Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В ЧЕЛНАТА ТРОЙКА СМЕ ПО РАЗМЕР НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Министърът на икономиката Милко Ковачев пред в. БАНКЕРЪОт 2001-ва до 2004 г. България е привлякла 6.3 млрд. щ. долара под формата на инвестиции, което е близо два пъти повече, отколкото за периода 1992-2000-а. Преките чуждестранни инвестиции в страната за миналата година представляват 10% от БВП, което е най-високото ниво спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа. За сравнение - в Румъния те са 7%, а в Чехия - 4.4 на сто. Тези данни са част от анализа на международната инвестиционна среда и възможностите за привличане на преки чуждестранни инвестиции в България, представен през тази седмица от Делойт България ЕООД. В доклада, изготвен по поръчка на Министерството на икономиката, анализаторите отбелязват, че секторите с най-голям потенциал за привличането на капитали са информационните технологии, туризмът, аутсорсингът, машинното и електроинженерството. От Делойт твърдят, че в близките години непременно трябва да се удвоят средствата за инвестиционен маркетинг и промоция на държавата ни зад граница. Г-н Ковачев, за кого е предназначен анализът на Делойт?- Практически за широк кръг потребители. Разбира се, на първо място за правителството на България. Предназначен е и за инвеститорите, които насочиха своите погледи към страната ни, и за българския бизнес. Анализът ще му помогне да се ориентира към определени ниши с конкурентни предимства в региона и в по-глобален план.Предполагам, че появявайки се в края на мандата на този кабинет, документът има повече констативен, отколкото тезисен характер?- Той не е толкова констативен, а стъпва върху фактите за развитието на преките чуждестранни инвестиции до момента и прави един много важен извод. Досега не е имало целенасочена политика за привличане на инвеститори в определени ниши. Стремежът е бил да се създаде благоприятна обща среда, в която те са намирали интерес да реализират някакво инвестиционно намерение. Отсега нататък България ще трябва да полага целенасочени усилия, за да привлича вложения в определени сектори. В този смисъл документът има аналитична част, но посочва и следващите стъпки, които е необходимо да се предприемат, за да може страната да се позиционира ясно на конкурентния глобален пазар за привличане на инвестиции. Само така може да се поддържа динамиката на икономическия растеж. И все пак нямаше ли тези стъпки да са по-полезни преди три-четири години?- Анализът е полезен и в настоящия момент. Ако бе направен в началото на мандата, би имал друго качество, защото тогава на България все още й предстоеше постигането на големите външнополитически цели, една от които е подписването на договора за пълноправно членство с Европейския съюз. Бъдещото присъединяване е важен фактор за възприемането ни от страна на чуждестранните инвеститори. Един такъв доклад преди четири години би изглеждал по съвсем различен начин и бих препоръчал подобни доклади да се правят през четиригодишен интервал, за да може да се анализират резултатите, потоците от капитали и да се набелязват следващите стъпки. Единствено така този процес ще е целенасочен и ще доведе до ефективен икономически растеж - това, което присъства във всички предизборни икономически програми. Доколкото разбирам, позицията ни спрямо останалите страни от Централна и Източна Европа е добра... - Ако досега Централна и Източна Европа беше модерната дестинация за чуждестранни капитали, то през 2003-2004-а това е регионът на Югоизточна Европа. България и Румъния са държавите, към които напоследък се насочват големите компании. През миналата година страната ни е привлякла 10% от инвестициите в Централна и Източна Европа и 30% от тези в Югоизточна Европа. Изкачихме се от девето на трето място по преки чуждестранни инвестиции на глава от населението, т.е. много ясно сме позиционирани на този глобален пазар. Разбира се, нито България, нито регионът могат да се сравняват със САЩ, ЕС и Китай... Кои са основните ни конкуренти?- В Югоизточна Европа това са Румъния и Хърватска, защото инвестиционната среда при тях най-много се доближава до тази, в която са свикнали да работят мултинационалните компании. Това ли е причината редица от т.нар. маркови компании да ни заобикалят?- Не бих казал, че у нас липсват марковите инвеститори. Направени са вложения, които биха могли да бъдат определени като такива. По-важни са областите, в които биха могли да бъдат привлечени чуждестранни капитали, като, да речем, извеждането на определени услуги във финансовата сфера, телекомуникациите, в различни производства... Сферите, в които се очакват инвестиции в бъдеще, са информационните и комуникационните технологии, хранително-вкусовата промишленост, макар че в България вече са стъпили маркови компании като Нестле, Данон и Юниливър. По-интересното за мен е, че се проявява значителен интерес към вложения в областта на машинното и електроинженерството - една сфера, в която нямаше интерес преди. Тези процеси са логични. Ако инвестициите и приватизацията в началото бяха насочени към финансовия сектор, с течение на времето те се ориентираха към инфраструктурните сектори, като телекомуникации, енергетика, ВиК, пътища, в електротехническите и машиностроителните производства. Пример за това е инвестицията на френската Монтьопе, която произвежда прецизни отливки за двигатели и има значителен дял в световното автомобилопроизводство. Ръстът на инвестициите през 2004-а до голяма степен се дължеше на приватизацията в телекомуникациите и енергетиката. Какви са вашите прогнози за тази и следващата година? - Това често се повтаря, но фактите показват, че инвестициите на зелено през 2004-а са по-големи от тези от приватизацията. Според мен прогнозите са положителни. През следващите две-три години ще има немалки постъпления и от приватизацията в зависимост от политиката, която ще бъде следвана. В телекомуникациите, бих казал, че раздържавяването завърши, но предстоят вторични сделки по сливания и вливания. Във ВиК-сектора ще бъдат реализирани големи публични инвестиционни проекти с частни капитали. В енергетиката през 2005-а могат да се случат приватизационни сделки с електрогенериращите мощности със значим размер. В тази сфера се осъществяват редица проекти, например в ТЕЦ Марица-изток 2 и 3, хидровъзел Цанков камък... Договорените инвестиции само по тези три обекта и за модернизацията на АЕЦ Козлодуй през следващата година са от порядъка на 1 млрд. евро. Изкушавам се да ви попитам ще има ли сделка за трите ТЕЦ - Бобов дол, Варна и Русе?- Не знам. Трябва да питате Агенцията за приватизация или вицепремиера Николай Василев.Научихме, че АП е взела решение да прекрати процедурата за ТЕЦ Бобов дол?- Не мога да ви отговоря. Трябва тях да попитате.Усеща ли се вече ефектът от Закона за насърчаване на инвестициите, който влезе в сила на 6 август миналата година?- От приемането на закона сме връчили сертификати за първи клас на инвеститори, чиито проекти са с общ размер от 500 млн. евро. Издаването им практически започна от края на 2004-а. Половин милиард евро за шест месеца е една добра индикация. Най-голяма пречка за инвеститорите бяха процедурите за придобиване на терени. На второ място бе преминаването през лабиринта на администрацията и бюрокрацията за издаването на всички необходими разрешения, съпътстващи вложенията. Инвеститорите оценяват предимството, което дава сертификатът първи клас, а именно изграждането на съпътстващата инфраструктура до границите на собственост. То например се оказа ключово за бързата реализация на проекта на Шишеджам в завода за плоско стъкло в Търговище.И накрая, защо липсвате от листите на НДСВ?- А трябваше ли да ме има? Вижте, много пъти съм казвал, че съм влязъл като експерт в това правителство. Оценките за работата ми са положителни. Човек може да служи на обществото и без да бъде ангажиран в политическа кампания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във