на търговията остави незабравими спомени у магистратите в Софийския градски съд. На 13 май 1997 г. Румен Денчев, заместникът на тогавашния търговски министър Даниела Бобева, набързо взема решение за вливането на Инко в Тератон. По този начин на 2 юни 1997 г. Инко изчезва от правния мир... за да възкръсне след няколко седмици. На 17 юни същата година новият министър на търговията Валентин Василев решава да отдели Инко ЕООД от Тератон и назначава за негов управител Лъчезар Стефанов. Любопитното е, че още преди министърът да се произнесе (на 10 юни 1997-а), Стефанов иска от съда удостоверение, че Инко не е прекратено. Какъв е бил резултатът от неговите усилия днес е трудно да се установи, но е очевидно, че всички тези трансформации не са били плод на странни капризи или случайни хрумвания. През 1999 г. Стефанов е назначен и за член на надзорния съвет на Микропроцесорни системи - Правец, което даде повод за много приказки, че именно Инко стои на входа и на изхода на правешкия завод.През февруари 2000 г. възкръсналото Инко е продадено на консорциум между РМД Инко 99 (чийто собственици са петима граждани, включително Лъчезар Стефанов) и Еврогруп 99, което на практика контролира един от безмитните оператори Софком. Цената е 440 хил. щ. долара, като по-голямата част е разсрочена за десет години.Приватизацията на Тератон все още предстои. Дружеството е включено в спецсписъка от 15 компании със значение за националната сигурност. Това означава, че предстоящата сделка ще е възможна, след като парламентът одобри стратегията за раздържавяването му.А иначе търговското предприятие Тератон е образувано на 1 октомври 1988 г., чрез отделянето му от Стопанско обединение Битова електроника - Велико Търново. Като държавно АД е регистрирано на базата на цитираното вече правителствено Разпореждане 31 от 1991 година. Но още преди съдът да го впише в регистрите, кабинетът освобождава двама от членовете на неговия съвет на директорите - споменатия вече Александър Гюлев и Красимир Лаков. Така начело на Тератон в началото на 90-те години застават Младен Мутафчийски, Румен Манолов и Красимир Станев. Манолов е бил член на надзорния съвет на Булгартабак (където е заместен от бившия шеф на Интеркомерс Владимир Кърпачев), както и в бордовете на Кинтекс и Балкантурист. В директорския борд на Тератон той остава за кратко (сменен е от Петър Андонов) и след приватизацията на СОМАТ влиза в управата на тази компания.Безспорно най-известната фигура в Тератон е Младен Мутафчийски, станал преди три месеца член на надзорния съвет на Първа източна международна банка. Като изпълнителен директор на дружеството Мутафчийски бе за известно време партньор на Мултигруп, с която през 1992 г. създаде позабравената вече фирма Матрикс България - с адрес и предмет на дейност, покриващи се с тези на държавната Тератон. Той бе и в съвета на директорите на Дисконтова къща и на Балкан инвест. Мутафчийски успя да включи Тератон в съдружие и с фирмата на Васил Божков СЛВ, с която през 1992 г. бе учреден Т.С. консорциум ООД (няма данни за сегашната структура на собствеността му). Но най-трайно се оказа сътрудничеството му със Селена холдинг на Асен Мичковски и Илиян Шотлеков. Сега Мутафчийски е в борда на приватизационния холдинг Северкооп гъмза и в управата на доста от дъщерните му дружества.Младен Мутафчийски ръководи Тератон чак до 1 юли 1998 г., когато бе заменен от Илия Чалев - бивш шеф в Кинтекс. По-късно мястото на Чалев зае Любомир Тодоров, който пък стана изпълнителен директор на скандалния Терем. От 7 юли 2003 г. начело на Тератон е Петър Рангелов Петров.Далеч по-трудно е да се проследи бурната история на Инсисттъй като в търговския регистър подобно дружество ... липсва. По-точно фирменото му дело се води изчезнало. На 20 март 1992 г. правителството замени директора му Огнян Бозарев с трима души. Единият от тях е Радостин Генов - бивш шеф в Трансимпекс, който днес често се появява по медиите като председател на сдружението на безмитните оператори. От Инсист тръгва кариера и на адвоката и сегашен депутат от НДСВ Даниел Вълчев. Третият, назначен в борда, е Боян Загорски. Това обаче е по-безинтересната част от сагата около бившето търговско предприятие Инсист. То е замесено в скандалния проект Нева, чиято реализация започва в далечната 1986 г. с участието на ДЗУ - Стара Загора. По времето, когато Инсист е регистрирано като АД, се води и следствие за източването на старозагорския Завод за дискови запаметяващи устройства. Твърди се, че само покрай проекта Нева (а ДЗУ има и други задгранични инвестиции) от страната са изнесени безконтролно 60 млн. щ. долара... Всичко като че ли приключва през юни 1994 г., когато Инсист просто се влива в ДЗУ.(Следва)

Четете още

Банкеръ Daily

Публикуваха списъци с лошите кредити в КТБ

В списъците има и политици, между които неформалният лидер на ДПС Ахмед Доган Още »
Банкеръ Daily

Кунева защити стипендиите за ромски деца

Средствата, които Министерството на образованието ще отпусне за стипендии на ромските деца са 218 000 евро. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във