Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УПРАВЛЕНСКА АПАТИЯ ПРОДАВА ЕВТИНО АЕЦ-А

Двете оценителски фирми Аркадис и Плеядис влязоха в понеделник (24 ноември) в АЕЦ Козлодуй. Те са наети от Европейския съюз да пресметнат социално-икономическите последици от затварянето на малките блокове в ядрената централа. Тримесечният им престой в България, както и самата оценка заплаща Брюксел.От крайните заключения на фирмите със звездни имена не може да се очаква кой знае колко. Надали ще чуем цифра, дори донякъде близка до онези 1.7 млрд. евро, които според българското правителство ще загуби страната ни, като затвори предсрочно четирите малки реактора в Козлодуй. Максималната сума, която бихме получили като компенсация, ще е не повече от 200 млн. евро - прогнозираха експерти от Българския енергиен форум през седмицата. Толкова обеща и комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген от името на ЕС още в края на 1999 г. в меморандума, подписан с кабинета на Иван Костов. С тази сума впрочем се съгласи и сегашният български парламент, ратифицирайки през март 2002 г. финансовото споразумение с ЕБВР за централата в Козлодуй. Според някои експерти Народното събрание трябва да внесе в Съвета на Европа нова национална позиция, с която да иска ново отваряне на глава Енергетика и предоговаряне на срокове за извеждането от експлоатация на блокове III и IV на ядрената централа. Според енергийния министър Милко Ковачев, България не е изправена пред дилемата да предоговаря глава Енергетика.Против подновяване на преговорите за АЕЦ-а се обяви и външният министър Соломон Паси, въпреки че при затварянето на глава Енергетика преди година подробно обясняваше как можем да предоговорим сроковете за вторите два блока, ако резултатите от партньорската проверка са положителни. А възможностите за положителни резултати от европроверката са повече от реални - това стана ясно още в средата на миналата седмица от публични изявления на членове на мисията. Веднага след приключването й министър-председателят Сакскобургготски заяви, че не вижда основания за повторно отваряне на глава Енергетика. През изминалата седмица и премиерите на две страни членки на ЕС - на Ирландия, която поема председателството на съюза от 1 януари 2004, и на следващия европредседател - Холандия, предупредиха публично, че при евентуално подновяване на преговорите за АЕЦ страната ни рискува да не влезе в Евросъюза през 2007 година.Всъщност предоговарянето на фиксираните вече срокове, според редица специалисти, е последният шанс не само за АЕЦ, но и за българската енергетика. Централата в Козлодуй е енергийно производствено предприятие, стратегически важно и за страната, и за енергийния баланс в региона. Това му място е определено не от национални пристрастия или експертни лобирания, а от чистата и еднозначна икономическа логика. И от цифрите: до края на 2002 г. атомната централа произвеждаше средно по 20 млрд. кВтч (над 45% от електроенергията в националната енергийна система). През 2003 г. АЕЦ ще продаде 15.422 млрд. кВтч, сочат прогнозните отчети на централата. При средна продажна цена от 4.19 стотинки за киловатчас общите приходи от продадена електроенергия през тази година ще са 647 млн. лв., а финансовият резултат - печалба от 27.5 млн. лева. Въпреки че тази година централата работи без първите си два блока (спрени според договореностите с ЕС на 31 декември 2002 г.), очакваният резултат от дейността на АЕЦ ще е най-добрият за последните три години (отчетената чиста печалба за 2002 г. е 19.6 млн. лв., а за 2001 г. - 19.7 млн. лева). През 2004 г. обаче нещата ще изглеждат по-различно. Според договореностите на АЕЦ с НЕК (засега единствен купувач на произведената електроенергия), догодина атомната централа ще продаде едва 14.866 млрд. кВтч (с 4% по-малко, отколкото през 2003 година). В уточнените вече търговски контракти намалението на разполагаемата мощност е още по-голямо - с цели 13 процента. Ядрените блокове в централата ще работят в неикономичен режим, с товар, значително под номиналния. Коефициент на използваемост на АЕЦ-а пък ще е под 60% (един от най-ниските в световната практика - минималните регистрирани стойности на този показател са 74-75 на сто). Независимо от изкупните цени на произведената електроенергия, които тепърва ще бъдат утвърждавани от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР), прогнозите са доста песимистични: през 2004 г. централата ще постигне един от най-ниските си производствени параметри, твърдят икономистите на АЕЦ-а. Очаква се през финансовата 2004 г. пък приходите да се изравнят с разходите (т.е. нулев финансов резултат) или минимална загуба. Не биха стояли така нещата, ако за 2004 г. между АЕЦ и НЕК бяха постигнати по-други договорки и енергийната компания поемеше ангажимент максимално да използва инсталираните в Козлодуй ядрени мощности. И то не поради някакви особени пристрастия, а водена от здравата икономическа логика: ядрените реактори са едни от най-надеждните и сигурни генератори на електроенергия при най-ниска производствена цена на киловатчас (над два пъти под себестойността на енергията от ТЕЦ Бобов дол например). И ако в НЕК поне малко спазваха принципа на т.нар. икономически диспечинг, щяха да договорят с АЕЦ-а доста по-големи годишни количества. И финансовите прогнози и за НЕК, и за централата щяха да са значително по-добри. Електрокомпанията би могла да изнесе не 850 мегавата (колкото в момента), а поне 1500 мегавата (каквито са заявките на чуждестранни компании, според шефа на НЕК Васил Анастасов). Записаните доста по-ниски цифри тласкат анализите в песимистична посока. Очевадният извод е, че печалбата от генерирания в ядрените реактори ток е доста ниска, а след 2004-а централата ще работи на загуба. Това навярно ще е и основното заключение, до което ще стигнат еврооценителите от фирмите Аркадис и Плеядис.В света няма единна методика за оценка на подобни компенсации. Според хора от бранша обикновено се пресмята каква е чистата печалба от произведения ток, без да се отчитат средствата за затваряне и безопасно съхраняване на съоръженията и за преквалификация на персонала. А за оценка на чистата печалба в АЕЦ-а еврооценителите разполагат с железни аргументи: счетоводни отчети, договори за изкупуване на електроенергия с фиксирани цени и годишни количества, разходи, записани в различни документи и контракти (за доставка на свежо и превоз на отработено ядрено гориво, за ремонтни дейности, за заплати и осигуровки, както и 20-процентни отчисления към фондовете за извеждане от експлоатация и съхраняване на радиоактивните отпадъци). Нищо чудно като теглят чертата, обещаните още през 1999 г. 200 млн. евро за затваряне и на четирите блока, да бъдат намалени.Срещу това реалната загуба на АЕЦ от предсрочното затваряне на блокове III и IV е доста впечатляваща: цели 30 реактор-години или 90 млрд. киловатчаса, твърди изпълнителният директор на централата Йордан Костадинов. При средна изкупна цена от 5 ст. на кВтч централата ще пропусне приходи от 4.5 млрд. лв. (или около 2.3 млрд. евро). Допълнително пък централата трябва да намери пари за предсрочното затваряне на двата блока (поне 450-500 млн. евро). Наистина тези колосални суми няма да потрябват още сега, а ще бъдат необходими за период от около 30 години. Но за 2007-2009 г. вече трябва да се привлекат минимум 64 млн. евро, пресмятат ядрените експерти. Инак никой не може да осигури безопасността на спрените блокове. След 2006-а проблемите с поддръжката на ядрените съоръжения в Козлодуй ще нараснат лавинообразно. И то не само на първите четири затворени реактори, но и на двата хилядника. Проблемите ще са чисто финансови и субективни. Финансовите могат да се прогнозират още отсега: след 2006 г. всяка година централата трябва да плаща по 80 млн. лв. по кредитите за модернизация на блокове V и VI, да заделя пари за безопасността на затворените реактори, да влага стотици милиони евро в хранилища за радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво. Годишните потребности ще надвишат в пъти приходите от продадения ток, генериран от двата хилядника (дори и те да работят със 100% натоварване). И ако в окончателния договор за присъединяването ни към Евросъюза сумите за АЕЦ-а останат в рамките на фиксираните засега 140 млн. евро (колкото са предназначени за затваряне на реакторите), недостигът ще трябва да платят потребителите на ток в България. По цени на електроенергията, в пъти по-високи от сегашните.Още преди 2006 г. обаче големият проблем в АЕЦ-а ще бъде субективният фактор. Предсрочното затваряне на блоковете в Козлодуй и предначертаната негативна финансова прогноза със сигурност ще демотивират работещите в ядрената централа. Най-кадърните от тях ще си потърсят работа в чуждестранни ядрени съоръжения (този ефект вече се видя през 11-те месеца, откакто са затворени блокове I и II). В края на 2003 г. обаче пред Брюксел подобни проблеми няма. Големите западноевропейски енергийни компании пък вече трасират пътищата на енергийния внос за България.-------------В донорския фонд Козлодуй, учреден въз основа на меморандума, подписан през 1999 г. от еврокомисарят Гюнтер Ферхойген и българския министър-председател Иван Костов и управляван от ЕБВР, до края на октомври 2003 г. са събрани едва 107 млн. евро. Седемдесет на сто от тях са за ядрената централа, а останалите - за други енергийни проекти в България (30 млн. евро от тези пари бяха пренасочени към Столичната топлофикация). До 31 октомври 2003 г. в националните фондове Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци са натрупани 523 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във