Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЪШЪКЛАР ХОЛДИНГ ИЗТОЧИ ЦЕЛХАРТ

КРЕДИТИ ЗА НАД 41 МЛН. ДОЛАРА ЗАГРОБИХА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

Що е то инвестиция? Оказва се, че отговорът на този въпрос мъчи напоследък мозъците на надзорниците в АП. От пресцентъра на агенцията потвърдиха пред в. БАНКЕРЪ, че както миналата, така и тази сряда на редовното си заседание членовете на надзорния съвет пак са бистрили проблемната тема. Според познавачи на материята, инвестицията е всяка покупка на дълготраен актив, подлежащ на амортизация. И отново според тях, надзорниците в АП просто се опитват да намерят вратичка за вкарването на оборотните средства в инвестиционната графа. Ако това се случи, приватизаторите, неуспели да изпълнят инвестиционните си ангажименти, доста по-лесно биха могли да ги предоговорят с АП. Въпреки че един анекс на практика си е чисто нова сделка.

По-важното е обаче, че подобни грижи не тревожат съня на сегашните мажоритарни собственици на онези около 1000 предприятия, пуснати по първата вълна на масовата приватизация. Защото те изобщо не подлежат на следприватизационен контрол. А нагледен пример за последствията от липсата му в момента дава най-големият у нас завод за производство на целулоза и хартия в гр. Стамболийски. От 15 февруари тази година предприятието не работи. Това заявиха пред в. БАНКЕРЪ разбунени работници. През януари 2001 г. от 145-те души, заети на книжната машина, са останали едва 45, а в чувалния цех от 318 души - само четеридесетина. Тъжно звучи тази информация, при положение че комбинатът Целхарт, известен по времето на плановата икономика под името Стефан Кираджиев, е единственият на Балканския полуостров, специализиран в производството на натронова хартия.
Началото на края на фирмата всъщност започва да се пише още през 1996 година. Тогава по силата на далновидно управленско решение 67% от капитала на това перспективно дружество, необременено с никакви дългове и осигуряващо хляб на 1800 души, са обявени за масова продан. Интерес към акциите му естествено проявяват няколко от бившите мастити приватизационни фондове. След трикратното завъртане на боновата рулетка Българо-холандският фонд придобива 18.2%, Северокооп Гъмза и Юг хващат общо 18%, България - 17%, Акционер Фаворит става собственик на 3%, а около 5% от капитала на Целхарт си разпределят индивидуалните участници в масовото раздържавяване. През есента на 1997 г. бившите приватизационни фондове, модифицирани сега в холдинги, продават придобивките си на турския Ъшъклар холдинг А.Ш. Най-изгодно изтъргува акциите си в Целхарт ПФ Юг - по 24 щ. долара бройката, а тогавашният Българо-холандски приватизационен фонд (днес Българска холдингова компания) постига цена от 16-17 щ. долара за акция. През март и април 1998 г. представителите на бившите приватизационни фондове - Атанас Славчев Табов, Илиан Георгиев Шотлеков, Теменуга Иванова Газдова и Стоян Илиев Александров, напускат управителните органи на Целхарт. На тяхно място се появяват нови лица - Риза Кутлу Ъшък (президент и собственик на Ъшъклар холдинг А.Ш.), Съръ Гьокчен Одяк и Жил Пол Пиер Лерайе. Няколко месеца преди това обаче, още на 20 декември 1997 г., за прокурист на фирмата е определен шведският гражданин Йохан Рагнер Артур Куаринстром.
В гр. Стамболийски се чудят защо Риза Ъшък е гласувал такова доверие на шведа, след като той бил изгонен от руски завод, специализиран в производството на хартия и целулоза, а пък сред западните представители в бранша Куаринстром бил добре познат с опита си в провалянето на предприятия. Съмненията в мениджърските умения на прокуриста на Целхарт може и да са спорни, но не и фактът, че в края на 1997 г., когато той поема кормилото на дружеството, то приключва годината с печалба от близо 1.2 млрд. стари лева. За беда оттам нататък хартиеният бизнес престава да цъфти.
На 17 август 1998 г. АП продава на турския Ъшъклар холдинг А.Ш., представляван от Риза Кутлу Ъшък, 23% от капитала на Целхарт, който по това време възлиза на 440 393 000 стари лева. Холдингът печели състезанието за останалия скромен акционерен пакет, защото представя инвестиционен проект в размер на 44.6 млн. щ. долара, разработен съвместно с Европейската банка за развитие (ЕБВР), участваща в начинанието с 15.4 млн. щ. долара, и с Международната финансова корпорация, готова да вложи в него същата сума. Благородната цел на проекта е да се разширят и модернизират производствените мощности на завода в гр. Стамболийски и така да се подобри качеството на неговата продукция. С таза амбициозна оферта Ъшъклар холдинг А.Ш., който и без друго вече е придобил 57% от капитала на Целхарт, печели и още 23%, представляващи 101 291 броя акции. Пазарната цена на всяка от тях е определена на 20.73 щ. долара, което прави общо 2 100 000 щ. долара. А това означава, че цялото предприятие е оценено на 9 129 347 щ. долара. Друг е въпросът дали са прави патриотите от гр. Стамболийски, които твърдят, че реалната стойност на тяхната местна индустриална гордост възлиза поне на 400 млн. щ. долара. Защото само една чисто нова книжна машина в момента струвала 110 млн. щ. долара, а тази, с която по време на приватизационната сделка разполагал заводът, макар и навъртяла десетгодишен производствен стаж, работела, но явно някой я е оценил твърде евтино.
По-важното в случая е за какво и как новият собственик на Целхарт е употребил придобивката си. Според наличните данни в Информационния център на Държавната комисия по ценните книжа, съдбата на дружеството се е развивала в следната хронология. На 15 април 1998 г. Ъшъклар холдинг А.Ш. се е сдобил с нови 3.39% от акциите на предприятието. На 19 октомври същата година е взето решение за увеличение на капитала от 440 393 000 стари лв. на 1 000 000 000 стари лева. На 3 ноември 1998 г. е открита подписката за набиране на необходимите средства. Капиталовото увеличение от 559 607 000 стари лв. е изплатено на 15 декември. На 21 декември 1998 г. Ъшъклар холдинг А.Ш. прехвърля дяловете си в Целхарт на Ъшъклар амбалаж. В края на годината капиталът на дружеството е 1 млрд. стари лева. 88.18% от него са собственост на Ъшъклар амбалаж, 4.41% - на българската държава, 3.29% - на физически лица, и 4.12% - на други лица.
Към 31 декември 1998 г. дългосрочните задължения по банкови кредити на Целхарт вече възлизат на 10 512 446 000 стари лв., а крайният финансов резултат на предприятието е загуба в размер на 2 916 718 000 стари лева.
Отрицателните резултати се запазват и през следващата 1999 година. Тя започва с кофти тръпка. С решение N 519 от 25 януари Пловдивският окръжен съд вписва особен залог на търговското предприятие Целхарт АД по договор от 22 януари 1999 г. между Целхарт, ЕБВР и Международната финансова корпорация във връзка с кредити в размер на 13 400 000 щ. долара, отпуснати на 12 ноември 1998 година. В съдебното решение е записано още, че за обезпечение на вземането се залага търговското предприятие Целхарт като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
До юни 1999 г. заводът успява да навърти загуба от 8 989 067 000 стари лева. В края на годината банковите задължения на дружеството са в размер на 54 123 000 деноминирани лв., на доставчици дължи още 16 153 000 лв., общите му приходи са 23 310 628 лв., а загубата през последните шест месеца е набъбнала на нови 25 725 915 лева.
За шестте месеца на 2000 г. пък задълженията по банковите кредити на Целхарт са изчислени на 57 210 000 деноминирани лв., разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са в размер на 68 732 000 лева. Непокритата загуба на дружеството възлиза на 28 583 000 лв., а за текущия шестмесечен период на 2000 г. - на 19 146 000 лева. Показателно е, че за същото време разходите за дейност на предприятието са в размер на 13 545 000, а приходите от нея - едва 4 473 000 лева.
На 15 март тази година се провежда извънредно общо събрание на акционерите на Целхарт АД, които гласуват изменение в устава на дружеството и така упълномощават неговия директорски борд да увеличи до 1 март 2006 г. капитала до 5 млн. лв. чрез издаване на нови акции. Интересното е, че макар и в противоречие със Закона за публичното предлагане на ценни книжа, изрично е записано, че съветът на директорите може да ограничи или изключи сегашните акционери от правото им първи да закупят акции от новата емисия.
Какво ще се случи до 2006 г. с капитала и акционерите на Целхарт засега не се знае. Лошото е, че уволнените работници и служители от завода твърдят, че собственикът Риза Ъшък наложил политиката от завода да се изнасят полуфабрикати с ниска себестойност за Турция, където продукцията придобивала завършен вид. Това ставало в тамошните цехчета на турския бизнесмен за производство на хартиени чували. Така, твърдят потърпевшите, хем печалбата, полагаща се по право на Целхарт, се изнасяла в чужбина, хем се икономисвали данъчни налози, дължими на ведомството на Муравей Радев. И за капак - стамболийският завод тенденциозно се водел към фалит.

През миналата седмица турският вестник Миллиет разпространи съобщението, че тамошният съд е наложил запор върху имуществото на Ъшъклар холдинг по искане на Вакъфлар Банкасъ, заради задълженията му от 5 млн. щ. долара. От холдинга пък огласиха, че всичко е наред и са се разбрали с кредиторите си. Пита се обаче какво ще се случи с българския завод, заложен като предприятие пред ЕБВР и Международната финансова корпорация по отпуснатите от тях кредити за 27.8 млн. щ. долара на Ъшъклар за явно ялова реконструкция? Кой ще върне взетите на заем пари на Сосиете Женерал, БНП-Дрезднербанк и ОББ? Тези и още няколко неудобни въпроса в. БАНКЕРЪ зададе писмено на чуждестранния инвеститор и все още очаква отговорите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във