Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ЧАКАТ ДА МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО

Тягостно затишие, като пред буря, е легнало върху Министерството на финансите. Повечето заместник-министри, началници на агенции и шефове на дирекции отказват да коментират дали ще останат или ще напуснат ведомството. Някои от тях, явно заразени от примера на царските депутати, заявяват, че си кажат всичко, като му дойде времето. Тоест, когато бъде определен новият министър на финансите. Но дори и депутатите в Национално движение Симеон Втори не могат да се закълнат със сигурност, кой ще седне в освободеното от Муравей Радев кресло. При все че официалният фаворит - Милен Велчев, вече е познат на всички във финансовите и банковите среди.
Някои политици побързаха да лансират версията, че ведомството щяло да бъде разделено на две, като едната структура щяла да се занимава само с външния дълг. Икономистите от НДСВ обаче категорично отхвърлиха възможността за разцепване на това стратегическо министерство. И ако Милен Велчев го оглави, той със сигурност няма да може да разчита на двама от заместниците на Муравей Радев.
През седмицата стана ясно, че заместник-министърът на финансите

Димитър Радев

ще стане представител на България в МВФ. Така че през септември той ще отпътува за Вашингтон. Мястото там бе овакантено в края на 1999 г., когато Николай Георгиев бе привикан в България, за да смени Дора Андреева на заместник-министерския стол във ведомството на Муравей Радев. Повече от година и половина тази длъжност временно изпълняваше служителката на Световната банка Нина Будина.
За повече от двадесет години стаж в Министерството на финансите Димитър Радев се е занимавал с бюджет и с местни финанси, а от 1992 г., когато за пръв път става заместник-министър, неотклонно участва във всички преговори с Фонда и добре познава работата му.
Радев е ключова фигура в МФ, тъй като познава всички детайли от административната машина на държавните финанси. Освен че отговаря за изработването на бюджета, той координира работата на останалите заместник-министри и на ръководителите на отделните дирекции и агенции във ведомството. Димитър Радев се занимава също с взаимоотношенията на България с международните финансови институции и отговаря за преговорите с ЕС. Обикновено, когато Муравей Радев излизаше в отпуск, той назначаваше за свой заместник именно съфамилника си.
От НДСВ признават, че нямат нищо против да запазят Димитър Радев като заместник-финансов министър. Само че на него службата на държавен чиновник му била дотегнала и предпочитал да потърси ново развитие на финансовата си кариера. Плановете на Радев едва ли изпълват с възторг икономистите от НДСВ. Единственото им успокоение е, че той им оставя една много силна дирекция Бюджет и държавно съкровище, чиито служители, по думите му, си вършат работата изключително професионално и трябва да бъдат запазени. Намирането на негов наследник обаче никак няма да е лесно. С отговорностите му може да бъде натоварен някой от другите заместник финансови министри. И най-подходящ за това бил

Пламен Орешарски

който в момента отговаря за управлението на външния и вътрешния дълг и за държавните банки, като член на съвета на директорите на Банковата консолидационна компания. Орешарски има двадесетгодишен стаж в структурата на финансовото министерство, където е започнал като ревизор към Държавен и финансов контрол в Кюстендил. Той е участвал в повечето преговори по уреждането на българския външен дълг и познава в детайли взаимоотношенията ни с чуждестранните финансови институции. Неслучайно, когато през февруари 1997 г. Светослав Гаврийски стана финансов министър в служебния кабинет на Софиянски, а четири месеца по-късно и управител на БНБ, именно Орешарски го замести в съвета на директорите на БУЛБАНК - банката, която бе българският агент на правителството по операциите с външния дълг. Той участваше в мениджърския екип на Банка ДСК и все още е в съвета на директорите на Българска фондова борса.
Според хора, които познават принципите на Орешарски, той ще приеме да остане във ведомството само ако новият министър го запознае с конкретна програма за управлението на държавните финанси, в която ясно са посочени правата и отговорностите му. Някои банкови мениджъри смятат, че Орешарски е достигнал върха в държавната си кариера и пред него има много добри перспективи в консултантския бизнес. Според тях той едва ли ще ги загърби, ако има подозрения, че външният ни дълг ще се управлява под диктовката на принц Кирил Преславски.
Както в.БАНКЕРЪ вече писа, отговарящият за данъчните приходи заместник-министър

Николай Георгиев

заряза службата на ползу роду и прие да стане международен чиновник в МВФ. Той ще работи във финансовия департамент на Фонда и ще се занимава с Румъния. Не е ясно кой ще се нагърби със ангажиментите на Георгиев във финансовото ведомство, но неговият заместник го чака изключително много работа. Той ще отговаря за подсигуряването на приходите в държавната хазна, а това няма да е лека задача, при положение че НДСВ изпълни предизборните си обещания за въвеждане на нулева данъчна ставка върху печалбата, която се реинвестира, за намаляване на данъчната тежест върху доходите на гражданите, за сваляне на размера на социалноосигурителните вноски и за нулев бюджетен дефицит. Наред с това наследникът на Георгиев ще трябва да изпълни ангажимента пред МВФ и Световната банка за създаване на единна Агенция по приходите, която освен със събирането на текущите данъци ще трябва да следи и за редовните постъпления на социалноосигурителните вноски.
В момента дори сред икономистите на НДСВ няма яснота кой ще наследи Николай Георгиев. Интересно е дали това няма да бъде сегашният шеф на Главна данъчна дирекция

Антон Тончев

За него се твърди, че е добър професионалист и администратор. Може да се каже, че той е държавен чиновник от кариерата, тъй като веднага след като завършва висшето си образование във финансово-стопанския институт в Свищов, постъпва на работа в Министерството на финансите. Роденият в Пловдив Тончев прекарва тринадесет години от шестнадесетгодишния си трудов стаж в данъчното управление под тепетата. Оттам във висшите административни етажи на министерството го изтегля Дора Андреева - ексзаместничка на Муравей Радев, който също е от Пловдив. По нейна препоръка през 1998 г. Тончев е назначен за заместник-началник на столичното управление на данъчната администрация. Самият Радев е доволен от работата на своя съгражданин и през 1999-а го прави заместник-шеф на Главно данъчно управление, а година по-късно му поверява и длъжността главен данъчен директор.
Ако остане на поста заместник-министър на финансите

Кирил Ананиев

също може да се занимава с изготвянето и следенето на бюджета. В момента той отговаря за държавните разходи и е наясно къде какви пари се харчат. Подобно на Димитър Радев и Ананиев познава в детайли администрацията на финансовото ведомство, тъй като двадесет и една години е негов служител. През последните четири от тях той бе и в ръководството на Нефтохим, но излезе от него през 1999 г., когато рафинерията бе продадена на Лукойл. Ананиев обаче продължава да е член на надзорния съвет на Банка ДСК. Той може да запази този пост, ако се споразумее с посочения от царя финансов министър да продължи да отговаря за държавните разходи като заместник-министър на финансите.
Колегата му

Пламен Минев

със сигурност ще поеме към частния бизнес. Той е твърде обвързан с ОДС, но и сините лидери не дадоха висока оценка на работата му, тъй като го наредиха едва на пето място в кандидатдепутатската си листа във Велико Търново. Икономистите на НДСВ пък недвусмислено заявиха, че през митниците се изпаряват огромни суми, които би трябвало да влизат в бюджета. Нещо повече, в предизборната си програма те обещаха да ги реформират радикално и дори да ги поставят под международен контрол. Така че шефът на най-критикуваната от новите управляващи служба във финансовото министерство няма дори хипотетичен шанс да запази поста си на заместник-министър. Минев едва ли е разчитал на някакво чудо и вероятно отдавна е стегнал куфарите и портфейлите си. Той има преимуществото, че няма да започне в частния бизнес на гола поляна. До 1992 г. Минев е работил като инспектор в районна митница Свищов, след което създава ЕТ Пламен Минев, която консултира бизнесмените за тънкостите при вноса и износа на стоки и услуги. Заместник-министърът, отговарящ за митниците, приключва с частния бизнес в края на 1995 г., но сега може да му се отдаде с нова страст. Почти сигурно е, че неговия път ще поеме и изпълнителният директор на агенция Митници

Захари Захариев

Ако шефът на агенцията не си тръгне сам, принудителното му отстраняване няма да е лесно, тъй като за разлика от Минев той е държавен служител и е назначен с петгодишен мандат. Но проблемът може да бъде решен, ако агенцията се преструктурира.
Още двама колеги на Захариев се ослушват кога ще им дойде времето.

Александър Раков

който ръководи Агенцията за държавните вземания, е юрист и почти цялата му кариера е преминала в Министерството на финансите. Започва като юрисконсулт на ведомството през 1993 г., като постепенно се издига в йерархията и през 1997 г. е назначен за началник на главно управление Държавно юрисконсултство на министерството. Две години по-късно Раков поема ръководството на новосъздадената агенция, чиято цел е да събира просрочените държавни вземания. Твърди се, че е особено близък с известния адвокат Харалампи Анчев, който стана известен като ликвидатор на орионската Българска земеделска и промишлена банка, бе министър на правосъдието в служебното правителство на Стефан Софиянски и председателстваше надзорните съвети на Българска холдингова компания и на държавната банка БИОХИМ. Анчев се славеше като синята юридическа акула и дълго време бе пълномощник на финансовия министър Муравей Радев. Другият пълномощник на министъра и според слуховете близък съратник на Раков е Тихомир Трендафилов. Той стана популярен като синдик на КАПИТАЛБАНК - фалиралата институция на скандалноизвестния бизнесмен Красимир Стойчев. Трендафилов бе сменен като синдик на банката в края на 1999 г., тъй като, макар и със закъснение, съдът откри, че той е имал обща фирма със Стойчев, чиито дружества са едни от най-големите длъжници на фалиралата кредитна институция.
Според бизнесклюките, Анчев, Трендафилов, Раков били изградили своеобразен триъгълник, който оказвал сериозно влияние върху решенията на Муравей Радев. Според Раков обаче той поддържал само строго служебни отношения с Трендафилов и Анчев в качеството им на пълномощници на министъра.
На практика Раков изнесе основната тежест по създаването на Агенцията за държавните вземания. Една от основните му задачи бе да се пребори в съда за активите на фалиралите банки. Той успя да спечели делата и да прибере от ТСБанк, ЕЛИТБАНК, АГРОБИЗНЕСБАНК и ЧЗИБ останалото в тях имущество и вземания от фирми. Агенцията обаче претърпя пълно поражение в борбата за ПЧБ и БЗК и все още не е ясно дали ще получи активите на БАЛКАНБАНК, ТБ Славяни и Бизнес Банк.
Изпълнителният директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол

Цветан Цветков

също е прекарал целия си трудов стаж във финансовото министерство. Може да се каже, че той е професионален ревизор, тъй като работи на това поприще от 1988 г., когато завършва специалност Счетоводна отчетност във ВИИ Карл Маркс (сега УНСС). През 1992 г. става главен финансов ревизор в Главно управление на ДФК. Четири години по късно е назначен за началник на отдел Организация и методология на финансовите ревизии в бюджетните организации, а през 1999 г. поема ръководството на отдел Вътрешен финансово-ревизионен контрол в Министерството на външните работи. През 2000 г. става началник на Главно управление Държавен и финансов контрол. На този пост тридесет и седем годишният Цветков сменя беловласия и с огромен опит Тома Жеков, който е по-известен във финансовото ведомство с прякора Сър Том, и не бе сред любимците на Муравей Радев. Така държавният служител от новата вълна замести ревизора аристократ. Въпросът е дали сега Жеков има амбиции за реванш.
Въпреки че носи бремето на любимец на старата власт, Цветков разполага и с някои предимства. Под негово ръководство бе създадена новата Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, като преструктурирането на тази част от администрацията в министерството не доведе до сериозни кадрови сътресения. Новото правителство и министърът на финансите ще трябва да разчитат на ефективната работа на ревизорите, за да запушат дупките, през които сега изтичат държавните пари. Така че наследникът на Муравей Радев е добре внимателно да прецени всички плюсове и минуси преди да реши дали да прави промени в ръководството на агенцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във