Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УКРАЙНА, АЗЕРБАЙДЖАН И ТУРЦИЯ НА ЩУРМ ЗА ПЪТЯ НА ПЕТРОЛА

Ситуацията около петролните байпаси през Босфора започна стремглаво да се изяснява, както прогнозира в. БАНКЕРЪ миналата седмица.В сряда (4 февруари) осведомителните агенции съобщиха, че украинското правителство е отхвърлило предложението на руски компании да използват петролопровода Одеса - Броди за износ на руски петрол към Черно море през украинска територия и е избрало защитавания от САЩ вариант по тръбопровода да се изнася каспийски нефт към Западна Европа. Украинците ще обявят търг, за да определят кои компании ще използват петролопровода до Броди, чиято стойност се оценява на 500 млн. щ. долара. Според украинския пълномощник за развитие на Евразийския петролнотраспортен коридор Александър Тодийчук, американската петролна компания Шеврон Тексако, контролираща най-голямото казахско находище Тенгиз, е готова да изпраща към Броди по около 6 млн. тона петрол годишно за преработка в Германия. Агенциите цитират още украинския министър на горивата и енергетиката Сергий Ермилов, според когото Шеврон Тексако може да започне да подава суровия петрол по тръбопровода още през втората половина на тази година. Украйна построи дългото 667 км съоръжение през 2001 г., за да свърже одеския петролен терминал в Черно море с европейската мрежа от нефтопроводи в Броди (на границата с Полша ). Досега обаче петролопроводът бездейства в очакване да бъде разрешен спорът дали по него да се транзитира руски или каспийски петрол. Евросъюзът, САЩ, Казахстан и Азербайджан подкрепят варианта за транспортиране на каспийски петрол от Одеса към Броди и оттам към Западна Европа. Украйна вече сключи договор с Полша за удължаване на петролопровода с 500 км от Броди до полския град Плоцк. Очаква се строителството на удължението да започне след юни. Русия пък предлага да използва тръбопровода в обратна посока, за да изнася свой петрол към Черно море, вместо да го превозва с жп цистерни, както прави сега. Използването на тръбопровода в обратна посока би дало възможност на Русия да увеличи износа на петрол с 9 млн. тона годишно, каза неотдавна вицепрезидентът на руската компания Транснефт Сергей Григориев.На Изток Азербайджан, Грузия и Турция изглеждат твърдо решени не само да наваксат закъснението по нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, но и да ускорят строителството на територията на всяка от трите транзитни страни. В сряда (3 февруари) в Баку бе подписан пакет от 27 споразумения за финансирането на гигантското съоръжение на обща стройност близо 2.6 млрд. щ. долара. Парите са осигурени от осем експортно-кредитни агенции, от Международната финансова корпорация (МФК), ЕБВР и банков синдикат, обединяващ петнайсет частни банки. Условно кредиторите са разделени в четири групи. В първата влизат ЕБВР и МФК, които предоставят общо 500 млн. долара. Във втората група са експортно-кредитните агенции, които дават банкови гаранции за финансирането на доставките на материали и оборудване от САЩ, Великобритания, Япония, Германия, Италия и Франция. Третата включва синдикат от петнайсет инвестиционни банки, които ще дадат 1.2 млрд. щ. долара за реализацията на проекта. Синдикатът се оглавява от японската Мицухо (Mizuho), френската Сосиете Женерал (Societe Generale), холандската Ей Би Ен Амро (ABN Amro) и американската Ситикорп (Citicorp). Петнайсетицата се допълва от Банка Интеса (Banca Intesa), Би Ен Пи Париба (BNP Paribas), Креди Агрикол (Credit Agricole), Дексиа (Dexia), Хипоферайнсбанк (Hypovereinsbank), Ай Ен Джи (ING), Кей Би Си (KBC), Натекси Банк попюлар (Natexis Banque Populaire), Сан Паоло Ай Ем Ай (San Paolo IMI), Уест Ел Би ( West LB) и Роял Бенк ъф Скотланд ( Royal Bank of Scotland) . Всяка от тях отделя по над 68 млн. долара. В четвъртата група влизат част от акционерите в дружеството, което ще експлоатира нефтопровода: Бритиш Петролиум (BP), Статойл (Statoil), Тотал (Total) и Коноко Филипс (ConocoPhillips), които общо осигуряват 800 млн. долара. Основните участници в проекта са: Бритиш Петролиум - 30.1%, ГНКАР (Газо-нефтената компания на Азербайджанската република) - 25%, американската Юнокал (Unocal) има 8.9%, турската Ти Пи Ей О (TPAO) - 6.53%, норвежката Статойл (Statoil) - 8.9%, италианската Ени и френската Тотал - с по 5%, японската Иточу (Itochu) - с 3.45, и американската Коноко Филипс (ConocoPhillips) - с 2.5 на сто.Строежът на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан с дължина 1767 км и капацитет 50 млн. т на година започна през април 2003 г. и трябва да приключи в края на 2004-а. Досега са изградени около 55 % от тръбопровода, като строителството е финансирано с фирмени и стокови кредити. Предвижда се каспийският нефт да стигне до турското средиземноморско пристанище Джейхан през второто тримесечие на 2005 година. За строителството на гигантското съоръжение ще са необходими общо 2.95 млрд. щ. долара, а още 650 млн. щ. долара са за прилежащата инфраструктура и за двата пристанищни комплекса в Баку и Джейхан.В българските медии пък бе подхванат дебат около това кое от двете наши трасета ще е по-изгодно за страната. Засега само от независими експерти. Официални позиции засега липсват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във