Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В БЪЛГАРИЯ ИМАМЕ ОТЛИЧЕН ЕКИП

Гур Недиви, директор на направление Софтуер в Хюлет-Пакард за Централна и Източна ЕвропаГ-н Недиви, кои са акцентите на тазгодишната среща HP Software Universe?- Тази година списанието Иконъмист включи Хюлет-Пакард в списъка на десетте най-големи софтуерни компании в света - на пето място. Вече продаваме самостоятелен софтуер за над 3 млрд. долара годишно. Наскоро нашият главен изпълнителен директор г-жа Карли Фиорина сподели, че една от най-големите трансформации в компанията през последните години е именно пренасочването на усилията от производство на физически компоненти в посока разработване на цялостни решения за бизнеса и в частност - софтуер за управление. Все по-голям дял от приходите на фирмата се формира именно от програмно осигуряване. В основната си част то е обвързано с другите ни продукти - сървъри, системи за съхранение на данни и др., като в същото време работи върху различни популярни платформи - Уиндоус, Линукс, Юникс.Акцентът на тазгодишната среща е пакетът ОупънВю (OpenView). Той представлява мощен инструмент за управление на бизнес процесите в условията на все по-големи очаквания към бизнеса от страна на клиенти, партньори и регулаторни органи. Като пример бих ви дал процеса по привеждане на банковата практика в съответствие с новия пакет международни стандарти, познат като Базел 2. С помощта на нашия софтуер и, по-специално - неговите модули за управление на риска, транзакциите и сигурността на данните, финансовите институции са в състояние много по-бързо да преструктурират дейността си според новите изисквания, без това да се отрази негативно на работата с клиентите (подобна опасност съществува най-малкото заради рестриктивния характер на част от нормите, касаещи кредитната политика).Друг аспект на промяната в средата е преструктурирането на една компания по чисто икономически причини. Да вземем отново за пример банките - при една консолидация инфраструктурите на двете институции трябва да продължат да работят ефективно през целия период на интегриране, като това касае още по-силно системите за електронно банкиране. Тук системата OpenView е полезна с възможността си за оценка на евентуалните резултати от дадено решение чрез анализ на натрупани оперативни данни от дейността на конкретна подсистема (кредитиране, междубанкови преводи и др.).Като споменахте банковите инфраструктури, как OpenView се сработва с разпространени информационни инфраструктури като тези на S.W.I.F.T., MoneyGram, международните картови оператори? Въпросът, разбира се, може да се отнесе и към аналогични локални системи като БОРИКА в България например...- Ние, между другото, поддържаме цялата инфраструктура на ЮроПей (EuroPay), и не само нея, така че имаме доста опит в областта на електронното банкиране. В технически аспект нашият софтуер няма пряко отношение към конкретни приложения от използваната информационна система. Той стои едно ниво по-високо (по-близо до мениджмънта, отколкото до технологията) и на практика следи доколко конкретното технологично решение спомага за постигане на поставените бизнес цели. Например, ако банката си постави за цел обслужването на клиент от банкомат да става за не повече от 10 секунди, чрез OpenView ние можем да анализираме до каква степен информационната инфраструктура се справя с това изискване, къде има тесни места, какви са финансовите измерения на забавянията и т.н.Досега говорихме само за бизнес организации, но държавните институции в много аспекти са сходни с тях - поддържат огромна управленска и обслужваща инфраструктура, съобразяват се с промени в нормативната база, опитват се (или поне би трябвало) да подобряват обслужването на клиентите и да икономисват средства чрез увеличаване на броя на административните услуги, извършвани по електронен път. Имате ли специални проекти в тази посока?- Много държави в момента работят по проекти за електронно правителство. И, както правилно отбелязахте, предизвикателствата са същите, както в сферата на бизнеса - осигуряване на ефективност на управлението, достъпност и по-високо качество на услугите. Разликата може би е само в това, че с използването на информационните технологии бизнесът цели увеличение на печалбите, а правителствата - намаляване на разходите от джоба на данъкоплатеца.Вероятно измежду банките, които са ваши клиенти и оперират в световен мащаб, има такива с клонове в България...? - За Балканския регион мога да спомена Райфайзенбанк. Доколкото знам, в почти всички подразделения на банката се използва наш софтуер за контрол на информационната инфраструктура, а вероятно и управленски модули. Нещо повече - в момента сме в процес на преговори и подписване на договори с няколко български банки, но не съм сигурен дали е коректно да ги споменавам на този етап (б.а. - под български банки г-н Недиви има предвид такива, създадени и работещи основно в България, без значение дали капиталът им е местен или чуждестранен).Все пак. Ако не поименно, то поне бройка?- Не, няма да рискувам, ще изчакаме да приключим процедурите и тогава ще оповестим публично сделките.Чуждестранните собственици (респективно - банкови централи) ли са основният проводник на новите технологични решения в местните банки? Или, ако задам въпроса по-общо - какъв е подходът ви за налагане на вашите продукти в новозараждащите (развиващите) се пазари - Източна Европа и Балканите в частност? Различава ли се той от този, който използвате на развитите пазари? - Неслучайно наричаме пазарите в региона развиващи се - те се разрастват много бързо и също така бързо възприемат последните технологични новости. Ако подтекстът на вашия въпрос е дали тук е по-трудно внедряването на новите системи, то отговорът е - не, точно обратното! Фирмите в региона всячески се стремят да догонят западните по отношение на конкурентоспособността и един от начините за това е използването на нови технологии. В същото време местните компании си спестяват много от грешките, с които преди тях са се сблъскали западните, и имат възможността веднага да се възползват от добрите практики, утвърждавани на развитите пазари в продължение на години и с цената на много ресурси.Що се отнася до това как нашите разработки достигат до клиентите, мога да кажа следното: в България разполагаме с много способен екип, който от години работи с местните банки по различни проекти и практически всички тези банки са наши клиенти в някакъв аспект. И не само банките - екипът работи много добре с телекомуникационните компании, доставчиците на ИНТЕРНЕТ, както и с много други предприятия, където се оперира с големи обеми информация в динамична среда. Въпреки че Хюлет-Пакард е американска фирма, винаги се стараем да използваме местни кадри на съответния регионален пазар. В случая с българските колеги дори имаме износ на ноу-хау в съседни държави, като например системата за брутен сетълмент за Националната банка на Македония, изградена преди около две години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във