Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В БИТКАТА ЗА ТОКА СЕ ВКЛЮЧИ И ВЪГЛИЩНОТО ЛОБИ

След осеммесечни ожесточени словесни престрелки на тема АЕЦ Козлодуй и бъдещето на ядрените ни блокове, в битката за тока се включиха и топлоенергетиците. И то не по страниците на вестниците или в радио- и телевизионния ефир, а с директна офанзива в енергийното министерство. Там въглищарите представиха цялостна концепция, според която основен и безусловен приоритет в развитието на електроенергетиката ни до 2010 - 2015 година трябва да е комплексът Марица-изток. Разработката е на експерти от Минпроект ЕАД и Тотема ООД, а целта е да бъде спряна приватизацията на маришките мини, заявиха енергийни консултанти. Според тях зад агресивното лансиране на идеята, че бъдещето на нашето електропроизводство е в тецовете, работещи с местни и вносни въглища, стоят определени икономически среди с традиционни интереси в сектора. От години там основен играч е Ем Джи Корпорация Бившата Мултигруп не само придоби пълен контрол върху най-голямата минна компания Минстрой холдинг, но и до 1997 г. напълно бе монополизирала вноса на въглища за всички големи тецове. Опитите на предишното правителство и лично на Иван Костов да извади Мулти от въглищарския бизнес принудиха Илия Павлов временно да укроти апетитите си. Това обаче не му попречи да запази позициите си във вноса чрез фирми, близки до управляващите. Същевременно паузата му позволи да стане собственик на въглищни мини в съседна Македония и... да разработи новата си фирмена политика, гарантираща доминантно положение в българския въгледобив. Избраната стратегия се оказа печеливша при кабинета на Симеон Сакскобургготски. През декември 2001 г. Минстрой холдинг стана собственик на 79% от мина Станянци (разполагаща с 13.7 млн. тона лигнитни въглища, чийто пазар е осигурен през следващите 30 години заради използването им в ТЕЦ Бобов дол и за битово топливо). С групировката се свързват и новите собственици на 80% от мина Чукурово (с пазар и въглищни запаси за 15 години) и на мина Христо Ботев (гарантирано печеливша поне през следващите 4-5 години). Според запознати фирмите около Илия Павлов имат контрол и в други два открити рудника - мина Бели брег от Софийския въглищен басейн и мина Витрен от Пернишкия регион. Освен Мулти, в приватизацията на посочените мини има още един повтарящ се елемент - методът на самото плащане. Той е 10% в левове и 90 на сто - с други непарични платежни средства, т. е. с компенсаторки, което автоматично намалява платената от новия собственик цена поне със 70 процента. Приликите между изброените рудници и мини Марица-изток са три: откритият способ за добиване на въглищата, гарантираните запаси и осигуреният пазарПървата предполага безпроблемен и безавариен добив при сравнително ниски разходи. Останалите две пък означават сигурни печалби от предварително договорираните продажби. Колкото до разликите, те са само в количествата на запасите. Придобитите от Ел Джи Корпорация мини разполагат с малко над 10 млн. тона, докато Източномаришкият въглищен басейн е най-голямото находище на лигнитни въглища в страната с геоложки запаси от близо 2.3 млрд. тона и пазар в четирите електропроизводствени теца в региона. Два от тях са с американски инвеститори - ТЕЦ Марица-изток 1 се сроди с Ей И Ес за изграждането на нова мощност от 670 мегавата с обща стойност близо 1 млрд. евро, а рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 3 ще струва на Ентърджи 338 млн. евро. Договорите, подписани от двете електропроизводствени дружества и за доставка на въглища, ще донесат на мини Марица-изток чувствителни печалби през следващите поне 15 години. Но дори и без тези договори, от трите рудника през миналата година са добити над 22 млн. т въглища и дружеството е отчело печалба в размер на 34.5 млн. лева Продажната цена от средно 13 лева на тон и сега надхвърля произведените разходи, въпреки че от 8841 души, работещи в мините, миньорите са по-малко от половината - 4202-ма. Това говори за доста ниска производителност - едва 2497 тона на човек за месец (западноевропейската практика при открити въглищни мини е 4800-5500 тона на човек). Този фактор, остарялото оборудване и допотопното технологично ниво накара правителството на Костов да потърси стратегически инвеститор за мини Марица-изток. Крайно непрозрачният избор на компанията Рейнбраун обаче, както и липсата на каквато и да е информация за реалното състояние на рудничното оборудване, финансовите потоци на дружеството и производителността на труда предизвикаха още в началото на преговорите редица съмнения и нападки спрямо избрания партньор. Впрочем, поне в началото, Рейнбраун не бе атакувана директноНикой не подлагаше под въпрос опита на германската фирма, която е част от европейския енергиен гигант Ер Ве Е (RWE). Още повече, че след 1990 г. същите немски специалисти преструктурираха въглищните мини в източните германски провинции и досега ги управляват успешно. Тяхна е и заслугата цената на електроенергията, произвеждана от тецовете в Източна Германия, да падне на 1.98 цента за киловатчас. Затова именно, а и поради подобни добри резултати в полски мини, при избора си на стратегически партньор в българския въгледобив предишният кабинет се спря на Рейнбраун. Малко по-късно, през юни 2000 г., между мини Марица-изток ЕАД и немската фирма бе създадено смесеното дружество Минна компания Марица-изток АД. Идеята бе през първите три години германците да вложат над 450 млн. лева (инвестиционните ангажименти за следващите 20 години надхвърляха 1 млрд. лева) и да преструктурират производството. Срещу това Рейнбраун трябваше да придобие 67% от смесената компания, в която се предвиждаше българската страна да участва само с апортна вноска. До момента обаче капиталът на дружеството продължава да е 100% държавна собственост. Причина заотложената приватизация са както протестите на синдикатите, така и категоричните възражения на определени енергийни среди. И едните, и другите отхвърлят Рейнбраун като основен инвеститор с аргументите, че неговата стратегия за развитие на мините предвиждала значителни съкращения и замразяване на работата в един от трите рудника (Траяново-север). Подклаждането на огъня срещу немската компания продължи и след представената от нея нова концепция, удовлетворяваща разните там синдикални и работнически искания. Атаката изведнъж бе насочена изобщо срещу приватизацията на Марица-изток. В концепцията, представена от Минпроект и Тотема ООД, се заявява, че мините не бива да се раздържавяват, тъй като те сами можели да си осигурят необходимите инвестиции. Последното хвърли в смут малцината читави икономисти, останали в отрасъла. Печалба от порядъка на 34 млн. лв. годишно, отбелязаха те, едва ли ще позволи да се извършат инвестиции, достатъчни за резултатна и ефективна работа в рудниците. А и както през 2001 г., така и в момента перата за инвестиции и ремонти в дружеството са крайно орязани. Подобни финансови резултати и съществуващата в мините структура трудно биха мотивирали и която и да е финансова институция да отпусне необходимите кредити, освен ако не са подплатени с държавна гаранция. Е, възможни са, разбира се, и някои по-тънки маневри. Според разчетите в разработката на Минпроект и Тотема например, с увеличаването на добива себестойността на въглищата от мини Марица-изток значително ще намалее. Това пък, заедно с по-високата продажна цена, ще доведе до нарастване на печалбата, а оттам и до повече средства за посрещане на инвестиционните потребности. При годишно производство от 37 млн. т и планираните инвестиции цената на въглищата ще се увеличи от 13 лева на 15 щ. долара на тон. Независимо от скока това пак ще е един и половина пъти по-евтино от еквивалентното ядрено гориво, три пъти по-малко от вносните въглища и над седем пъти от природния газ, е становището на Тотема ООД. И нямаме никакво основание да се съмняваме в инженеринговите разчети на експертите на фирмата, част от собствениците на която са испанци. Ако не друго, то техни анализи, проекти и прогнози бяха успешно използвани от последните три правителства.Съществува само един малък проблем - дали тецовете в Маришкия басейн биха приели подобно оскъпяване на въглищата и с колко то ще качи крайната цена на произведенията електроенергия? Отделен е въпросът доколко държава като нашата би могла да гарантира ефективното управление на най-големите мини в страната и как отказът от приватизация се вписва в управленската стратегия на кабинета Сакскобургготски. Последният въпрос е по-скоро риторичен, защото е повече от ясно, че мините в Маришкия басейн ще бъдат продадени Цялата битка е това да стане в точния момент и новият собственик да не е Рейнбраун. За управляващите остава или да се съобразят с графика на задкулисните икономически интереси, или да вземат решение в полза на тези, които би следвало да управляват. При всички положения нито кандидат-инвеститорите от Рейнбраун ще чакат до безкрай, нито маришките мини ще могат да работят вечно с крайно остарялата си техника и отглеждайки за всеки миньор по един администратор с чанта.Между другото, включително и заради чантите днес ние плащаме близо 6 цента за киловатчас, вместо онези 1.97 цента, колкото струва електроенергията на германците от източните провинции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във