Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В АБЗ ОТНОВО ПЛАНИРАТ КАТАСТРОФИЧЕН ПУЛ

След като стихиите наводниха част от страната и около 2 млн. души останаха без покрив и прехрана, политиците най-сетне се сетиха, че избирателите им са могли да бъдат предпазени от вероломството на природата. Отлежаващата с години идея за катастрофичен пул или за задължителната застраховка срещу катастрофични рискове и щети неотдавна получи подкрепа от президента Георги Първанов и от новия парламентарен председател Георги Пирински. След положителните сигнали от политиците учредената преди четири години Комисия за катастрофични рискове към Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) поднови работата си под ръководството на доайена в застрахователния бранш Лука Доков и с участието на изпълнителните директори на ЗПАД Булстрад Румен Янчев на ДЗИ Общо застраховане Евгения Димова и на Български имоти Румен Гълъбинов. В пострадали от природни бедствия страни, като Турция, Румъния, Франция, Германия, Испания своевременно са се погрижили катастрофичните рискове да имат редовни задължителни покрития и когато настъпват такива събития, застрахователите ефективно помагат на пострадалите хора. Българите обаче сме по-особен народ, казва Лука Доков, защото първо чакаме нещастието да се стовари върху главите ни и чак тогава мислим какво да правим или какво е трябвало да направим. Според разчетите на застрахователите, задължителната застраховка би струвала на всеки собственик на имот 20-30 лв. годишно. И пострадалите от наводнението преценяват, че сумата е в рамките на допустимото финансово натоварване. Но при скандално ниското ниво на пенсиите и доходите (България е една от най-бедните държави в Европа) новото задължително годишно плащане може да създаде сериозни проблеми на възрастните и социалнослабите.Катастрофичният пул би трябвало да акумулира достатъчно средства за презастрахователно покритие на съответните събития - наводнения, пожари, земетресение и други природни катаклизми. Тъй като българските застрахователни дружества, колкото и силни да са, не биха могли да поемат една агрегатна отговорност за милиарди левове, още през 2003 г. Световната банка е изразила готовност да сключи договор с правителството за заем от 500 млн. евро, с който да бъдат посрещнати първите презастрахователни премии. Финансовата институция се е ангажирала и с малка грантова сума, с която да подпомогне създаването на българския катастрофичен пул. Но тогава до правителствено решение не се е стигнало.Ако новото българско правителство вземе заем от Световната банка, то трябва да възложи управлението му на застрахователните компании, които ще уреждат щетите и ще събират премиите, за да бъде върнат кредита. За целта застрахователите трябва да създадат подходяща организация. Но тъй като безотговорността и липсата на самодисциплина по нашите географски ширини често достигат лимита на допустимост, компаниите търсят съдействието на държавните институции и структури. Опитът показва, че тези уклони не са само български патент. Националните катастрофични пулове в Румъния и Турция са на път да фалират, защото съседите ни не успяват да съберат задължителните премии и да върнат заемите си към световния трезор, разказва Лука Доков. От години застрахователните премии по задължителната застраховка Гражданска отговорност у нас също трудно се събират. Това може да се случи и с новата застраховка, покриваща природните бедствия. Затова комисията срещу катастрофични рискове при АБЗ предлага не друг, а данъчните власти да събират задължителните премии. Като компенсация за разходите си те ще получават съответните комисиони. От Световната банка също смятат, че своеобразният данък за катастрофични рискове би бил най-доброто решение в българските реалности, казва още Доков. Застрахователите са изчислили, че вноската на всеки стопанин на имот ще възлезе на не повече от една или две единици на 10 хиляди. Така например собственик на къща, която струва 20 хил. лв., ще внася по 30 - 40 лв. годишна премия. Катастрофичният застрахователен пул е замислен от комисията на АБЗ като отделно юридическо лице със собствен фонд. В случай на бедствие с част от събраните средства ще бъдат подпомогнати пострадалите и ще бъдат възмездени щетите им. След настъпване на събитието пулът ще раздава парични помощи за първостепенни неотложни нужди на пострадалите домакинства, а за напълно унищожен имот стопаните ще получават съответстващо на данъчната му оценка покритие. Всеки би могъл да увеличи имотната си застраховка, като сключи допълнителна - за разликата между данъчната оценка и пазарната стойност на имота, обяснява председателят на комисията за катастрофични щети към АБЗ. При частично увреждане на имуществото застрахователните дружества ще изготвят оценките на щетите. Комисията при АБЗ предлага Сметната палата и КФН да поемат надзора и прекия финансов контрол над новото застрахователно сдружение. Идеите за изграждането на пула са в начална фаза и вероятно ще претърпят съществени промени, след като бъдат обсъдени от застрахователните дружества и съответните държавни институции. По-важното обаче е, че създаването му ще е предпоставка за раждането на една качествено нова солидарност между хората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във