Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УРОЦИТЕ НА ГИНЕС

Легендарната ирландска пивоварна Гинес (Guinness) някога беше най-големият работодател в Дъблин. С консолидацията на производството на напитки обаче компанията стана по-модерна и сега много по-малко дъблинчани произвеждат много повече от прочутата тъмна бира. Донъл Гленън, подобно на баща си и дядо си, работи за Гинес откакто се помни. Започнал на 16 години като куриер във фабриката Сейнт Джеймсис Гейт (St. James's Gate) в ирландската столица, днес той е 51-годишен опитен пивовар. Връзките на неговото семейство с фирмата се простират почти един век назад във времето, още когато един от всеки десет жители на Дъблин или работел за Гинес, или бил издържан от някой неин работник. Компанията била класически пример за работодател покровител - тя строяла за работниците си жилища на достъпни цени, осигурявала им пенсии, здравни помощи и подкрепа в образованието много преди тези неща станат естествени. Служителите й имали право и на безплатна бира. Тази грижовна фирма вече я няма - казва Гленън с тъга. - Сега всеки знае, че тя е просто част от един мултинационален бизнес.Но дори и да е така, при днешната безмилостна конкуренция да си част от мултинационална компания е може би най-важното нещо. Повечето западни пазари на бира са замрели - продажбите на Гинес в Ирлания са спаднали с 6% от юни 2003-а до юни 2004 година. В същото време все повече пивоварни попадат в лапите на гиганти като лондонския САБМилър (SABMiller) и белгийския ИнБев (InBev). Гинес е типичният пример в това отношение - от 1997 г. насам тя е част от британския конгломерат Диаджио (Diageo), който съвсем неотдавна обяви смесените си финансови резултати за изминалата финансова година. Някои от неговите най-известни марки - Танкерей, Хосе Куерво и Джей енд Би, се намират в относителен застой. Прочутата тъмна бира обаче отвръща на удара, увеличавайки продажбите си в Северна Америка и Африка. Едно време всеки си мислеше, че Хайнекен е Кока-кола-та на бирите, но Гинес разби тези представи на пух и прах, коментира анализаторът Майкъл Блийкли от лондонския офис на Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston).Подобна гледна точка изразява голяма доза оптимизъм. Най-продаваната тъмна бира в света Гинес не може да догони продажбите на Будвайзер (Budweiser) или Хайнекен (Heineken). И все пак как тази 245-годишна пивоварна е успяла и днес да запази предимствата си? Фабриката Сейнт Джеймсис Гейт продължава да залива цели квартали на ирландската столица с аромата на печен ечемик. Старите каменни постройки на комплекса са устроени така, че бирата да тече надолу - зърното се съхранява в сградите, разположени на по-високите хълмове на града, а буретата се пълнят в по-ниските части близо до река Лифи. Освен това пивото е все така тъмно и пенливо. Много малко други неща, свързани с името Гинес, обаче са се запазили непроменени. През последните години компанията преживя радикална ревизия на основните си дейности, част от която беше затварянето на един от лондонските й заводи. До юни 2005-а годишното производство в Дъблин пък ще скочи от 8 на 12 милиона кутийки бира. Бълването на допълнителна продукция ще струва доста милиони в оборудване и производствени разходи, освен внушителните капиталови инвестиции от 80-те години досега.При всички положения механизираната фабрика ще се нуждае от много по-малко хора като Донъл Гленън. По тази причина от две години насам Гинес е намалила почти наполовина броя на персонала си. Премахнали са се и традиционните граници между категориите служители, в резултат на което 90% от тях имат нови или основно променени длъжности. Подобно преструктуриране не става лесно - признава директорът на фабриката Дейвид Вейриън. - Хората трябваше да се изправят срещу наистина голяма промяна. Ето, да вземем Япония - ние й изпращаме Гинес, а там има много, и то добри местни пивовари, които вероятно също биха могли да я произвеждат. Ирландецът Вейриън, който навремето е работил в британската химическа индустрия, полага много усилия, за да помогне на служителите си да проумеят глобалната ситуация. Той разчупва установената от години йерархия и им възлага нови задачи. Част от персонала - да речем, операторите на производствени линии и мениджърите на складове, сега се занимават и с обсъждане на бюджетите на различните отдели. Отначало настъпи суматоха и уплаха, но хората обичат разнообразието, обяснява контрольорът по качеството Патрик Мърфи, присъединил се към екипа на Гинес преди 25 години като помощник-дърводелец.За да следи адаптацията на служителите, Гинес е наела консултанта Пол Уилямс, който навремето работил в Майкрософт (Microsoft) и Бритиш петролиъм (British Petroleum). Два дни в седмицата той е свободен да обикаля пивоварната и да задава провокативни въпроси. Когато някой работник сподели, че се чувства лоялен към Гинес, Уилямс го пита дали би запазил верността си и в случай че компанията отреже заплатата му наполовина. Консултантът е убеден, че Дейвид Вейриън заслужава похвала за една от най-големите организационни промени в Западна Европа през последните години.Собствениците от Диаджио смятат, че инвестицията си струва. Пол Уолш, който беше избран за главен изпълнителен директор на конгломерата през 2000 г. и скоро след това продаде веригата за бързо хранене Бъргър Кинг (Burger King), която също беше част от Диаджио, предпочете да задържи Гинес. Фирмата майка не анонсира конкретни цифри, но по оценки на анализатори Гинес осигурява 15% от годишните й приходи. По мнението на Майкъл Блийкли от Креди Суис Фърст Бостън операциите на Гинес носят 20% възвръщаемост на вложения капитал, в сравнение с 18-те процента при производството на алкохолни напитки на конгломерата и 12-те при повечето европейски пивоварни. От друга страна, не липсва пространство и за разрастване на производството. Прочутата бира се вари в петдесет страни и всички те притежават значителен потенциал. Не е за подценяване и тайното оръжие на Гинес, което дава силен стимул на този бизнес да остане у дома - това е 10-процентният корпоративен данък в Ирландия, сравнен с 34.5 и 38.3%, които плащат конкурентите в Холандия и Германия. Точно той би спрял Диаджио да продава придобивката си в Дъблин. Ако Гинес беше обект на продажба, нямаше да има цена, която да компенсира това, казва Греъм Ийди, анализатор от Дойче Банк в Единбург. Дори вече да не строи жилища, Гинес все още се слави като щедър работодател, който гарантира пълно здравно осигуряване за семействата на служителите си и дори плаща образованието им в университета. Кафенето към фабриката е винаги пълно с работници, привлечени не само от безплатната храна, но и от приятелската атмосфера. Внесохме културата на Диаджио, но не сме изгубили и тази на някогашния Гинес - отбелязва Дейвид Вейриън. - Нищо не се е променило, но в същото време като че ли всичко е различно. За Донъл Гленън и десетки други от екипа на пивоварната това означава, че Гинес може да продължи да бъде досегашната грижовна компания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във