Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В БДЖ РАЗДЕЛИХА НЕДОИМЪКА НА ДВЕ

Националната компания Български държавни железници бе разделена на две дружества, след като от 1 януари 2002 г. Законът за железопътния транспорт най-накрая влезе в сила. Новосъздадената Националната компания Железопътна инфраструктура ще стопанисва занапред жп линии, контактна мрежа, гари и пр. Превозната дейност пък бе отделена в еднолично акционерно дружество, което ще може да се приватизира. Дружеството става правоприемник на досегашната национална компания и по отношение на активите и пасивите й по баланса към 30 ноември 2001 година. Това означава, че то наследява и дълга към държавата в размер на 127.9 млн. лв., натрупани основно от дължим ДДС и лихви по него. В края на миналата година Министерският съвет прие постановление с тази сума да бъде увеличен капиталът на БДЖ ЕАД.Законът за железопътния транспорт бе обнародван още в бр. 97 на Държавен вестник на 28 ноември 2000 година. Срещу документа обаче се надигна брожение, бе доказана липсата на каквато и да била подготовка за въвеждането му и той бе отложен за година. После, в предизборната си кампания, НДСВ се ангажира да разбие т.нар. естествени монополи, сред които е и този на железопътните превози. В прав текст това означаваше въвеждане на жп закона и разделяне на националната компания на две структури. Само че след победата на парламентарните избори на 17 юни вътре в НДСВ се разгоря спор трябва ли наистина въпросният закон да влезе в сила, или да се поиска отлагането му с още 12 месеца? Застъпник на прилагането на предизборните обещания беше министърът на транспорта Пламен Петров, силно подкрепян от заместника си Любомил Иванов и генералния директор на националната компания Владимир Дунчев. Срещу въвеждането на закона пък въстана депутатът от НДСВ Йордан Мирчев, бивш генерален директор на БДЖ, който напоследък се подвизаваше като професор във Висшето транспортно училище Тодор Каблешков. Мирчев разправяше наляво и надясно, че той лично е осигурил над 70 хиляди железничарски гласа на НДСВ и те ще оттеглят поддръжката си за царското движение, ако законът влезе в сила. Тези изказвания му донесоха единствено негативи и вместо него за шеф на парламентарната Комисия по транспорт и телекомуникации бе определен Николай Николов. Йордан Мирчев седна на мястото му едва след като развя бялото знаме, а Николов бе назначен за заместник-министър.Името на Йордан Мирчев в жп средите се свързва с огромните външни кредити за осъществяването на първата оздравителна програма на БДЖ. Става въпрос за подписаните през 1995 г. договори за заем на 95 млн. долара от Световната банка и 45 млн. долара от ЕБВР. Оздравителната програма бе финансирана също така с 30 млн. щ. долара от френската Париба, австрийската Кредитанщалт и швейцарската Ю Би Ес. Отделно държавата се ангажира по оздравителните проекти със 130 млн. щ. долара. Както неведнъж писа БАНКЕРЪ, тези общо 300 млн. долара потънаха в огромната жп структура като вода в пясък и вместо да се оздрави, железницата се разболя.В момента на разделянето БДЖ е изплатила под една десета от въпросните заеми и лихвите по тях. По думите на заместник генералния директор на БДЖ ЕАД по финансовите въпроси Гергана Иванова, крайният срок за погасяването на кредита от Световната банка е 2015 г., а за заема от ЕБВР - 2010 година. След настъпилото вече разделяне на бившата национална компания експертна група ще разпредели и тежестта по изплащането на кредитите между новите фирми. Според Гергана Иванова, основен критерий ще са проектите, по които са отпускани парите. Дадените за инфраструктурни проекти ще се връщат от новосъздадената Национална компания Железопътна инфраструктура. За връщането на останалите ще се грижи БДЖ ЕАД.Откъдето и да се погледне, наследството на двете нови предприятия не е за завиждане. Националната компания Железопътна инфраструктура получава над 4 хил. км амортизирани жп линии, по които се допуска движението на влакове с 40-60% от проектната скорост. Над 85% от жп мрежата плаче за капитален ремонт, какъвто не е извършван повече от 15 години. За обновяването и поддръжката на остарелия сграден фонд на жп гарите, складовата база и др. също ще трябва да се хвърлят значителни средства.Още по-трагично е положението на превозното дружество - над 30-годишни локомотиви и морално и физически остарели пътнически вагони, от които само 50 броя, обновени по оздравителния проект, отговарят на съвременните европейски стандарти. Що се отнася до товарните вагони, те са на що-годе добро ниво, но пък поради липсата на товари БДЖ вече три години се чуди как да се освободи от над 11 хиляди от тях. За добро или за зло, България става нещо като пионер в разбиването на жп монопола. От всички европейски държави - и членки, и кандидат-членки на ЕС, засега ефективно разделяне на железопътната инфраструктура от превозната дейност бе осъществена единствено във Великобритания и Швеция. Във всички останали страни на континента разделянето или още не е започнало, или е в начален стадий, или е направено проформа, както във Франция.Независимо от всичко министър Пламен Петров подписа в последните дни на миналата година заповедите за назначаването на членовете на бордовете на новосформираните дружества. В съвета на директорите на БДЖ ЕАД влязоха заместник-министрите на транспорта Красимира Мартинова и Златолина Мукова, генералният директор на БДЖ Владимир Дунчев, както и Филип Алексиев и Димитър Стамов, началници на отдели съответно в транспортното и във финансовото министерства. На първото си заседание съветът избра за свой председател Красимира Мартинова, а за изпълнителен директор - Владимир Дунчев.За членове на управителния съвет на Национална компания Железопътна инфраструктура бяха определени изпълнителният директор на Железопътна администрация и досегашен председател на борда на железницата Георги Николов, заместник-министърът на транспорта Любомил Иванов и на финансите Нахит Зия, началникът на дирекция Транспортна политика Димитър Зоев и досегашният директор на инфраструктурата в БДЖ Илия Пастушански. За председател на управителния съвет бе избран Георги Николов, а Илия Пастушански стана изпълнителен директор.Преди Нова година Министерският съвет одобри и тарифа за таксите, които бъдещите железопътни превозвачи ще плащат на Национална компания Железопътна инфраструктура. Според заместник транспортния министър Любомил Иванов те ще са основно две. Първата е за резервация и ще се плаща от всеки лицензиран жп превозвач. Другата ще е за ползване на жп линиите, контактната мрежа и управлението на движението. При нея ще се отчитат изминатото разстояние и превозените товари. Общият размер на таксите ще отговаря на разходите за текущото поддържане на железопътната инфраструктура. За година те са изчислени на 150 млн. лв., които засега ще дължи единствено БДЖ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във