Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В БИТКАТА МЕЖДУ ВАСИЛЕВ И ВЕЛЧЕВ ИЗГАРЯТ 200 МЛН. ЛЕВА

Страдащата от хроничен недоимък държавна хазна може да се размине с една шеметна сума, надхвърляща 200 млн. лева. Това са парите, които й дължат приватизаторите, забравили, че безплатен обяд няма. Фалът с бюджетните постъпления ще се случи, ако здравият разум за пореден път изневери на управниците. Тъкмо тяхна е заслугата в Закона за държавния бюджет за 2003 г. да се появи параграф 21, в който е записано, че: Вземанията на държавата, произтичащи от отпуснати временни финансови помощи, от активирани държавни гаранции, от предоставени кредити и от неиздължени плащания и неустойки по приватизационни договори, се събират от Агенцията за държавните вземания по реда, предвиден в Закона за събиране на държавните вземания. В ал.2 на същия параграф 21 пък е уточнено, че: Агенцията за държавните вземания представлява държавата в производството по несъстоятелност и отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност, когато държавата е кредитор по вземанията, посочени в ал.1.Дотук лошо няма. Бедата е, че с новата разпоредба в бюджетния закон на практика се обезсмисля дейността на създадената през март 2002 г. Агенция за следприватизационен контрол (АСК), която реално заработи на пълни обороти едва през есента на миналата година. Както научи в. БАНКЕРЪ, през тази седмица ведомството, оглавявано от Аксиния Славчева, е подготвило официално писмо до вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев, в което му се обяснява какви ще са негативните ефекти от приложението на фаталния параграф. На първо място е посочено, че той влиза в противоречие с чл.19, ал.2, т.1 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, тъй като отнема регламентираните там функции на АСК - да събира неиздължените плащания и неустойки по вече сключени приватизационни договори. По-голямото зло е, че благодарение на това законотворческо недоразумение повече от 450 съдебни дела срещу неизправни купувачи на държавна собственост ще заминат в коша. Те просто ще бъдат прекратени служебно (като недопустими), защото са заведени от Агенцията за следприватизационен контрол, но тя, според въпросния параграф 21, няма правно основание да ги води. А докато същите дела бъдат преподновени от преснооторизираната (да ги поеме) Агенция за държавните вземания (АДВ), вече ще е изтекла погасителната давност на самите вземания. Председателката на надзорния съвет на АСК Евгения Пенкова и изпълнителната директорка Аксиния Славчева предупреждават Николай Василевче при това положение държавният бюджет със сигурност ще понесе солидна загуба, равна на общата искова стойност на споменатите 450 съдебни дела, която надхвърля 200 млн. лева. В заключение Пенкова и Славчева обобщават, че наред с посочените негативни последици прехвърлянето на компетенциите от АСК към Агенцията за държавните вземания би означавало последната да издава актове въз основа на документация, с която не разполага: По същество с разпоредбата на параграф 21 от Закона за държавния бюджет за 2003 г. две държавни агенции ще се занимават с едни и същи функции, като при това актовете за установяване на вземанията се издават от АДВ въз основа на документи, които се съхраняват от АСК. Подобни правни парадокси явно не смущават многобройните юристи, с които е пълна българската ковачница на закони, наречена парламент, но специализираните в тази област евронаблюдатели ни гледат сеира. Дали в частния случай АСК-АДВ двете агенции ще гонят като два конгреса една цел и ще кипи общ безсмислен труд - засега не се знае. Зависи дали икономическият министър Николай Василев, който пряко отговаря за работата на Агенцията за следприватизационен контрол, ще подкрепи предложениято й за изменения в параграф 21 от Преходните и заключителни разпоредби на бюджетния закон за 2003 г., гласуван в Народното събрание на 19 декември 2002 година. Ако промените не се състоят, Агенцията за държавните вземания, която е под опеката на финансовия министър, ще спечели една пирова победа.Междувременно идния понеделник, 27 януари, ведомството на Славчева най-сетне ще обяви кои са 215-те приватизирани предприятия, срещу чиито собственици в периода от 12 ноември до 29 декември 2002 г. са заведени последните съдебни искове. Според достигналата до БАНКЕРЪ информация, ще бъдат представени и два полюсни списъка - бял и черен, в които са разпределени добрите и лошите раздържавителни сделки, сключени от 1993 г. насам. Както бе уточнено, Агенцията за следприватизационен контрол е анализирала само продажбите, осъществени от АП, Министерството на икономиката и от културното министерство. Под лупа са разгледани преди всичко 1962 договора с разсрочена схема на плащане, одобрени от трите държавни институции. Установено е, че при 150 от приватизираните по този начин предприятия притежателите им не са спазили графиците за издължаване и вместо да внесат в хазната общо 112.4 млн. лв., са платили едва 34.7 млн. лв., за което са им начислени общо 12.2 млн. лв. неустойки. Любопитното е, че сред фаворитите в тази група са купувачите на обособени части - и то повече от скромни. Така например едноличната фирма ЕТ Дима-4 - Димитър Драганов е сключила на 9 септември 1998 г. сделка с цена 119 688 лв. за покупката на книжарница N13 в Габрово (обособена част от Книга ЕООД - Габрово), но не е издължила 1010 лв. и е санкционирана с впечатляващата сума от... 2 097 016 лв. (бел. ред. - всички суми в анализа на АСК и обемистите таблични приложения към него са в деноминирани левове). С близо 1.5 млн. лв. пък е порязано събирателното дружество Имтекс-Ком - Пенчеви и Пенчеви, което пак през септември 1998 г. е придобило обособен обект - част от софийското ЕАД Телевизионни радиосервизи. Солената неустойка е начислена, тъй като купувачът е изплатил едва 952 лв. от цената на сделката, възлизаща на 70 234 лева. Странното е, че за аналогични прегрешения купувачите на доста по-значими активи въобще не са санкционирани. От справките на АСК е видно, че РМД-то Винарна - Лясковец 1934, което на 25 март 1993 г. е станало собственик на 78% от лясковския Винпром, все още дължи 5 729 767 лв. от договорената преди десет години цена в размер на 10 224 221 лева. Само че за това солидно забавяне неустойки не са начислени. Същото се отнася и до РМД-купувача на мажоритарния акционерен пакет на софийския ЗАГ - Динамик ЕАД, продаден през 1993 година. От цената на сделката, възлизаща на 7 361 600 лв., продължават да висят неиздължени 5 669 326 лв., но санкции за висенето няма.Известно разминаване в наказанията се забелязва и в списъка на купувачите, платили за придобивките си само първоначалната вноска от договорените цени. Челното място в тази черна топлиста заема Феникс Перник ООД, което през февруари 1998 г. става собственик на 100% от капитала на Феникс Ирос ЕООД - Перник. Определената цена е 109 951 лв., крайният срок за издължаването й изтича на 2 юни 2004 г., но засега е заплатена само първата вноска, възлизаща на 44 920 лева. По тази причина на купувача са начислени 6.5 млн. лв. неустойки. За аналогично нарушение с 5.7 млн. лв. е санкционирано РМД-то Пивохмелстрой - 2000, придобило на 27 януари 1999 г. 70% от капитала на Пивохмелстрой ЕООД - Ракитово. Цената на тази сделка е 162 859 лв., като срокът й на издължаване изтича на 27 януари 2009 година. Прави впечатление обаче, че друго РМД - Лесокомплект - 21, закупило през 1999 г. мажоритарния пакет на Лесокомплект ЕАД - София, оценен на 991 203 лв. и с окончателен падеж на плащане януари 2009 г., е наказано само с 683 632 лева. Въпреки че и то е платило само първата си вноска. В крайна сметка и в групата на тези нарушители най-тежките наказания са отредени за купувачите на дребни обособени части. Собственикът на магазин за плод-зеленчук в Перник - ЕТ Драгомир Николов-Вис, който е издължил само първия транш от цената на придобивката си, възлизаща на 47 205 лв., е глобен с 3.2 млн. лева. На ЕТ Господи Дохчев-Рекс пък са начислени неустойки от 3 млн. лв. защото и той е платил само първата си вноска за закупения от него дърводелски цех в Мъглиж, оценен на 47 205 лева. Неустойка от 2.8 млн. лв. е начислена и на варненския едноличен търговец Живес-Веселин Цветков за неиздължената цена от 57 345 лв. на закупената от него хигиенна баня N13 - обособена част от активите на Лазурен бряг-91 ЕООД - Варна. Така, по наказания, неизправните собственици на обособени части гонят и дори задминават грешните си събратя от сорта на споменатите РМД-та Пивохмелстрой -2000 и Лесокомплект-21. Тежката артилерия на неизправните приватизатори обаче са купувачите на 1507 държавни предприятия, забравили инвестиционните си обещания. Общият размер на начислените им за това неустойки възлиза на 162 573 931 лева. Първите три места в тази многобройна дружина си поделят собствениците на злощастните дружества Българска роза - Севтополис - Казанлък, Рулон Искър - София, и Камбана - Бургас. Ирландската фирма Ерлтън Фанд, приватизирала през 1997 г. 68% от капитала на казанлъшката роза, е отнесла 20 млн. щ. долара неустойки. На българо-австрийското дружество Еуропак, закупило през 1998 г. искърския Рулон, са начислени 12 млн. щ. долара неустойки. А на холандската компания Хелиан Комодитис, придобила през 1997 г. мажоритарния пакет в бургаската Камбана - 11. 5 млн. щ. долара. Въпросът е дали тези пари изобщо ще бъдат събрани, защото ирландците и холандците отдавна изчезнаха от българския бизнесхоризонт, а българо-австрийският джойнтвенчър докара софийския хартиен завод до фалит? Все пак е похвална амбицията на Агенцията за следприватизационен контрол да гони до дупка Михаля. Залогът си заслужава - общият размер на пропуснатите ползи и претърпените преки и косвени щети, нанесени от неизпълнените ангажименти по сключените досега приватизационни договори, е изчислен на 985 794 000 лева. Дори и една част от тях наистина да влязат в хазната - пак ще е голямо постижение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във