Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В АВГИЕВИТЕ ОБОРИ НА МВР СЕ РАЗХОЖДАТ ПРИЗРАЦИ

Няма лесни министерства. Но в някои от тях под стола на титуляра е по-горещо, отколкото в други. Най-пари обаче креслото на вътрешния министър. И причина за това са не само ускорените темпове, с които мутира престъпността - от кражбите и убийствата до наркотрафика, компютърните хакери и финансовото пиратство. Не по-малко сложни са кадровите и структурните проблеми в министерството, които медиите през последните години отъждествяват с Авгиевите обори на изпълнителната власт. Никой вече не е наясно какво се крие под пластовете преструктурирания и персонални рокади. А не бива да се забравят и гафовете.
Едва ли ще е пресилено да се каже, че вътрешното министерство е абсолютният рекордьор по изяждане на авторитета, професионализма и медийния имидж на своите шефове. Просто защото не съществува друг пост в изпълнителната власт, чийто титуляр да е подложен на по-главоломна амортизация от този на министъра на вътрешните работи. Затова от всички изненадващи ходове на новия премиер номинирането и изборът на проф. Георги Петканов за министър на вътрешните работи спокойно може да претендира за златен медал по неочакваност. Освен ако в замисъла да се предостави най-важното силово ведомство на преподавателя по финансово и данъчно право няма скрит подтекст. Но какъв е той? Дали не е персонално доказателство за намеренията да се осъществи главният приоритет на новата власт - борбата с корупцията? Или пък опит да се възроди идеята за политика-енциклопедист? А може пък намерението е да се излекува вътрешното министерство от медийната си неадекватност?
Вярно, не е необходимо вътрешният министър да е възпитаник на ВИПОНД - Симеоново, или да е минал дългия път от оперативен работник до главен секретар на МВР. Но е задължително да умее да излиза сух от скандалите, които често се вмъкват през главния вход на вътрешно, въпреки засилената полицейска охрана. Затова осанката, самочувствието и самообладанието не бива да се пренебрегват заради тесноспециализираната подготовка. А тях новият вътрешен министър притежава в достатъчен размер.
Все пак не е здравословно да се забравя, че всички предшественици на проф. Георги Петканов, обитавали масивната сграда на вътрешното ведомство, инкасираха немалко удари под пояса. Кой поради своята неподготвеност, кой заради политическото си послушание. Но най-много заради неумението си да водят нормален диалог с медиите. Затова си струва да се припомни в какви гафове се препънаха кариерите на предишните шефове на ведомството.
Вътрешният министър в правителството на Филип Димитров

Йордан Соколов

още с встъпването си в длъжност на всеослушание призна, че не вдява нищо от полицейския занаят, но това не му попречи да се развърти с кадровата метла. За броени дни уволни 28 регионални полицейски шефове, изхвърли близо 4500 началници от средния ешелон, бастиса почти целия оперативен и агентурен апарат у нас и в чужбина, а покрай него и половината от Националната служба за сигурност. За капак на всичко гръмна и скандала с Оня списък, като така и не стана ясно кой всъщност е виновен турското посолство да се сдобие с имената на нашите разузнавачи. Слава Богу, че опитът му за създаване на нова политическа полиция завърши с фиаско.
Най-големият гаф на

Виктор Михайлов

вътрешен министър по времето на Любен Беров, си остава неадекватната му реакция за разстрела в Белите брези. Накратко, на 14 февруари 1994 г. пред апартамента на един от съдружниците на покойния Иво Карамански, поради лоша координация между две служби под шапката на тогавашното вътрешно министерство, избухна престрелка, в която намериха смъртта си заместник-началникът на подразделението за борба с масовите безредици подполковник Марин Чанев и един от хората му - гл. серж. Георги Георгиев. Друг служител на същото подразделение беше ранен. Виктор Михайлов, който същия ден се оказа, че е на лов заедно с тогавашния шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, в прибързаното си изявление за медиите нарече кървавата баня ювелирна акция. Впоследствие много факти показаха, че не само въпросната престрелка няма нищо общо с професионализма, че в самото министерство липсва координация и професионализъм, но има и данни за съмнителни връзки с организираната престъпност. Естествено вината на висшите полицейски шефове остана недоказана, но военната прокуратура, во главе с тогавашния си шеф, а сега подследствен за притежание на наркотици и оръжие Николай Колев, успя да скалъпи обвинение срещу трима редови полицаи и така да отклони публичния натиск от министъра. Но общественото мнение едва ли някога ще амнистира Виктор Михайлов. Включително и заради неумението му да нарече нещата с истинските им имена.
Злополучният

Любомир Начев

който оглави вътрешното министерство, след като Жан Виденов стана премиер, така и не успя да измие от себе си подозренията в некомпетентност. Наистина, той се спаси на три пъти, след като опозицията му поиска оставката. Първия път при строежа на водопровода Джерман-Скакавица, втория път, когато в VII РПУ беше пребит до смърт младежът Христо Христов, и третия път след смъртта на 14-те войничета на околовръстното шосе. До оня фатален 3 май 1996 г., когато в Люлин бяха разстреляни почти от упор трима полицаи. През целия ден нито журналистите, нито служителите в министерството знаеха къде е шефът на вътрешно, чак докато в късните часове на деня Севда Шишманова го намери в компанията на няколко топманекенки на купон в НДК. Като капак на неуместното поведение в интервюто му тогава се появи и онова прословуто: Айде, това го отрежи от репортажа, което на практика сложи кръст на министерската му кариера.
Немалко гафове направи и

Богомил Бонев

В интерес на истината трябва да се каже, че ако не броим Атанас Семерджиев, след 10 ноември това беше единственият вътрешен министър, който имаше някаква представа как работи подопечното му ведомство. Макар този факт и относително високият му рейтинг по време на министерстването му да не го опазиха от конфузни ситуации и грешки. Струва си да се напомни, че преди да започне да реже опашката на гущера, министър Бонев проведе една странна акция Комар, която не върна кой знае колко откраднати возила на собствениците им. Но затова пък накара западните дипломати да се подсмихват иронично по негов адрес. Независимо че новоизлюпеният тогава министър цяла седмица писа извинителни писма до чуждите посолства с обяснения и извинения за действията на подчинените си.
Доста странна се оказа и акцията по отлепването на застрахователните стикери от стъклата на автомобилите. Това начинание обаче, изглежда, беше само брънка от идеите на генерала. Последва странната война срещу правото на охранителите и застрахователите да носят оръжие, срещу престъпността в дискотеките в стил нарушение на полицейския час и, разбира се, срещу политическите противници от рода на Мултигруп. Но може би най-неуместно стояха коментарите на силовия министър по такива важни въпроси от неговия ресор като тези за газа, за българо-румънските отношения, за данъците, за футбола и т. н.
Независимо от това Бонев успя да налучка верния тон в отношенията си с медиите. Което е изключително постижение за един вътрешен министър. Затова и най-дълго запази позицията си на подгласник по политически рейтинг на Петър Стоянов и на Стефан Софиянски. Това обаче му изигра лоша услуга, след като беше нарочен от Иван Костов за конкурент в кабинета и в СДС. Което идва да покаже колко важно е за един вътрешен министър да усети, че е добре да свети със собствената си светлина, но и много да внимава да не засенчи премиерския блясък. Що се отнася до разчистването на сметки с довчерашните си съратници, Богомил Бонев демонстрира, че го умее, но за негово съжаление то не му спечели политически дивиденти.
Политическата лоялност на втория вътрешен министър в правителството на Иван Костов

Емануил Йорданов

наистина го предпази от изпадане в немилост, но бързо го превърна в обект на недоброжелателна ирония. И не само от страна на шоумена Слави Трифонов.
В пълна противоположност на предшественика си бившият адвокат Йорданов затвори кабинета си за репортерските микрофони, но това не го опази от медийни гафове. А имаше и чисто професионални като намирането на микрофоните в дома на главния прокурор Никола Филчев, прехвърлянето на вината изцяло върху тогавашния главен секретар на МВР Божидар Попов, непрофесионалните реакции след убийството на Емо Макарона, взрива в Амбасадор, убийството на малкия Пепи. Но от всички гафове може би най-продължителен се оказа опитът на вътрешното министерство да отбранява докрай синия кабинет от обвиненията в корупция. Което обаче не спечели нито достойно участие на сините в новия парламент, нито депутатско място за самоотвержения Емануил Димитров.
Много са гафовете на досегашните предшественици на проф. Георги Петканов. И много поуки би могъл да извлече от грешките на другите. Фактът, че твърде малко са безспорните успехи на бившите вътрешни министри, би трябвало да предизвика сериозен размисъл. Защото новият шеф на МВР влиза във властта с немалко активи - успешна научна кариера, академичен авторитет, солидни доходи, самочувствие и най-важното неопетнено име. Но може би все още няма ясна представа, че призраците на неговите предшественици се разхождат зад мраморната фасада и двата полегнали лъва на улица Шести септември.
Дано не забрави, че за да ги пропъди, ще му трябва нещо доста по-силно от достолепие и шишенце светена вода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във