Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В АРМЕЙСКАТА НАТОВИЗАЦИЯ ВПК Е ПОСЛЕДНА ЦИГУЛКА

Случайно или не, въпреки явната неприязън към приватизацията с РМД-та на бившия икономически министър Николай Василев, оглавяващ сега транспортното ведомство, тъкмо на него се падна честта да сключи една от последните сделки с подобен привкус. Годината е 2002-ра, месецът януари, денят осемнайсти. Само два месеца преди появата на чисто новия раздържавителен закон (влязъл в сила на 19 март същата година) Министерството на икономиката продава чрез конкурс 80% от капитала на софийското ЕАД Електрон прогрес. В бранша наричат това звено от системата на погиналия ни Военнопромишлен комплекс стратегическо заради специализацията му в научно-изследователската, проекто-конструкторската, технологичната, производствената и инженеринговата дейност в областта на радионавигационните, комуникационните и ултразвуковите системи.Според предоставената от Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) информация собственик на мажоритарния пакет на Електрон прогрес става ЕПМ холдинг. Той го получава срещу сумата от 2.65 млн. щ. долара, но без каквито и да било ангажименти за инвестиции или за разкриване на нови работни места. Показателни в случая са още две неща. Въпросният холдинг е регистриран в Софийския градски съд (СГС) на 17 януари 2002 г. - едва ден преди официалното сключване на приватизационната сделка. А акционерното участие в него е поделено почти по братски между учреденото още през 1998-а РМД Електрон-прогрес 98 (на което са отредени 49% от холдинга) и частното Милтех ООД , хванало контролните 51 процента. Тази делба обаче не се запазва задълго. Доказателство е фактът, че сега фирмата Милтех е сложила ръка върху 78% от акциите на Електрон прогрес, а Електрон-прогрес 98 е почти аут от играта. Както научи в. БАНКЕРЪ, през тази седмица проверяващи експерти от АСК ще влязат в предприятието, за да нищят на място раздържавителната му одисея. А тя е доволно банална.След приключването на обявения конкурси парафирането на договора за покупко-продажба в началото на 2002 г. капиталът на Електрон прогрес добива следното разпределение: 80% са на купувача ЕПМ холдинг, останалите 20% си запазва държавата в лицето на икономическото министерство продавач.Трябва да се отбележи обстоятелството, че депозитът от 110 хил. щ. долара за участие в състезанието е платен от РМД-то Електрон-прогрес 98. Цената по сделката пък в размер на 2.65 млн. щ. долара, с приспадане на депозита, е издължена (10% кеш и 90% в компенсаторки) с кредит от 1.5 млн. лв., отпуснат на ЕПМ холдинг от фирма Мотобул ООД, което се представлява от Виктор Методиев Кирилов, свързан с множество фирми, в които основен съдружник е собственикът на Милтех Георги Боянов Крумов. За впечатляващата делова активност на този 42-годишен бизнесмен и за респектиращия брой фирми, свързани с него, ще стане дума по-нататък. Важното е, че в съответствие с неписаното правило който плаща, поръчва и музиката, година след сделката - на 17 януари 2003 г., в СГС е регистрирано чувствително увеличение на капитала на приватизирания Електрон прогрес. Нарастването му е от 233 749 лв. на 1 млн. лв., разпределени в 1 милион поименни акции с номинал 1 лев всяка. Неизвестно по какви причини и РМД-то Електрон-прогрес 98, притежаващо 49% от ЕПМ холдинг, и държавата са проспали този съществен момент. Така или иначе, държавното 20-процентно участие в Електрон прогрес е стопено до 4%, на холдинга от 80 на 18%, а 78 на сто стават директна собственост на Милтех. И месец по-късно - на 13 февруари 2003-а, от управителните органи на Електрон прогрес са заличени всички представители на злополучното РМД.В началото на февруари тази година новите шефове на предприятието Красимир Пингелов, Николай Рангелов и Александър Николов, воглаве с председателя на надзорния съвет - споменатият вече Георги Крумов, дадоха широка гласност на сериозните постижения на дружеството и на изключително амбициозната му програма за близкото бъдеще. Съобщено бе, че в момента Електрон прогрес е един от лидерите в областта на високите технологии във военната електроника и първата фирма у нас, получила сертификат по военния стандарт на НАТО АКАП 21-10. Според Крумов оборотът, който реализира тя от 2001 г. насам, бележи непрекъснато увеличение - за 2001-ва възлизал на 1.4 млн. лв., за 2002 г. на 7 млн. лв., за миналата година на 19 млн. лв., а за 2004 г. се очертавал оборот от цели 32 млн. лева. Тези доходи на практика осигурява основният клиент на Електрон прогрес - Министерството на отбраната (МО). Пред завършване бил одобреният още през есента на 2001-ва проект Странджа, за чиято реализация от страна на силовото ведомство първоначално са били заделени 12 млн. лв., а към днешна дата стойността на проекта вече била скочила на около 40 млн. лева. Той ще даде на българската армия едно мини БТК -така необходимата на въоръжените сили собствена стационарна цифрова интегрирана свързочна система, имаща пряко отношение към националната ни сигурност. Особено след приватизацията на държавния телеком.Вторият стратегически проект, известен под кодовото име Калиакра, възложен на Електрон прогрес, е бреговата радиолокационна станция за морско наблюдение, предназначена също за нуждите на МО. Стойността й е 9 млн. лв., от които министерството е превело досега на изпълнителя едва 3 млн. лв. и в момента се водели преговори за превеждането на още около 2 млн. лева. По изпълнението и на Странджа, и на Калиакра, както и за изграждането на център за управление на кризи, нашето електронно предприятие работело в тясно сътрудничество със световни компании като американските Локхийд Мартин Харис, Хюлет Пакард, Майкрософт, Циско и с френската Алкател. Ключов момент в бъдещата програма на Електрон прогрес обаче е да поеме изпълнението на един проект, на който НАТО отдава изключително значение. Става въпрос за изграждането на национална интегрирана система за наблюдение на Черноморското крайбрежие, тъй наречената VTMIS (Вейсел трафик мениджмънт анд информейшън системс). Това е една повече от солидна поръчка, която според специалистите ще глътне над 200 млн. щ. долара. Военното министерство вече било получило оферта от Локхийд Мартин за безплатно проектиране на системата, а за изпълнител на монтажните работи американците предложили Електрон прогрес. Той пък щял да използва тяхното радарно оборудване, което естествено няма да се доставя без пари. Из коридорите на отбранителното ведомство се носят нездрави слухове, че идеята срещнала подкрепата на заместник военния министър Иво Иванов. На неговата протекция се радвал шефът на Електрон прогрес Георги Крумов, който освен това бил в приятелски отношения с хора от високите етажи на властта и спонсор на всички по-значими изяви на Атлантическия клуб. Твърди се още, че неслучайно ръководеното от Крумов предприятие само си избира подизпълнителите за споменатите проекти Странджа и Калиакра, вместо възложителят в лицето на МО да прави това, прилагайки разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Лобито си в силовото ведомство Крумов поддържал чрез привличането на авторитетни бивши военни на работа в Електрон прогрес. До неотдавна договор за консултантски услуги имал например ексвоенният министър Бойко Ноев, но той бил прекратен след шума около заведените срещу него следствени дела. В Консултантския съвет на електронната фирма фигурирал бившият началник на Генщаба о.з. ген. Цветан Тотомиров, бившият шеф на военното контраразузнаване о.з. полк. Господин Манолов пък бил нейн редови служител, а отскоро в офиса на предприятието на софийската ул. Кукуш 1 с кабинет се сдобил и бившият шеф на националната полиция ген. Васил Василев.В България всичко друго може да свърши, но не и зловидниците. А такива на Георги Крумов явно дал Господ. Според тях Крумов нямал никакви намерения да развива производствената и развойната дейност на Електрон прогрес, а гонел само бързи печалби. При реализацията на договорите, сключени с МО, било по-изгодно да се внася техника и оборудване от чуждестранните гиганти, отколкото някой да се главоболи с местната им направа. Затова Крумов разпродавал сграден фонд и съоръжения на Електрон прогрес, освобождавал опитните специалисти и назначавал свои хора, вещи не в производствените, а в търговските операции. Една трета от осеметажната административна сграда на предприятието (с обща разгърната площ от 16 хил. кв. м) била продадена за 500 хил. щ долара, а незавършеният четириетажен производствен корпус - за 390 хил. щ. долара. Ликвидирани били механичното производство, производството на печатни платки, както и лабораторията за механо-климатични изпитания на специална военна техника. Сега с такава у нас разполагало само силовото ведомство. Ако обаче противниците на Георги Крумов си сложат ръка на сърцето, щат - не щат би трябвало да признаят неговите бизнес способности.Запознати с житие-битиетона инженера-електрончик Георги Боянов Крумов казват, че в зората на прехода е изкарвал прехраната си с една сергия на Илиянци. Колкото до фирмата му Милтех, взела участие в приватизацията на Електрон прогрес, регистрацията й е от 1998 година. Въпреки че сега тя има лиценз за оръжейна търговия, предметът й на дейност няма нищо общо нито с ВПК, нито със специалната продукция. Във фирменото дело на Милтех е записано проучване на пазари и... изследване на общественото мнение. Първоначално дружеството е с ограничена отговорност и негови собственици са споменатият вече Георги Крумов и Красимир Стоянов Пингелов (сега член на УС на Електрон прогрес). В Държавен вестник от 3 декември 2002 г. е публикувано решението на Софийския градски съд, с което съдружниците Крумов и Пингелов са заличени, а на тяхно място като едноличен собственик на Милтех е вписана Консултантска къща Хастингс, с регистрация в офшорната зона на Кипър. Двадесет и пет дни по-късно, в извънреден неделен брой на Държавен вестник от 29 декември 2002-ра, офшорката е заличена и като собственици на българската фирма отново са върнати господата Крумов и Пингелов. Запознати със случая поясняват, че това се е наложило, тъй като по онова време тъкмо те, а не консултантската къща, кандидатствали от името на Милтех за получаване на обявената от МО обществена поръчка за доставка на радиорелейно оборудване. Всъщност защо изобщо на бизнес небосклона се е появила офшорката Хастингс е неизвестно. Във всеки случай името й се среща сред съдружниците или в ръководството на други фирми, свързани с Георги Крумов, неговата съпруга Валентина Иванова Войнова-Крумова и с Красимир Пингелов. Става въпрос за солиден брой дружества като Милтех секюрити, Есоес сървисиз, Атия холидейс (в чийто активи е хотелската база на Електрон прогрес, разположена на едноименния созополски залив, за която се говори, че също е продадена) Белвю партнърс, Зидарите (с адрес на Кукуш 1, която се занимава със строежа на хотел, собственост на Крумов в Банско), ВИП интернешънъл сървисиз, Протех, Ниго-62, Черно море-Белвю, Стар моторс, Кастрол Италиана, Би Пи Италия спа и още много подобни бизнес формации.Твърди се обаче, че печелившият коз на Георги Крумов е американската компания Харис, произвеждаща военни радиостанции. Тъкмо тя бе подизпълнител на италианците от Маркони, които през 1998 г. спечелиха конкурса на МО за изграждането на прословутия ПИКИС - полевата интегрирана комуникационна интеграционна система за специализираните формирования на армията. За вложените в ПИКИС-а радиостанции Харис е взела около 28 млн. щ. долара. А като неин представител у нас Георги Крумов без съмнение е взел своя пай от сделката. Дори и комисионата му да е била 2-3%, работата пак си струва труда и дава добра мая за по-нататъшен бизнес. Както се казва, който го може, го може. А дали ще се отвори парашутът не само на Електрон прогрес, но и останалите приватизирани предприятия от системата на ВПК ще намажат от натовизацията на българската армия - ще покаже времето. В крайна сметка парите за модернизирането й дават американските ни братя по оръжие от Алианса и няма да е чудно, ако производителите отвъд Океана бъдат предпочитаните партньори на МО.

Четете още

Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Daily

Отворено писмо на Стела Николова до Жан Клод Юнкер

След фалита на четвъртата по големина банка у нас през 2014г., за която държавата и БНБ не положиха никакви усилия да спасят, върви едно сериозно разграбване на активи. Още »
Банкеръ Weekly

Испански "инвеститори" завещаха 15 млн. дългове на "Уникредит Булбанк"

Местни играчи от политическия „елит“ у нас са свързани със заверата Столичната община и "Уникредит Булбанк" ще се разминат с вземанията си
... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във