Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УРЕДИХА БТК С ПРАВА, ОТПИСАХА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА Й

Това, за което в. БАНКЕРЪ предупреждава през последните три месеца, наистина се случи. Пришпорени от кандидат-купувачите на БТК, а и от набързо отлитащите месеци, управниците набързо скалъпиха проекта на новия закон за далекосъобщенията. И както обещаха, го публикуваха в електронния сайт на Министерството на транспорта и съобщенията. После разпратиха покани за съвместно обсъждане на 70-страничния проектодокумент (съдържащ 253 члена с всичките му там алинеи и прочее подтекстове, 63 определения и 13 преходни и заключителни разпоредби). Всичко като че ли изглежда наред, но това е само на пръв поглед. Обемистият проект бе публикуван в понеделник (5 август) в следобедните часове, а обсъждането му бе насрочено за петък (9 август), в 10.00 часа сутринта, т.е. само след четири дни. На всичко отгоре поканени да изкажат мнението си бяха не всички заинтересовани, а подбрани участници на телекомуникационния пазар - по-точно само БТК, М-Тел, Мобиком, Глобул, Орбител и СпектрумНет. Дали от ресорното ведомство не са чували, че добра позиция сред алтернативните оператори на ИНТЕРНЕТ-телефония имат още Некском,Битекс, Масима...? Или пък са забравили, че през последните години обикновеният българин свързва телекомуникационните услуги най-вече с местната кабеларка? Освен че разбуни пазара ираздели операторите на привилегировани и пренебрегнатипропускът комай няма да има друг ефект. Предварително бе ясно, че планираното обсъждане ще е просто за отбиване на номера. Никой екип, пък бил той от гениални юристи и комуникационни спецове, не е в състояние за три работни дни да анализира предложения му проект, да осмисли всичките му взаимни връзки и последици. Още по-малки са възможностите за представянето на алтернативни текстове или нов алгоритъм за регулиране дори и на най-малкия сегмент на пазара. А такъв е повече от наложителен, тъй като разработеният законопроект променя коренно идеята за новата телекомуникационна регулация. По-точно казано - изцяло я подменя.От години у нас се приема като даденост, че монополните права на БТК свършват на 31 декември 2002 година. След тази дата телекомуникационният ни пазар напълно се либерализира. През август 2002 г. обаче картината изглежда доста по-различна - правата на националния телеком се запазват и занапред като отпадането на всяко от тях ще става по различно време. На практика монополът се удължава със съгласието на Европейския съюз. Това съгласие впрочем бе договорено още от предишното правителство, а сроковете влязоха като допълнителна матрица при затварянето на глава Телекомуникации. Аргумент на преговарящите от българска страна тогава бе уникалната ситуация, в която бе изпаднала БТК: висока телефонна плътност (близо 33% на сто от домакинствата) при крайно ниска степен на цифровизация (около 15%) и неизградена инфраструктура. Днес споразумението с Еврокомисията за постепенно отпадане на телекомуникационния монопол е факт, който не бива да се игнорира. Могат обаче да бъдат нанесени известни корекции При това не само в договорената рамка, но и в цялостното виждане за бъдещата либерализация на далекосъобщителния пазар. Повече от наложително е тези корекции да се нанесат с активното участие на всички телекомуникационни оператори. Инак свободен пазар няма да има. Защото представеният през седмицата проектозакон не утвърждава конкурентни отношения, а гарантира много повече държавна намеса, та дори и само заради удължаването на монопола на БТК до 2005 година.Този именно парадокс хвърли в паника всички останали оператори. Получава се така, че националният телеком хем ще си остане фактически, а и инфраструктурен монополист, хем в допълнение няма да има и каквито и да било задължения. Особено опасна ще е ситуацията, която ще възникне на пазара на наетите линии. С новия закон БТК вече ще може да отреже всеки от конкурентите си, отказвайки да пренася трафика им по своите линии, или пък обявявайки толкова високи цени, че дейността им на практика ще стане икономически абсурдна.Пълното фаворизиране на телекома през следващите три години наистина ще му помогне да преструктурира дейността си и да изгради съвременна цифрова инфраструктура. Но за сметка на всички останали компании. И което е по-важно - за сметка на потребителите, които при липсата на истинска конкуренция добро не могат да очакват.Казано с други думи, едва след три години българинът ще може да наеме едномегабайтова линия срещу 40-50 евро (каквито са днес цените в Западна и Средна Европа), а не за 200 евро, колкото плаща на монополиста БТК. Едва след три години ще може да получи и висококачествен ИНТЕРНЕТ-достъп (със скорост 256 кбита) срещу 12 евро. Дотогава ще трябва да плаща по 250 лв. (цената на аналогова линия у нас). Всъщност докато международните цени на ИНТЕРНЕТ-достъпа непрекъснато намаляват, за крайния клиент у нас те могат и да се увеличат. Някак си глупаво изглежда управниците да въвеждат всички тези ограничения единствено в името на приватизацията на БТКВ крайна сметка сделката може и да не се състои, но законовите рестрикции ще си останат. Правителството дори се закани още през идващата седмица да одобри проекта. Забравен някъде в папките навярно е останал чл. 17 от действащия в момента Закон за далекосъобщенията. Според него преди издаването на нормативен акт министърът на транспорта и съобщенията е длъжен да публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите могат да ги получат, и срока, в който могат да представят становища по тях. Министърът на транспорта и съобщенията проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемането и отразяването им в проекта или за неприемането им. И най-заклетият фен на въпросния министър не би се осмелил да твърди, че в хронологията на седмицата се вписва което и да е от посочените негови задължения. Още по-малко можем да очакваме те да бъдат изпълнени през следващите дни. Така текстовете на новия далекосъобщителен закон със сигурност ще бъдат одобрени набързо от кабинета и ще поемат към Народното събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във