Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В БЪЛГАРСКИТЕ БОЛНИЦИ НЕ СЕ МИСЛИ ПАЗАРНО

Проф. Хайнц Ломан - един от авторите на новата доктрина на Европейския съюз за преструктуриране на болничната помощ, пред в.БАНКЕРЪПроф. Хайнц Ломан е един от създателите на новите европейски стандарти за болнично обслужване и президент на борда на болничното предприятие Хамбург в едноименния германски град. Неотдавна той посети България, за да установи на място как протичат преструктурирането на лечебните ни заведения и ходът на здравната реформа. На среща с министър Божидар Финков проф. Ломан заяви, че Германия има готовност да подпомага нашата страна при кандидатстването й по международни проекти в тази сфера. Проф. Ломан, в какво се изразяват приетите неотдавна стандарти за болнично обслужване, станали задължителни за всички страни членки на Европейския съюз?- Те предвиждат болниците занапред да не работят всяка сама за себе си, а да се преструктурират в цялостната болнична система, действаща на принципа на едно предприятие. Казано с други думи, лечебните заведения ще интегрират дейностите си, за да пестят средства и дори да избегнат фалитите. Досега и някои реномирани клиники се занимаваха със своеобразни социални грижи за хора, които не се нуждаят от интензивно лечение, вместо да се концентрират само върху висококвалифицираните медицински дейности. В Хамбург например 56% от всички домакинства се състоят само от един член - предимно възрастни жени. Болестите им са предимно социални, най-вече депресии. За Европейския съюз е недопустимо да се губят чак толкова много човешки и финансови ресурси за обслужването им. Не означава ли това, че хората с т.нар. социални болести ще бъдат пренебрегнати?- Тенденцията е да се създадат хосписи за болни, които не се нуждаят от интензивно, а само от поддържащо лечение или наблюдение. Грижата в тях ще бъде също от квалифициран медицински персонал. Но в клиниките за тази категория пациенти сега висококвалифицирани специалисти ежедневно си губят времето в извършването на рутинни неща. Установих, че в българските болници това е обичайна практика. На някои места цели отделения са заприличали на социални домове, което си е преразход на средства.Хосписите ще приличат повече на пансиони, но с персонал от лекари, медицински сестри, психолози и социални работници. Новата доктрина на Европейския съюз предвижда и откриване на медицински служби към различни фирми и концерни, профилирани съобразно спецификата на хроничните заболявания, към които предразполагат съответните производства. Те ще имат за цел не само да лекуват и осигуряват рехабилитация, но и да провеждат профилактика. Както научавам, допреди десетилетие България е имала дългогодишни традиции в тази област, но доста прибързано сте закрили тези звена. Прекъснатата профилактика и късното лечение заради липса на такива служби неминуемо ще доведат до скок на острите хронични заболявания. Необходимо е да се отбележи, че новите европейски стандарти наблягат и на по-тясното сътрудничество между диагностично-консултативните центрове и самите болници. Сега, заради недобро сработване между тях, в развитите страни на континента, а също и в България се случва да се повтарят едни и същи изследвания на един човек. Веднъж да се правят от личния лекар, втори път - от специалиста в доболничната помощ, и накрая в самата болница. Това оскъпява процеса на лечение, а нерядко може да се окаже и опасно за пациента, ако става дума за често повтаряща се рентгенова снимка или друго лъчево изследване. Бихте ли посочили рационално решение на проблема пилеене на пари за едно и също нещо?- Болница Царица Йоанна например може да бъде превърната в своеобразен регионален център с децентрализирани портали, представляващи по-малки болници и клиники, които не се намират на територията й. Те ще са свързани помежду си с оптичен кабел. Може да се използва и ИНТЕРНЕТ. Тази връзка може да се разшири и обхване по-малките болници около София. В малките градове някои заболявания се срещат един-два пъти годишно и лекарите там нямат необходимия опит да ги лекуват качествено. Когато стане възможно свързването с виртуална връзка, те ще получават напътствия от колегите си в центъра, които имат по-голям опит в лечението им. До големите специалисти хората от провинцията с по-скромни финансови възможности сега се добират трудно. Но чрез схемата, за която говорим, достъпът до тези специалисти ще се разшири значително. Същевременно медиците в малкия град ще повишават познанията и уменията си чрез задочните съвети.Вече основахме такива центрове в Германия и някои други европейски държави. Наричат се болнични предприятия. Най-голямото от тях обхваща седем болници и е в Хамбург. Особено навременно се оказа създаването на големи здравни заведения близо до източните германски провинции, където качеството на медицинските услуги все още се различава от това в западната част на страната.Ще споделите ли впечатленията си от болничното здравеопазване в България? - Хубавото е, че болниците в България вече са се откъснали от прякото подчинение на Министерството на здравеопазването или общините и работят като търговски дружества. Това им дава възможност да развият по-добра икономическа дейност и даже да натрупат собствен капитал при добър мениджмънт. В стремежа си обаче да се откъснат по-далеч от бюрократичните структури, които са ги сковавали при социализма, те са скъсали връзките си с останалите звена за медицинска помощ - джипита, специалисти от диагностично-консултативните центрове, с диспансерите и рехабилитационните центрове и дори с другите болници. По тази причина на медиците ви всекидневно се налага да работят в екстремни условия. В стремежа си за самостоятелност те вече не знаят какви достижения имат колегите им в болницата на съседната улица.Само че, за разлика от Германия, парите за здравеопазване у нас все не достигат...- Няма директор по света, който да се похвали, че парите му стигат. А и можете да пестите, като няколко здравни заведения обединят в обща фирма комуналните си дейности - пране, ремонтни работилници, кухни и транспорт. Това също е част от новите евростандарти. Нашето болнично предприятие в Хамбург има създаден център, който обхваща двадесет и пет немедицински дейности. Само три години след създаването му разходите за заплати бяха намалени четири пъти. Според мен обаче ще имате трудности при създаването както на болнични предприятия, така и на обединени фирми за комунални услуги, защото хората в страните с нови демокрации все още не мислят пазарно. А водещият фактор за развитието на здравните заведения е добрият мениджмънт, на който впрочем не всички са се научили и в Германия.През ноември Европейският съюз прие и т.нар. стандарти за седемте регулирани професии. Те за какво се отнасят? - Стандартите се отнасят за седемте медицински професии: лекари-ординатори, лекари-специалисти, лаборанти, медицински сестри, рехабилитатори и акушерки. За всяка от тези професии се въвеждат уеднаквени хорариуми в страните от Европейския съюз. Смятам, че това е повече формален, отколкото фактически въпрос. Това мое убеждение се затвърди и при срещите ми с десетки български лекари. Уверих се, че като умения те по нищо не отстъпват на западните си колеги. Просто нямат самочувствие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във