Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В СВЕТА ПЕЧЕЛЯТ ОТ ЗАГУБИТЕ НА ВИК, НИЕ ГИ ПЛАЩАМЕ

Всяка пролет от трийсет-четирийсет години насам се отваря темата за водния проблем. През последните - демократични времена, дебатът се усили, но първата и последна дума в него имат отговорните държавни служители и ВиК-дружествата. Да се чуди човек от колко кладенеца вода могат да извадят, но не за да я пият жадните, а за да се оправдаят. То не бе засушаването в световен мащаб, не бе промяна в климата на страната ни или пък огромните разхищенияпо пътя на водата от язовира до чешмата. Официалните данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за загубите на ВиК сочат, че за периода 1998-2001 г. от водопроводната мрежа на страната са изтекли в неизвестна посока средно 60% от общото количество вода. В някои райони течовете стигат дори до 70-80 на сто. Такъв разход трудно може да се обясни единствено с износената водопроводна мрежа. Наистина азбестово-циментовите тръби, с които са плетени ВиК-мрежите в цялата страна (в средата на миналия век), отдавна са с изтекъл експлоатационен срок и непрекъснатите течове също си казват думата. Но отговорните фактори не обелват и зъб по въпроса, защо когато се спука тръба, и то в София, дни наред тече... Къде са аварийните групи, къде са обикновените водопроводчици? Е, това обяснява защо пак ще има режим на водата. Като се прибавят и кражбите, в които българинът няма равен на себе си, може да се каже, че пъзелът на водната криза е сглобен.Според Асен Личев, началник на отдел Ползване на водите в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), не изглежда нормално едно дружество като Софийска вода например да отчита загуби от 150 млн. куб. м вода и да доставя на абонатите си едва 100 млн. куб. м, а злощастните потребители да плащат всичките 250 млн. изразходвани кубика. Само защото липсите на водоснабдителните дружества, влизали в графата загуби и се начислявали върху сметките на абонатите. И това ако не е златен бизнес, здраве му кажи! Защо да се чудим после, че като се спука тръбата, дни наред тече и на никого не му пука? Така ще е, докато гражданите не си научат правата и не започнат да съдят тези, които им прибират двойна и тройна цена за услуга, която освен всичко друго не е и качествена. По простата причина, че от софийските чешми продължават да текат кал, камъни и буболечки (мъртви).В анализа на звеното за управление на водния заем към Световната банка (СБ) например се сочи, че изтеклите в неизвестна посока 60% от водата през миналата година трудно могат да бъдат приети. Според анализаторите, реално загубената вода е не повече от 40 на сто. Останалите 20% от загубите се дължат на неефективното управление на ВиК-дружествата. Което на професионален език означава, че има занижено отчитане на консумацията, непълен регистър на потребителите, неточности по измерването и отчитането на база. По-драматичното в случая е, че и до момента за водоснабдителните дружества понятието загуба е обект само на записани статистически данниА те по никакъв начин не водят до увеличаване на приходите им и до по-големи данъчни постъпления в бюджета. Но именно това нехайство - по отношение на загубите - удря всеки месец потребителя по джоба. Търпеливият български абонат пък безропотно плаща и за остарялата мрежа, и за некачественото управление. Нещо повече, редовно преглъща всяко поредно поскъпване на водата, налагащо се не само от огромните загуби, но и от колосалната сума, нужна за генерална подмяна на цялата инфраструктура. По последни данни на двете ресорни министерства - МРРБ и МОСВ, за нея са необходими 3 млрд. лева. Други 2 млрд. лв. трябват за доизграждане и ремонт на язовирите.Но ако се отклоним за малко по темата абонат, трябва ясно да кажем, че навсякъде по света (а вече и у нас) постоянният платец е засипван с бонуси и денонощно е ухажван от търговеца на услуги. Все в тоя ред на мисли си струва европейските собственици на Софийска вода да отговорят на един въпрос например - кога ще заработят по европейски? Проблемите с водните загуби са намерили отражение и в проекта на нов закон за водитеразработен от екип на МОСВ на базата на принципен анализ на Световната банка. Проектът трябва да влезе в Министерския съвет в края на април. В чл. 193 от него е записано, че когато общите загуби на вода, отчетени от дружествата, са над 25%, те няма да се калкулират в цената за крайните потребители и остават за сметка на дружествата. Този текст се оспорва от заместник-министъра на регионалното развитие Иван Саев. Според него, е необходим плавен преход при натоварване на ВиК-дружествата със загубите. В противен случай те щели да фалират. Да фалират бе, Саев - след това може и по-читав собственик да ги купи, а водата да потече... като в Европа! Нали натам сме тръгнали! Пък нека и един воден бос да видим пред съда - за прибрани пари и недоставена вода. Всъщност истината за загубите години наред потъва зад дебелите стени на държавните канцеларии и нежеланието (или неумението) на техните служители да разработят национална стратегия за развитие на водния сектор. Съществуващите ВиК-дружества разполагат с доста подробни технико-икономически данни, събирани в продължение на десетилетия. Информацията отразява реалното състояние на дружествата, но в момента се ползва само при управлението им. И то не навсякъде. Вместо да изготви комплексен анализ на тези налични данни, ведомството на Костадин Паскалев продължава да разчита на проучвания и проекти, дело на реномирани български и чуждестранни консултантски фирми, включително и на Световната банка. Техните разработки за намаляване на загубите обаче съдържат един съществен недостатък - не отчитат реалното състояние на нещата по места. Така се стига до онова споменато вече ниво на загубите от 60 на сто. Според Българската национална асоциация по качеството на водите, необходимо е ресорното министерство да обобщи и анализира съществуващите данни, след което да категоризира отделните водоснабдителни дружества. Процедурата едва ли ще отнеме повече от три месеца, но ще даде солидна основа за съставяне на бъдещите експлоатационни и инвестиционни програми, твърди ст.н.с. д-р инж. Атанас Паскалев, председател на асоциацията. Категоризирането ще улесни и бъдещия национален регулаторен орган, който няколко правителства все се канят да създадат и все не сколасват. Той ще бъде на подчинение на Министерския съвет, ще регулира цените на водата и нивото на услугите, ще урежда и евентуалните спорове между водните оператори и държавните институции. През април в МРРБ ще бъде представен проект за създаване на регулативния орган, разработен от британската консултантска компания Хаукроу, която от една година проучва българския пазар. Изследването се прави с безвъзмездната помощ на Световната банка в размер на 300 000 щ. долара. И ако някога регулаторът бъде създаден - нищо чудно и клиентите на ВиК да разберат най-после за какво точно плащат.Проблемите на ВиК имат решение, което с неизменен успех се прилага в различни страни, твърдят експерти. Всяка държава сама решава под каква форма ще допусне частния капитал, но навсякъде въпросният капитал инвестира в намаляване на загубитеза да печели и от продажбите на икономисаната вода. Впрочем масова практика на международните финансови институции е да финансират различни проекти за намаляване на водните загуби. При това условията за кредитиране са напълно пазарни. Чудно кога ли и българските банки ще се сетят за тази пазарна ниша?Борислав Петров, наблюдател на проекта за водния заем по линия на Световната банка, съобщи за в.БАНКЕРЪ, че очакванията за реално подобряване на водната инфраструктура (след пълното реализиране на кредита) не са оправдани, защото необходимите за тази цел инвестиции са много по-големи. Според него, загубите могат да се намалят освен чрез подобряване на амортизирана водопреносна мрежа и чрез подобряване на нейното управление. Това е и становището на Световната банка, която финансира проекта за отдаване на концесия на ВиК-дружествата във Варна и Шумен. Това ще разтовари и джоба на потребителя от неприсъщите разходи, които плаща не по своя вина.На 30 юни 2002 г. изтича срокът на заемното споразумение със Световната банка по проекта за подновяване на водоснабдителните системи в България и тяхното бъдещо преструктуриране. Това е един от първите проекти на СБ у нас, одобрен още през 1992 г. и станал известен като водния заем. Първоначалният му размер бе 98 млн. щ. долара. Поради бездействието на няколко поредни правителства обаче проектът зацикли чак до 10 октомври 1995 г., когато бе сключено допълнително споразумение между СБ и кабинета на Жан Виденов, а сумата по заема бе намалена на 57 млн. щ. долара. От тях 45 млн. щ. долара са определени за ВиК-дружествата, а 12 млн. щ. долара са предвидени за топлофикационните дружества. През 1998 г. по договореност между Министерството на финансите и Световната банка сумата е трансформирана в германски марки при курс 1.6 г. марки за долар. Последвалото поскъпване на щатската валута изяжда още една част от сумата и стойността на заема се свива до около 35 млн. щ. долара. През 2000 г., поради бързото усвояване на предвидените средства от топлофикационните дружества (заради големите им нужди), е взето решение те да получат още 3 млн. щ. долара от парите за ВиК-тата. От общия заем за водоснабдителните дружества остават 32 млн. щ. долара, които са разпределени в няколко направления. За рехабилитация на водопреносната мрежа, в която се включват всички строителни дейности и подмяната на остарелите водопроводи, са заделени само 15 млн. щ. долара, 9 млн. щ. долара отиват за доставки на кранове, водомери, помпи, уреди за откриване на течове и софтуерни продукти. Други 8 млн. щ. долара пък са предназначени за консултантски проучвания на състоянието на дружествата и изготвяне на програма за намаляване загубите от течове. Досега 21 ВиК-дружества са се възползвали от средствата на Световната банка. Усвоена е цялата сума за доставки и всички те са направени. Пред пуск са около 50 обекта, строителните работи на които по план трябва да приключат до юни 2002 година.Неусвоени остават само 3.5 млн. щ. долара, и то от... парите за консултации и проучвания. Те са заделени за разработка на концесионни процедури за ВиК-дружествата във Варна и Шумен, но проектите още са в начална фаза. За тях Световната банка е предложила едногодишно удължаване на срока. Преди да се усвои остатъкът от сумата обаче, е необходимо да се разработи дългоочакваната секторна стратегия. Имайки предвид досегашните темпове, това едва ли ще стане в рамките на една година. Навярно поради това Световната банка препоръчва остатъкът от заема да се похарчи също за доставка на ВиК-оборудване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във