Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В КРЕМИКОВЦИ ПАК СЕ СЕТИХА ЗА ФЬОСТ АЛПИНЕ

След 13 години Фьост Алпине отново се захваща с изграждането на линията за непрекъснато леене на стомана в Кремиковци. В края на миналата седмица (28 април) изпълнителният директор на металургичния комбинат Валентин Захариев подписа с вицепрезидента на австрийската компания Волфганг Ленц договор за довършване и пускане в експлоатация на новия технологичен комплекс. Съгласно споразумението австрийците се ангажират да приключат работата си за 15 месеца, като финансирането ще бъде осигурено от две чуждестранни и една българска банка. От Кремиковци отказаха да назоват имената им с обяснението, че това е по молба на самите кредитни институции. Преди време се водиха преговори между комбината и Ю Би Ес (UBS). Със сигурност във финансовата схемата участва и австрийска банка и нищо чудно това да е Банка Аустрия, коментират експерти от бранша.
За довършването на комплекса ще са необходими 33 млн. евро, част от които ще са собствени средства на металургичното предприятие. Очакваният икономически ефект от реализирането на проекта е намаляване на годишния разход на електроенергия с близо 86 млн. кВтч, на природен газ с 68 млн. куб. м и на кислород с над 19 млн. куб. метра. Капацитетните възможности на двете машини, които предстои да бъдат монтирани, е около 1.6 млн. т стоманени профили (сляби) за година. Използването на метода за непрекъснато леене ще снижи себестойността на продукцията на Кремиковци с 32-35 щ. долара на тон. Освен това 95 на сто от произвежданите сляби няма да се нуждаят от допълнителна обработка. Като се има предвид, че през 2000 г. предприятието е продало 1.4 млн. т стомана, се очертава икономия в порядъка на 42 млн. щ. долара годишно.
С въвеждането на новата технологична линия многократно ще намалеят и вредните емисии от въглероден двуокис, азотна и сярна киселина. Предвижда се също постепенно да отпаднат някои енергоемки производства, което вероятно ще доведе и до съкращаване на персонала.
Договорът с Фьост Алпине за доставката на оборудването и изграждането на комплекса бе сключен още през декември 1988 година. По принцип той влезе в сила през февруари 1989 г., а първата копка е направена на 7 август 1990 година. За закупуването на линията за непрекъснато леене Стопанска банка получи кредит от Банк Аустрия, застрахован от държавната австрийска Контролер Банк (Kontroler Bank). Само че парите стигнаха само за закупуването на линията, но не и за нейното монтиране. Освен това кредитът се оказва несъвсем по силите на българската финансова институция. През 1996 г. Стопанска банка бе затворена, а заради лоши финансови резултати комбинатът беше включен в списъка за изолация. На 14 юни 1999 г. 71% от Кремиковци бяха продадени на Дару Металс и ето че на дневен ред отново излезе идеята за въвеждане на линията в експлоатация.
Голяма част от оборудването на новия металургичен комплекс е направено в България - в радомирския завод Тежко машиностроене. Технологията и съответните гаранции са поети от възложителя на поръчката Фьост Алпине и за времето си машините са били възможно най-добрите според световните стандарти и практика. Такова оборудване е имала само една от най-големите американски стоманодобивни компании - Бетлеем Стийл.
По информация на мениджърите на Кремиковци в момента е завършено основното хале, направени са фундаментите за машините, водният блок е почти готов, купено е почти цялото електрооборудване и в напреднал строеж са още няколко важни подобекта. Свършена е и около 75% от работата по инсталирането на първата машина за непрекъснато разливане на производствени профили, но инсталирането на втората въобще не е започвало. В производственото хале е предвидено място и за трета машина, която ще е за сортови заготовки.
Доизграждането на комплекса трябва да започне до месец. Оттогава ще тече и 15-месечният срок, в който Фьост Алпине се ангажира той и да заработи. Сега страните участнички в проекта уточняват последните подробности около неговото финансиране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във