Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УНИВЕРСИТЕТИТЕ ОСТАНАХА ПО ГАЛОШИ

УНИВЕРСИТЕТИТЕ ОСТАНАХА ПО ГАЛОШИГолеми обещания положителни прогнози и повърхностни анализи предшестваха съставянето на бюджета за образование за 2005-а. Въпреки цялата дандания, преливаща на моменти в непохватна предизборна агитация, през следващата година държавата ще даде по-малко пари за осем български университета. Най-ощетен се оказва Софийският университет. Средствата, които ще му бъдат предоставени, са с 1.171 млн. лв. по-малко в сравнение с 2004-а. Намалението на парите за бургаския университет е с 439 хил. лв., а бюджетът на Минно-геоложкото висше училище в столицата олеква с 43 хил. лева. Подобна е съдбата на колежа по телекомуникации (минус 95.7 хил. лв.), на Медицинския университет в Плевен (минус 44 хил. лв), на висшето училище по транспорт и на това по строителство в София( съответно с 659 хил. и 127 хил. лв. по-малко) и на Националния военен университет, чийто бюджет е свит с 200 хил. лева. Общата сума, с която се намалява държавната субсидия на осемте университета, е 2 787 700 млн. лева. Орязването на средствата е в резултат на приетия нов модел на определяне на държавната субсидия за висшите учебни заведения. Досега държавата приемаше норматива за издръжката на един студент за всяка отделна специалност и тази сума се умножаваше по броя на приетите за обучение. Наред с това към нея прибавяха парите, необходими за капиталови разходи и консумативи. През 2005-а такива допълнителни средства вече няма да се отпускат. Експертите от финансовото министерство твърдят, че в определения от държавата норматив са калкулирани всички разходи, които ще направи съответното висше училище, за да осигури учебния процес. На друго мнение са ръководствата на университетите, които смятат, че определената им сума за цялостна издръжка е твърде скромна. С най-малко - 659 лв. на студент годишно, ще се субсидира следването по педагогика, различните видове икономика, управление и туризъм. С най-големи суми ще се финансира обучението за професии, за които са необходими клинични или други специални практически упражнения и се изразходват скъпи консумативи. За медицинските специалности и фармацията държавата ще плаща на ВУЗ-овете близо по 4 хил. лв. на студент. Най-много средства ще отиват за обучението по организацията и управлението на специалните войски в националната отбранителна система. За него военните университети и специализираните академии ще получават между 5 и 7 хил. лв. за всеки един студент годишно. Същевременно синдикалните организации в сферата на образованието смятат, че най-ниската издръжка трябва да е 888 лв., а не 659, за да се осигури нормалният учебен процес, без университетите да натрупат дългове.Освен че намалява средствата за определени ВУЗ-ове, новата схема засилва и без това голямата обвързаност на образованието с държавата, не стимулира ефективното развитие на образователните институции и по-оптималното изразходване на предоставените им пари, отбелязват експерти от академичните среди.Финансови проблеми пред следващата година ще имат не само изброените осем висши учебни заведения. Парите за останалите са увеличени символично и те също трудно ще свържат двата края. За техническия университет в София например допълнително са предвидени само... 100 лева. Според представителите на ръководствата на университетите заради недостига на пари през 2005-а няма да бъде осъвременена материалната база, което неизбежно ще повлияе на качеството на образованието. Малкото средства няма да позволят и въвеждането на кредитната система на обучение във всички ВУЗ-ове в страната. Има вероятност до присъединяването ни към Европейския съюз да не успеем да създадем тази система, което ще ни изключи от пазара на образование в общността, подчертават ректорите на висшите училища. Никак не изглеждат розови нещата и със сертифицирането на университетите по системата ISO 9001, което е задължително условие, за да може качеството на обучението у нас да се сравнява с това на Запад. На ръба на оцеляването е изправена и Българската академия на науките. За нея в проектобюджета са предвидени 6.524 млн. лв. повече спрямо 2004-а. Тези средствата няма да ни позволят да си платим увеличените сметките за ток и парно, нито пък да инвестираме в научни изследвания, заяви за в.БАНКЕРЪ председателят на БАН акад. Иван Юхновски. Той изтъкна, че преди няколко години са били закрити 27 института и съкратени 46% от научните работници и сега академията е достигнала критичния минимум. Според Юхновски през 2005-а на БАН ще бъде възложено да планира извеждането от експлоатация на атомните реактори в АЕЦКозлодуй, а това е свързано с множество разходи, които не са бюджетно обезпечени. Единственото спасение като че ли е участието в различни международни програми и изследвания. Ако не са програмите на НАТО и договорите, които подписваме с чуждестранни фирми, академията ще фалира, категоричен е академикът. По-тревожен по неговите думи обаче е фактът, че България не изпълнява поетите ангажименти към ЕС по преговорната глава за наука и изследвания, а именно за ежегодно увеличаване на средствата за създаване на нови технологии и провеждане на научни изследвания.По време на първите консултации за бюджета (на 2 ноември) министърът на финансите Милен Велчев пренебрегна исканията на академичната общност. Отхвърлено бе и настояването на депутатите от Новото време парите за образование да са поне 5 % от БВП. Становището на министъра бе, че за по-сериозен ръст на средствата може да се помисли едва след реформирането на образователната система. Но само седмица по-късно Велчев изрази готовност за тази сфера да бъдат отделени още 100 млн. лв. след съгласуване с МВФ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във