Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В БОЛНИЦИТЕ НЯМА КОРУПЦИЯ, ИМА НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИ ПЛАЩАНИЯ

КАТО ЦЯЛО ДЕПУТАТИТЕ НЕ СЕ ПОДДАВАТ НА ИЗКУШЕНИЕ И РЕКЕТДоц. Атанас Щерев, депутат от НДСВ и председател на парламентарната Комисия по здравеопазванеДоктор Щерев, при второто четене на проектозакона за здравето парламентът забрани пряката телевизионна реклама на алкохол. Противниците на тази забрана обаче твърдят, че подобно решение е намеса в свободния пазар. Как ще отвърнете на такова твърдение?- Когато в парламента се обсъжда някакъв въпрос, винаги става дума за защита на определени интереси. В това няма нищо лошо или скандално. Но тези интереси трябва да бъдат ясно дефинирани. А когато тяхната защита се прикрива, това вече е скандално. В случая има проблем с интересите на производителите и вносителите на алкохолни напитки, на рекламни и пиар- агенции, на медии, както и на родители и подрастващи. Първите, вторите и третите са много добре организирани, имат своите лобита и дори адвокати. Те дори си наеха адвокатска къща, която да представи пред депутатите техните предложения. Те защитават настойчиво, ясно и аргументирано своите интереси. Във формиращото се гражданско общество у нас обаче много трудно се чува гласът на четвъртата група, която е и най-многобройна. Тя се обажда чрез различни послания и граждански организации. Посланията им са съвсем различни и не са такива, каквито се представят от рекламодатели и медии. Според мен трябва да се търси баланс между интересите на всяка от тези групи, включително и финансовите. Но първо трябва да се отчетат ползите и вредите за последната група и после да се търси балансът. Най-добре беше да се запазят рестрикциите, но да се въведе принципът на саморегулация, т.е. един държавно-обществен орган да санкционира, въвежда, разхлабва или стяга примката на медийните ограничения. Това е контролът на гражданското общество, при който държавата прави задължителна една рестрикция, а неправителствените организации са моторът на тази дейност. Означава ли това, че докторите надделяха над медийните депутати?Не докторите, а преди всичко хората, свързани с неправителствени организации. Човек, който прекарва по-дълго време в парламента, започва да вижда кога има нерегламентиран натиск. Но в случая депутатите не се огънаха. Виждайки явното лобиране на много силни играчи, те се обединиха срещу рекламата на алкохолни напитки. Това е в противоречие с насажданата от медиите представа за депутатите като за лоши хора, които само ядат кюфтета. За пореден път видях, че като цяло народните представители не се поддават на изкушения и рекет. Иначе отделни хора могат да бъдат подведени, всички ние сме го виждали. Да смятаме ли, че гласуваните текстове са победа за гражданското общество?- В гражданското общество трябва да се вземат предвид всички интереси. Но когато са ощетени интересите на медиите, рекламодателите, производителите и вносителите на алкохол, това явно не е най-доброто решение. Тези три лобита трябва да бъдат убедени, че решението е правилно, и да стигнат до съгласие. След като има натиск, това означава, че не е намерен компромис. Той ще дойде с течение на времето. Сигурен съм, че този дебат няма да спре и постепенно, с по-малко емоции, ще се стигне до правилната мярка. За мене тя е саморегулацията.Необходим ли е в такъв случай специален закон за лобизма?- Разбира се. Във всичко, което се говори в парламента, става дума главно за придобиване и харчене на пари и за моралноетични норми.Не смятате ли, че тези две неща много трудно се съчетават?- Да, така е, но ние не живеем в джунгла, а в цивилизован свят, в който трябва да има морал при печелене на парите. Те не трябва да са само цел, а мерило за това, какво можем да постигнем. Когато говорите за пари, това в никакъв случай не означава, че сте комерсиален, защото става въпрос за мерна единица, каквито са и килограмът, и километърът. Никой няма за цел да премине еди-колко си километра, а да стигне от едно място до друго. Каквото и да си говорим, става дума за пари - това е стар афоризъм. Казвали сте, че за да не се доплаща в болница, трябва да върнем социализма. Казвали сте също, че искате да се сложи край на кешовите плащания от страна на пациентите в здравните заведения. Явно парите са болният въпрос на нашето здравеопазване...- Болният въпрос всъщност е финансирането на болничната помощ, която в момента има един голям недъг - плащанията на ръка в болниците. Според едно социологическо проучване около 700 млн. лв. годишно се дават кеш. После поръчахме ново проучване върху 1100 домакинства, което е представително за цялата страна. То показа, че годишно българите плащат в брой 1.7 млрд. лв. - при 1.6 млрд. публични разходи за здравеопазване. В Австрия 8 на сто от брутния вътрешен продукт отиват за здравеопазване. От тях 0.15% се дават от пациентите на ръка, останалите 7.85% са публични разходи. В Гърция за здравеопазването отиват 8% от БВП, като 2.7% се плащат в брой, другите 5.3% са публични разходи. В България публичните разходи за здравеопазване са 4%, плащанията в брой са също 4%, т.е. общо стават 8%. В нито една европейска държава няма такова ниво на кешовите плащания. Икономиката ни е твърде слаба, за да може държавата да си позволи 8% публични разходи. Плащанията в брой в голяма степен са нерегламентирани. На практика българинът плаща и данъци, и здравни осигуровки, и допълнително дава на ръка. При това положение той никога няма да бъде доволен от здравеопазването. Трябва да се премахнат плащанията на ръка, защото в момента държавните болници се декапитализират. Там лекарят използва помещенията, апаратурата, персонала и на всичко отгоре държавата го субсидира допълнително, а получава и дарения от чужбина. Е, щом като даваме пари за дейност, не е ли редно всички болници да се финансират еднакво? В страните с напреднали икономики в Европа и САЩ собствеността върху болниците е различна - държавна, частна, общинска, на фондации, на църкви и т.н. Но вътре в болницата дейността винаги е частна, т.е. плаща се за дейност. По какъв начин може да се спрат нерегламентираните плащания в брой? Как може да бъде контролиран отделният лекар?- Няма нужда от контрол. В едно свободно общество той не е най-доброто средство. Представител на Световната банка веднъж ни каза - престанете с този контрол. Тук става въпрос за непрекъсната квалификация и усъвършенстване в професията. Всеки лекар е длъжен постоянно да се усъвършенства, да се учи непрекъснато, да набира допълнителни умения по специалността си. В противен случай веднага намаляват парите, които той получава. Това е система, а не контрол. Има няколко основни принципа. Първият е свободен достъп на пациента до всеки специалист, което въведохме със Закона за здравното осигуряване. Вторият е в заплащането за дейност. С неподписването на рамковия договор (б.а.............) тази идея беше стопирана. Тази година бяха предвидени над 300 млн. лв. за болничната помощ по различните клинични пътеки. Има и една програма, по която се работи интензивно - за въвеждане на диагностично свързани групи. По тези групи ще се прави оценка за работата на всяко отделение в болницата и болничните заведения ще се финансират на базата на частната практика в тях - независимо че са държавни или общински. Но за да продължава сегашното статукво, значи вземат връх определени интереси. Не бих искал да ги назовавам, но във всеки случай не са на болните хора. В такъв случай има ли лекарска мафия в България?- Категорично - не. Много пъти са ме питали има ли корупция в болниците. Отговарям - няма, има нерегламентирани плащания. Лекарят знае цената на своя труд, той работи с огромно напрежение и под натиск. У нас лекарите може да не ги съдят, както на Запад, но затова пък тук ги бият, крадат им колите, обиждат ги, накърняват им престижа и т.н. Лекарят трябва да защити своето име и това става с труд и обучение. А накрая му дават 250-350 лв. заплата, което сигурно е около десет пъти по-малко от това, което заслужава. И обикновено става така, че когато в една болница чакат много хора, определени лица отиват при лекаря и, дискретно или не, му предлагат възнаграждение. Лекарят формира допълнителни доходи - пари, от които той се нуждае, а и има право на тях. Именно това са голяма част от кешовите плащания. Така обаче се оформят две категории граждани. Ние искаме да не се плаща на лекаря, а на входа на болницата. А за бедните хора, които не могат да доплатят в брой, ще доплати социалното министерство. Те също могат да бъдат разделени по определени признаци. Така болниците ще формират достатъчно средства, за да могат да плащат на лекарите, и то според това колко са търсени. До ден днешен обаче възнаграждението на лекарите в болниците става чрез заплати. Здравето е специална стока и затова заплащането трябва да става по този начин, казват някои. Така правели във Великобритания. Но там заплатите на лекарите са между 4000 и 10 000 паунда, а у нас ниските заплати са причина за нерегламентираните плащания. Едно проучване на Европейската обсерватория за обществено здраве показва как различните държави се опитват да се справят с проблема с кешовите плащания в болниците. Те прилагат четири пазарни мерки - укрепване на частния сектор, подобряване на доброволното здравно осигуряване, ясни правила и прозрачни процедури на заплащане и рязко увеличаване на заплащането за дейност на лекарите. Административните мерки - контрол, съдебно преследване на лекари и т.н., няма да дадат резултат, както не са дали в други страни, които се опитват да преодолеят този проблем.Все още ли поддържате тезата, че пиячите и пушачите трябва да плащат по-високи здравни осигуровки?- Задължително. По времето на социализма ни внушаваха определени принципи. Например като млад акушер гинеколог са ме карали да докладвам защо в моята женска консултация има повишена честота на спонтанни аборти или на аборти по желание. Принципът беше, че държавата е отговорна за здравето на хората. Това е демагогия. Модерното разбиране, което се поддържа от Световната здравна организация и не е измислено от нас, е, че всеки сам отговаря за своето здраве. Ние като държава бихме могли да пропагандираме здравословен начин на живот, но не можем да задължим хората да го правят. Ако човек нехае за здравето си, това е негов проблем. Пасивното пушене например е не по-малък проблем от активното. Пушачът влияе на останалите, т.е. той е безотговорен към тях. Освен това в здравните фондове парите се събират солидарно - 6% от заработеното. Защо вие, който водите здравословен начин на живот, трябва да плащате еднаква сума с онзи, който пие и пуши? В напредналите държави първият въпрос, който ви задават при постъпване на работа, е дали пушите. Днес е невъзможно в американска болница да видите лекар с цигара. Идете в един доброволен здравноосигурителен фонд, дори у нас, и се опитайте да си направите здравна застраховка. Веднага ще ви попитат дали пушите, от колко години и по колко цигари на ден, и това ще се отрази върху сумата, която ще платите. Има никотинови тестове, с които може да се провери дали твърденията ви отговарят на истината. Какво в новия закон за здравето остана незабелязано от обществото?- Ние приемаме този закон заради една глава, която никой не споменава - психическото здраве. Всъщност целият закон се приема заради нея. Важното е да се регламентира по какъв начин обществото трябва да се отнася с психичноболните, кога могат да бъдат лекувани в болнично заведение, какви са техните права и т.н. Това е изключително важна глава за правата на човека. Второ, въвеждат се редица пазарни принципи. Трябва да се има предвид, че поне половината от 240-те члена в Закона за здравето могат да станат отделни закони. Например един от тях урежда работата на ТЕЛК и НЕЛК (трудовоекспертните лекарски комисии), но тези текстове спокойно могат да бъдат отделени в закон. Същото се отнася и за членовете, свързани с училищното здравеопазване, психическото здраве, медицинската наука и образование - те могат да станат отделни нормативни актове. Ето защо това е рамков закон, конституция на здравеопазването, и всеки негов член е изключително важен. За съжаление медиите акцентираха върху забраната на рекламата на алкохол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във