Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В СДЕЛКАТА ЗА БТК НЕ РАБОТЯТ СЛУШАЛКИТЕ

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ КАКВО ТОЧНО СЕ ПРИВАТИЗИРА Провалилата се продажба на БТК предизвика в крайна сметка най-вече медиен шум. И обвинения в какво ли не: като се започне от безобидни на пръв поглед лобирания и лични пристрастия, мине се през внушенията за източване на монополната до неотдавна компания и се стигне до нападките за национално предателство. Но някакви особени вълнения и притеснения сред управлящите не се забелязаха.Не направи изключение и тази седмица, когато в престрелките по темата се включиха всички действащи лица, а самата компания пък отново бе хвърлена на везните на Темида. Поредният епизод от сериала БТКзапочна в понеделник (12 май). Тогава в изпълнение на препоръката на надзорния си съвет от 7 май Агенцията за приватизация покани за преговори кандидата, класиран на второ място в конкурса за националния телеком - консорциума Коч холдинг/Тюрк телеком. Решението за подновяване на преговорите обаче било взето на съботна сбирка на правителството, на която, според неофициална информация, за Коч е лобирал лично премиерът Симеон Сакскобургготски. Поканените кандидат-купувачи отказаха коментар, но в турската преса бе публикувано изявлението им, в което се казва, че мобилизират всичките си възможности търгът да приключи при най-подходящи условия от социална, техническа и икономическа гледна точка за БТК и за съседна България.Освен на българския премиер турският консорциум получи подкрепата и на кабинета в Анкара, и то съвсем официално, чрез външния си министър Абдуллах Гюл. При неговата визита у нас ръководителят на турската дипломация заяви: Ние сме много заинтересовани от приватизацията на БТК. Нашата фирма предложи по-добра оферта и по-добра цена. Пред българските медии посланикът на САЩ в София Джеймс Пардю изрази разочарованието си от отказа телекомът да бъде продаден на американския купувач Адвент и дипломатично уточни, че ефектът ще бъде оценяван в кабинетите на американските фирми, а не в тези на правителството във Вашингтон. На шумна пресконференция в сряда (14 май) пък от отхвърления купувач Вива Венчърс (все още 100-процентова собственост на американския фонд) изтъкнаха, че решението на надзорния съвет на АП е взето по-скоро по политически, а не толкова заради публично оповестените мотиви. Обявено бе, че адвокатите на компанията ще внесат жалба до Върховния административен съд и то чрез Агенцията за приватизация. Съобщението предизвика бурни дискусии сред политици, държавни чиновници и най-вече юристи. Но малцина си позволиха да прогнозират развитието на казуса и да очертаят поредицата от процесуални действия. Всъщност ръководството на АП ще препрати жалбата на Вива Венчърс във ВАС. Никак не е изключено протестът да е както срещу решението на надзорния съвет на агенцията от 7 май, така и срещу това на самото ведомство от 13 май за започване на преговори с турския консорциум. И двете решения са индивидуални административни актове, така че тяхното обжалване е изцяло в прерогативите на Върховния административен съд. Оттам насетне сценарият може да се развие в две посоки. Получавайки жалбата, върховните магистрати ще трябва да преценят дали да конституират дело по нея, или да я отхвърлят. При втория вариант процедурата по продажбата на БТК ще продължи по добре известните правила - на турския консорциум ще му се наложи да поднови валидността на офертата си, както и банковата си гаранция по сделката в размер на 3 млн. евро, а на приватизационното ведомство да представи график за водене на преговорите и да определи краен срок за приключването им. По-вероятното развитие обаче е Върховният административен съд да конституира поредното дело срещу приватизацията на телекома. Нещо повече, юридическото съсловие е, кажи-речи, единодушно, че сделката пак ще бъде спряна. А инак само преди десетина дни всичко около БТК изглеждаше така подредено. Играчите бяха заели позиция от своята си страна на барикадата - зад Адвент или зад Коч холдинг. Включително и тези от най-висшите етажи на властта, и то без да е изяснено напълно какъв е националният интерес при продажбата на телекома и какво точно се продава.Във всички официални съобщения се твърдеше (и продължава да се твърди), че обект на приватизационната процедура са 65% от акциите на компанията. Но освен тях купувачът ще придобие и два доста ценни лиценза - за трети GSM-оператор и за цифрова телевизия. Ще придобие и изключителните права на БТК, за които повечето от анализаторите и наблюдателите на сделката като че забравят. А те гарантират почти пълен пазарен монопол на телекома не само при обикновената телефония, а и при телекомуникационните връзки и преноса, и при предоставянето на технологични мрежи и услуги. Част от тези гаранции се съдържат в текстовете за удължаване във времето на БТК-монопола, залегнали в проекта за новия закон за далекосъобщенията. Други са разписани в макрорамката, договорена с Евросъюза при затварянето на глава Телекомуникации, или са функция на българския телекомуникационен пазар и разпределението на ролите в него. В момента освен БТК и мобилните оператори там има и много на брой малки компании. Те обаче обхващат незначителна част от телекомуникационните услуги и би било доста наивно да се очаква от тях скоро сериозен скок. Показателен в това отношение е примерът с т.нар. алтернативни оператори, предлагащи гласови услуги през ИНТЕРНЕТ. Независимо от агресивното им развитие днес те обслужват едва около 17 на сто от международния ИНТЕРНЕТ-трафик, а и голяма част от приходите им пак остава за БТК, която държи достъпа до крайните клиенти. За изграждането на конкурентоспособна алтернативна национална телекомуникационна инфраструктура пък изобщо не си струва да се говори на този етап, тъй като за нея ще са необходими поне 1 млрд. евро. Пазарният сегмент продаван с БТК, също си има цена и навсякъде по света тя предварително се определя. Само у нас депутати от мнозинството, министри и чиновници се правят на разсеяни и вкупом твърдят, че телекомът струва толкова, колкото купувачът предлага. Още по-странно е, че никой не обърна внимание на огласената оценка, поръчана, както се говори, от премиера Сакскобургготски. Според нея реалната пазарна стойност на 65% от капитала на БТК в момента е между 361 и 404 млн. евро. Този ценови интервал може да е повече или по-малко дискусионен, но разминаването с предложените от отхвърления купувач Вива Венчърс 210 млн. евро е очевадно и твърде сериозно. Друг е въпросът какви са причините за това разминаване и дали те няма да натежат и в предстоящите преговори с Ком холдинг/ Тюрк Телеком?Интересно в продължаващата история е дали ангажираните с приватизацията най-накрая ще разберат, че раздържавяването на БТК не е като продажбата на малък ВЕЦ, въглищна мина или квартален плод-зеленчук? Просто защото телекомът е национално инфраструктурно предприятие, което паралелно с правата (т.е. гарантираните приходи) има и немалки задължения. Сред тях е и грижата за развитието на универсалната услуга или, казано по-просто - фиксираните телефони. Практиката при раздържавяването на национални телекоми е тази грижа да се определи точно за всяка от следващите поне три години - и като брой на инсталираните нови линии (съответно телефонни постове), и като замяна на остарелите аналогови комуникационни системи с цифрови, и като прокарване на точно определени участъци от оптични кабели. Ангажиментите се фиксират еднозначно в документите по сделката и обикновено се включват като задължително условие при самата продажба. При БТК обаче подобни условия няма. Налице са само опасенията, че вместо да прокарва нови телефонни линии в крайните квартали на големите градове или в слабонаселените райони, бъдещият собственик на компанията ще издава указатели и ще инсталира безплатен обществен автомат за спешни повиквания. Последното не е свободна интерпретация, а резултат от проектозакона за далекосъобщенията. Там под универсална услуга е записано точно това.Другото задължение на бъдещия мажоритарен собственик на БТК, което АП трябва да постави като условие още в началото на продажбата, са степените на цифровизация и модернизация на телекомуникационната инфраструктура. Според разработка на финансисти и телекомуникационни експерти на БТК минимално необходимите инвестиции за тази цел през периода 2002-2004 г. са 450 млн. евро. Те ще позволят на страната да изпълни поетите пред ЕС ангажименти в тази област, а на самия телеком да си гарантира конкурентоспособността на либерализирания ни пазар. Впрочем през всяка от последните пет години БТК инвестира в модернизация на мрежата си между 200 и 300 млн. лева. Включената в бизнесплана за 2003 г. сума е 310 млн. лева, което е близо осем пъти повече от онези 21.5 млн. еврозаложени в инвестиционния план на отхвърления купувач Адвент. Що се отнася до цените на обикновените телефонни услуги, те със сигурност ще бъдат повишени. И то не независимо дали компанията ще бъде продадена, или ще остане държавна. Но никак не е без значение с колко и на какви интервали. Телефонното поскъпване бе отлагано у нас месеци наред, като последният неофициално обявен срок за това е 1 юни 2003 година. Какви ще са новите нива обаче и как ще се формират те никой от експертите не се наема да каже, защото определянето им е задача с много неизвестни. А властта у нас има навика да си прави свои сметки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във