Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В СОФИЯ, СКОПИЕ И ТИРАНА ЗАМИРИСА НА ПЕТРОЛ

Ограниченията, налагани от Турция при преминаването на танкери през черноморските проливи, и разработката на нови нефтени находища в региона на Каспийско море правят все по-проблемен достъпа на нефта до световните пазари. Поради различни екологични изисквания и километричните опашки от кораби пред Босфора през 2003 г. петролните фирми са загубили над 700 млн. долара. Прогнозите за 2004-а са загубите да надхвърлят 1 млрд. долара. Това прави крайно наложително заобикалянето на Босфора. Възможните варианти са пет: през турска Тракия (Кайркьой - Ибрикбаба), Бургас - Александруполис, Бургас - Вльора, Констанца - Триест/Омишвали и Одеса - Броди. Засега обаче нефт има само за едно трасе. Затова и конкуренцията между отделните проекти става все по-ожесточена. ---------След повече от десетгодишно чакане на 28 декември в София бе подписан меморандумът за разбирателство в подкрепа на трасето Бургас - Скопие - Вльора. Документът изразява политическата воля на България, Македония и Албания за реализацията на този проект. Подписи под него сложиха министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, министърът на икономиката на Македония Фатмир Бесими, албанският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Дода и президентът на американската корпорация АМБО Едуард Фергюсън. Допълнително бе подписана и декларация за тристранно сътрудничество от премиерите Симеон Сакскобургготски, Владо Бучковски и Фатос Нано. Този документ доказва желанието и на трите правителства да работят за развитието на нашия регион. Уверен съм, че с общи усилия ще успеем да реализираме петролопровода Бургас - Вльора, заяви след церемонията Симеон Сакскобургготски. Частната американска корпорация АМБО, която е инициатор на проекта още от 1994 г., засега е и негов собственик. Трасето, което е част от европейския коридор № 8, е с дължина 912 км, от тях 480 км са на територията на България. Планираният му капацитет е 750 хил. барела дневно, т.е. около 35 млн. тона нефт годишно, и по предварителни разчети строежът ще струва около 1.2 млрд. долара. Основната част от средствата - 900 млн. долара, ще се осигурят чрез заеми от търговски банки, гарантирани от Американската експортна агенция OPIC и щатската Ексимбанк (Eximbank). Останалите ще бъдат предоставени от фирмите, които ще станат акционери в бъдещото съвместно дружество, ангажирано с експлоатацията на съоръжението. Прогнозираната възвръщаемост на инвестициите засега е 18 на сто. Както при всеки нефтопроводен проект, и в конкретния случай проблемът не е толкова в намирането на внушителна сума за неговата реализация или в подкрепата на транзитните страни. Въпросителните са най-вече около осигуряването на необходимите количества нефт. От АМБО са категорични, че суровина за петролопровода до Вльора ще има. Щатската компания е подписала предварителни договори с петролни гиганти, притежаващи находища в региона на Каспийско море. Вече са осигурени 25% от необходимите количества, а преговорите за останалите са на финален етап, заяви за в. БАНКЕРЪ Едуард Фергюсън. Съдейки от някои информации, трасето Бургас - Вльора е единственото от разработените варианти за заобикалянето на Босфора, подкрепено от собственици на прикаспийски петрол. Основната причина е, че изходното му пристанище в албанското градче Вльора е с голяма дълбочина, позволяваща нефта да се товари на големи трансатлантически танкери (с вместимост 300 хил. тона). Така той може директно да се изнася за страните отвъд Океана и главно за Съединените щати, които са най-големият купувач на суров петрол в света. А това съответно прави проекта максимално финансово и икономически изгоден. Тръбопроводът до Вльора е икономически много ефективен, защото при такса от 1.3 долара на барел, каквато прогнозираме, че ще е тарифата на АМБО, тя ще е далеч по-изгодна за петролните компании, отколкото да плащат за преминаване през проливите, обясни финансовият мениджър на американската компания Уорън Филипс. Изгода, и то многостранна, от петролопровода ще има и България. Подобни транзитни нефтени трасета гарантират сигурност, а и пари от таксите за преминаване на черното злато. Според предварителните разчети държавата ни ще печели годишно от такси около 80 млн. долара, но индиректните постъпления ще са значително по-големи. Пари ще падат и от входното пристанище край Бургас, от танкерните площадки (на 7-8 км от брега) и от резервоарното стопанство, което ще поеме и част от задължителния държавен петролен резерв. Отделно трябва да се добавят новите работни места (близо 2500) и допълнителният пазар за електроенергия - за трите помпени станции у нас ще са необходими около 60 мегавата. Само пред първите две години в българските фирми - подизпълнители на проекта, в доставчиците на електроенергия и в компаниите, обслужващи пристанището, ще влязат около 250-260 млн. долара, са изчисленията на Филипс.Ще спечелят и българските фирми, които успеят да влязат в акционерното дружество, експлоатиращо трасето. Според условията на финансиращите институции всеки от бъдещите акционери трябва да придобие поне 10% от уставния капитал (т.е. минималното участие е 30 млн. долара). Българските заявки засега са две - на Индустриален холдинг България и на Алианц България. Преди месец интерес прояви и Общинска банка, но на този етап не е ясно дали тя действително ще се включи в начинанието.При всички положения подписаният между Коледа и Нова година меморандум бележи началото на доста напрегнати дейности. Още през януари могат да започнат процедурите по изготвянето на доклад за оценка на въздействието върху околната среда на петролопровода. През пролетта той ще бъде внесен за одобрение от екоминистерствата на трите балкански страни и ще се представи на финансиращите институции. Междувременно е необходимо да се изготвят всички технически, финансови и икономически разчети на трасето, да се сключат договорите за запълване на тръбата с нефт, да се уточнят всички юридически проблеми на територията на България, Македония и Албания. Планира се в един от крайните предпроектни етапи техните правителства и щатската компания АМБО да подпишат същинския договор за строителството. В него ще бъдат записани точните стойности на таксите, които ще получава всяка от транзитните държави, ще се фиксира експлоатационният и данъчният режим на оператора на тръбопровода. Самият градеж се очаква да започне най-рано през есента на 2005 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във