Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В ГЮВЕЧА ЗАХАРОИМПЕКС ЗАБЪРКАН И ЕКСМИНИСТЪР ВЪРБАНОВ

Под заглавие Ексминистър Василев подслади живота на семейство Пееви в броя си от 9 август тази година, в. БАНКЕРЪ описа ликвидационната драма на държавното предприятие Захароимпекс-сервиз ЕООД и неговата съдебна сага с наследниците на някогашния индустриалец Велизар Пеев - един от пионерите на шоколадовия бизнес у нас. Публикацията възбуди и реакции. Адвокатът на наследниците на бившите акционери в национализираното през 1951 г. дружество В. Пеев Николай Велев (позицията му публикуваме отделно) и техният упълномощен представител Андрей Райншмид твърдят, че корените на конфликта са по-дълбоки. Да напомним накратко неговата хронология, изложена в публикацията на в. БАНКЕРЪ от 5 август тази година. По силата на реституционния закон през лятото на 1993 г. със заповед на тогавашния столичен кмет Александър Янчулев на наследниците на бившите собственици на В. Пеев АД е върнат апетитен имот в центъра на София, разположен в карето между улиците Екзарх Йосиф и Георг Вашингтон. Става дума за дворно място от 657 кв. м и няколко от изградените върху него сгради с обща разгърната застроена площ от 1417 кв. метра. До издаването на Янчулевата заповед тези активи се водят в капитала на споменатото вече Захароимпекс-сервиз ЕООД, правоприемник на разформированото през 1991 г. ДСО Българска захар. Държавното дружество обаче отказва да ги предаде доброволно на Пееви и така през 1993 г. се поставя началото на дълга съдебна битка. На 29 август 1996 г. по казуса се произнася Софийският градски съд (СГС). Той отхвърля реституционните претенции на наследниците на В. Пеев АД, тъй като те не са представили документ, доказващ кои са били акционерите в дружеството към момента на неговата национализация. По тази причина, според съда, техните наследници просто не са легитимни. Потърпевшите обжалват това решение, но тяхната акция отново не сполучва. Както през 1998-а, така и през 1999 г. съдебните инстанции препотвърждават постановлението на СГС от 1996 година. На 10 март 2000 г. до същото заключение стига и Софийският апелативен съд. Случайно или не, то не е обжалвано от Пееви пред Върховния касационен съд и така на практика те окончателно губят спора.Междувременно се случва нещо доста любопитно. На 25 февруари 1999 г. въпреки наличието на висящите по това време дела, решени все в полза на Захароимпекс, на неговата управителка Гергана Дончева е наредено да предаде на Пееви собствеността върху спорния имот. Заповедта за този щедър подарък е подписана от тогавашния министър на търговията и туризма Валентин Василев, принципал на сладкото дружество. Пред в. БАНКЕРЪ сегашният депутат от СДС Валентин Василев призна, че няма спомен за този си параф и допусна, че е бил подведен от някогашните си правни и други експерти от търговско-туристическото ведомство, на което бе шеф. Изпълнявайки нареждането на ресорния си министър, на 22 април 1999 г. управителката на Захароимпекс Дончева сключва споразумение с наследниците на В. Пеев АД за доброволното предаване на парцела и сградите на ул. Екзарх Йосиф 19. Забележителното в случая е, че само месец по-късно, на 27 май 1999-а, Захароимпекс е... обявено в ликвидация. Макар че до момента предприятието не е работило на загуба. Заповедта за този фатален акт е подписана пак от Валентин Василев. Явно тя също е плод на подвеждаща информация, достигнала до ексминистъра, и представяща в черни краски финансово-икономическото дередже на злополучното предприятие. Поне така си обяснява сега нещата бившият търговски министър Валентин Василев.Но и друг член на кабинета Костов - бившият земеделски министър Венцислав Върбанов, също е дал своя принос в писането на реституционната сага Пееви. Оказва се, че освен Захароимпекс-сервиз ЕООД, приетият през 1992 г. Закон за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти удря теслата на още две предприятия, приютени в сградите на ул. Екзарх Йосиф 19 и Георг Вашингтон 12. С решения на Министерския съвет от 1986 и от 1993 г. част от тези сгради са предоставени безвъзмездно за стопанисване и управление на дружествата Леспроминженеринг и Агрохранинформатика, подопечни на аграрното министерство. От 1992 до 1994 г. между тях се води съдебен спор чие е всъщност правото за стопанисване и управление. На 2 февруари 1994 г. петчленен състав на тогавашния Върховен съд слага край на разправията между тях, като постановява, че е безсмислено две държавни предприятия да спорят за собственост, която вече е частна и е върната на наследниците на В. Пеев АД. Леспроминженеринг се съобразява с решението на върховните магистрати, напуска ползвания от него имот и го предава на Пееви. Съвсем различен обаче е подходът на Агрохранинформатика. Това държавно дружество, според Андрей Райншмид, пълномощник на наследниците Пееви, никога реално не е ползвало своята част от предоставения му сграден фонд на ул. Георг Вашингтон 12. Но в началото на 1997 г. Агрохранинформатика завежда дело в Софийския районен съд за установяване на собствеността на завладяната от него част от имота на фамилията Пееви. Искът е възбуден въз основа на два акта, според които имотът е държавна собственост: единият е от 28 декември 1996 г., а другият - без дата. Както е отбелязано в двата документа, те били издадени съгласно заповеди на тогавашния областен управител на София Тодор Костадинов. За съставител на двата документа пък се е подписала служителката Елица Георгиева Стоянова. Пълномощникът на наследниците Пееви - Андрей Райншмит, твърди, че впоследствие тази служителка била уволнена. Дали заради подписа й под актовете, или заради друго - не се знае. Във всеки случай след представянето на неоспорими доказателства, че въпросният имот е частна собственост, върната по силата на реституционния закон на Пееви, на 11 декември 1997 г. актовете на Тодор Костадинов са отменени със заповед на следващия областен управител Васил Маринчев. Това обаче не слага точка на съдебните дела На първата инстанция в Софийския районен съд спора печели Агрохранинформатика, а на втората - в Софийския градски съд - печелят Пееви. В момента делото е във Върховния касационен съд. Междувременно, със заповед на бившия аграрен министър Венцислав Върбанов от 29 януари 1998 г.,чрез сливане на три държавни предприятия - Агробизнесинформ ЕООД, Агроинформ ЕООД и Агрохранинформатика ЕООД, е създадено ново дружество под името Агробизнесинформ. На 27 септември 1999 г., пак по заповед на Венцислав Върбанов, е открита и приватизационна процедура за продажбата на 46% от капитала му, въпреки наличието на висящо дело за собственост, водено между дружеството и злополучните наследници на В. Пеев АД. Според техния адвокат Николай Велев, раздържавителната операция при подобна ситуация е неправомерна. Въпреки това тя се е състояла. На 16 Август 2000 г. 46-процентният пакет от акциите Агробизнесинформ са продадени на РМД-то Агробизнесинформ - 2000. Цената на сделкатае 318 хил. лв., разсрочена във времето.Какво е изпълнено и платено по тази сделка - не се знае. От Агенцията за следприватизационен контрол поясниха за в. БАНКЕРЪ, че по закон ведомството следи мажоритарните продажби на държавна собственост, а не миноритарните дялове, какъвто е този на Агробизнесинформ. Хората от фамилията Пееви пък смятат, че РМД-купувачът не би трябвало да има проблеми с изпълнението на приватизационните си обещания поне във финансовата им част. Защото от 1996 г. насам сградата на ул. Георг Вашингтон 12 с разгърната застроена площ от около 1500 кв. м не е освободена, а Агробизнесинформ, наследил Агрохраниформатика, прибира парите от договор за наем, сключен още през 1997 г. с гръцката фирма Елбеа. Може да се предполага, че сумата е повече от прилична, като се има предвид атрактивното място на обекта, разположен на пъпа на София. Освен в съда казусът Пееви-Агробизнесинформ от февруари миналата година отлежава и в прокуратурата. Развръзката, както се подразбира, е неизвестна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във