Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В КУХНЯТА НА СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИЯ КОНТРОЛ ЗАМИРИСА НА РАЗВОД

Пасти да яде болшевишката максима, че проверката била висша форма на доверие. Българското откритие за... контрол върху контрола вдигна летвата още по-високо. Ролята на първопроходници в тази тънка област се падна на петимата надзорници на създадената преди година и половина Агенция за следприватизационен контрол (АСК), които са храненици на държавата. При средна месечна заплата от около 750 лв. на човек годишната издръжка на тази петорка струва на хазната 45 хил. лева. Заработвайки с похвално усърдие тази скромна сума, членовете на въпросния надзорен съвет (избрани от парламентарно представените партии) - доц. Евгения Пенкова, председател, Ерхан Чаушев, Кристиан Таков, Пламен Стоилов и Руси Статков, едва на 30 септември 2003 г. сколасаха да изпратят в парламента доклада си за работата на агенцията през първите шест месеца на годината. Като оставим настрана тримесечното му закъснение, констатациите в него говорят за няколко изключително тревожни тенденции. Първо, че работата на АСК е неефективна (което пък тутакси поставя резонния въпрос какво полезно нещо са свършили тогава самите надзорници) и най-важното, че представителите на контролната и изпълнителната власт в агенцията са заели фронтови позиции. Разпалването на тази война между тях в. БАНКЕРЪ прогнозира още в броя си от 16 август тази година, когато разкри, че под формата на допълнително материално стимулиране надзорниците неправомерно искат да вземат своя пай от 15-те хил. лв. премия, изработена от ведомството, ръководено на Аксиния Славчева. За такива деликатни апетити в отчетния доклад на надзорния съвет на АСК няма и дума. Но за сметка на това ясно е казано, че изпълнителната директорка Славчева почти системно е превишавала правомощията си. За разходи, включително и в по-големи размери, без одобрението на изпълнителния съвет тя е вземала еднолични решения. Записано е още, че е имало сериозни пропуски по отношение на неустойките, начислявани на неизправните приватизатори. Изпълнителният съвет на АСК реагирал само на една десета от предложенията за санкции, подадени от специализираните дирекции на ведомството. Според надзорниците, ако за останалите 90% от направените предложения не е имало достатъчно основания, ръководството на агенцията би трябвало да поиска сметка от експертите и шефовете на съответните дирекции за тяхната професионална некомпетентност. Но това не е сторено. Оттук е направен изводът, че липсата на адекватна и своевременна реакция е една от основните причини за ниския процент на събираемост на неустойките.Негативните оценки не свършват с това. В доклада категорично е заявено че: В организацията на работата на изпълнителния съвет на АСК не се степенуват задачите по значимост. Това говори за отсъствието на ясна, цялостна стратегия и визия за същността, обема, съдържанието и функциите на следприватизационния контрол. Поради тази причина и дейността на агенцията към този момент е предимно пасивно-констатираща, а не е активно-стимулираща точното изпълнение на поетите с приватизационните договори задължения на купувачите, както и по отношение на начисляването и събирането на неустойките.Отбелязано е, че по-голямата част от решенията на изпълнителния съвет са били свързани с одобряването на разходи, с освобождаването на обезпечения, съгласия за разпореждане с дълготрайни материални активи на приватизирани предприятия, с намаляване на вече начислени неустойки и с отказ от обжалване на първоинстанционни съдебни решения по дела, заведени срещу калпави купувачи.Ако всичко това е вярно, описаният следприватизационен уют е, меко казано, смущаващ. Същото важи и за констатациите на надзорниците по отношение на използването на кадровия потенциал на агенцията. Те смятат, че и тази политика на изпълнителния й орган сериозно куца. Така например в дирекция Финанси, която е осигурила над 98% от приходите за първото тримесечие на 2003 г., работели 14 щатни експерти и още двама на граждански договор, а щатните бройки в отдел Връзки с обществеността били четири, плюс две по граждански договор. Това е и една от основните причини за слабата ефективност в работата на агенцията, заключават за поред път членовете на надзорния й съвет.Те са категорични, че въпреки наличието на бюджетен ресурс, през отчетния период АСК не е направила нито една проверка на място в приватизираните обекти. В същото време налице били груби нарушения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, както и на Закона за бюджета за 2003 година. Извършени били плащания на обща стойност 33 781 лв. за персонал, с който агенцията нямала трудови правоотношения, и на обезщетения и възнаграждения, които не били заложени в бюджета на ведомството.Доста скандално звучи и изнесената в доклада информация, че половината от общо 6319 досиета на сключените в икономическото министерство сделки са приети от АСК без задължителните приемателно-предавателни протоколи. Това означава, поясняват надзорниците, че на практика вече е невъзможно да се установи по несъмнен начин броят на действително сключените сделки от Министерството на икономиката, както и пълнотата на предадената и получената по тях документация.При това положение за какъв следприватизационен контрол става въпрос? В тази посока е и критиката към лошото състояние на архива и информационното осигуряване на АСК. В доклада се казва, че в резултат на съществуващия там батак са представяни справки с различно съдържание и сериозно разминаващи се данни. Засичането на информация и съпоставянето й по отделни дирекции било силно затруднено. Липсата на координация между оперативните звена на АСК водела до абсурдни ситуации. Дирекция Правна например предприемала действия за разваляне на дадена приватизационна сделка, а в същото време друга дирекция от ведомството на Аксиния Славчева начислявала неустойки на купувача, защото не е платил цената. Според надзорниците щом лявата ръка не знаела какво прави дясната, такива гафове били неизбежни.Поради липсата на надеждна система за обработка на първичната информация данните от представените тази година в Министерския съвет тримесечни отчети, изготвени от изпълнителната директорка на АСК, и данните в отчета на надзорния съвет на агенцията за работата й през първите шест месеца на 2003-а, депозиран на 30 септември в парламента, се различавали значително. В докладите на изпълнителния съвет за първото полугодие пишело, че на неизправните купувачи са начислени неустойки за неизпълнение на програмите им за трудова заетост на стойност 14 212 447 лв., а според надзорниците сумата възлизала на 15 574 530 лева. Далеч по-впечатляващи са разминаванията по отношение на вземанията, претендирани от АСК. В отчетите на нейния изпълнителен съвет се твърди, че става въпрос общо за 114 198 720 лв., 59 983 щ. долара и 2 048 690 евро. В представената в надзорния съвет информация от дирекция Правна обаче се сочи, че вземанията са в размер на 101 678 034 лв., 31 482 048 щ. долара и 55 469 евро. Това говори за разлики от порядъка на 12 млн. лв., над 31 млн. щ. долара и близо 2 млн. евро, отбелязват надзорниците.В заключение те правят няколко банални, но важни обобщения. На първо място - че приватизационните договори са сключени при една законова уредба и икономически условия, а се изпълняват в рамките на нееднократно променяно законодателство, което обаче изобщо не съвпада с промените в икономическата конюнктура. Закованите в договорите инвестиционни задължения твърде често слагат прът в икономическото преструктуриране на приватизираните обекти и обратно - затварят пътя към банковите кредити. В същото време, подчертават надзорниците, ако купувачите изпълнят инвестиционните си задължения в договорения обем, но не и в договорения вид, защото това им диктува пазарът, автоматически си превръщат в нарушители, подлежащи на санкция. За преодоляване на тези проблеми членовете на надзорния съвет предлагат на законотворците или да либерализират следприватизационния контрол, отчитайки променящите се икономически реалности, или ясно да си кажат, че хазната е с предимство. Което означава, че в името на по-високите приходи ще се спазва стриктно буквата на закона и от купувачите ще се иска изпълнение на поетите ангажименти. Дори и с риска, притиснати от АСК, те да изпаднат в неплатежоспособност. Какъв избор ще направят депутатите и дали изобщо ще дадат широка гласност на връчвания им от надзорници близо петдесетстраничен доклад - засега не се знае. По-голямата загадка е дали народните избраници ще се намесят в очерталия се тежък конфликт между изпълнителната и надзорната власт в АСК. Може би залогът в тая битка е главата на Аксиния Славчева, но ако е така, се пита кой точи зъби за стола й?

Facebook logo
Бъдете с нас и във